Господ понякога допуска човек да бъде сякаш изоставен, но все така продължава да пази и води душата към спасение. Това Божие допущение може да касае цяло общество вярващи. Нашето дело е смирено да пазим Христовата вяра. Ако вярата е запазена – има и надежда за спасение. Вярата трябва да се пази с въздържание от всеки грях.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 377)

Встъпващите в брак по влечение на страстите най-често са нещастни в живота.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 269)

Който прави нещо за отплата, то защо за него да има и награда? Който охотно заради Христа прави това даром, той ще получи стократно повече и ще наследи живот вечен. За твоя доброволен труд на теб ще бъде длъжен не човек, а Сам Бог.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 281)

Пазете се от шеги и невнимателни слова в общуването един с друг. Такова говорене и пустословие може да се превърне в привичка.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 317)

Когато си в скръб и унил и те нападне тежко изкушение, повтаряй само това: «Господи, пощади, спаси и помилуй Твоя раб!».

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 92)

Спазването на заповедите ражда любов, и желаещият да я постигне не може да го направи по друг начин, освен чрез спазването на заповедите. Следователно нямащият любов нищо няма, или, иначе казано, тъй като любовта се придобива чрез изпълнение на заповедите, то този, който не ги изпълнява както трябва, няма да получи награда, каквито и (мними) подвизи да има.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 380)

Църквата за нас е земно небе, където Сам Бог невидимо присъства и наблюдава предстоящите; затова в църква трябва да се стои чинно, с велико благоговение. Да обичаме църквата и да бъдем усърдни към нея, тя ни е отрада и утешение в скърбите и радостите.

Преподобни Иларион Оптински (6, с. 178)

Щастието в брачния живот се дава само на тези, които изпълняват Божиите заповеди и се отнасят към брака като към Тайнство на християнската Църква.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 172)

Победата над страстите става чрез Божията сила. Нашите немощни сили са недостатъчни за тази победа. Смирено трябва да осъзнаем това и със смирение да привлечем към себе си Божията милост и помощ.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 371)

Не обичам тези, които говорят в църква. Да речем, от помислите не може да избягаш, а за езика - кой те кара? И другите съблазняваш.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 219)

Ако оставим своето желание и разбиране и се постараем да изпълним Божиите желания и разбирания, то на всяко място и във всяко състояние ще се спасим. А ако се държим за своите желания и разбирания, то никакво място, никакво състояние няма да ни помогне. Ева и в Рая престъпила Божията заповед, а на злощастния Иуда животът при Самия Спасител не принесъл никаква полза.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 41)

Скръбта винаги се изпраща за това човек с молитва да получи Божията милост, стократно превишаваща скръбта.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 172)

Духовният живот се състои не в това да виждаме своите добри дела, а в това да виждаме своите съгрешения; първото води до гордост, а последното – до смирение, от което и добродетелите се утвърждават, и не се величаем в ума си за тях. Врагът се бори с нас различно: ако не може да ни въвлече в пороци, ни внушава мисли за добрите ни дела и така помрачава ума ни и ни отдалечава от Бога. Най-добрият път за нас е отхвърляне на своята воля и разум и невярване на себе си.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 169)

Не трябва да тщеславим нито със здраве, нито с красота, нито с други Божии дарове. Всичко земно е нетрайно – и красотата, и здравето. Трябва да благодарим на Бога, да благодарим със смирение, съзнавайки своето недостойнство, а не да се тщеславим с каквото и да било.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 326)

Едното само безропотно търпение и покорност на участта ни ще спаси нас, слабите. А ако и това последно средство отхвърлим, то ще наследим не спасение, а погибел.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 267)

Възлюбете изкушенията, понеже са блажени гонените, хулените и оклеветяваните заради Бога.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 383)

Искреността и твърдостта на произволението се изпитва именно с търпението и с времето.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 376)

Възлюбете търпението, понеже неносещите своя кръст, т.е. търпението и благодарението за всичко случващо се, не могат да бъдат ученици Иисусови.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 383)

Многословието в молитвата е вредно, както е казал апостолът: „Главното е любовта и усърдието към Бога”.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 93)

Главното средство за спасение е претърпяването на многоразлични скърби, комуто каквито са подходящи.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 50)

По-добре молитвеното правило да е неголямо, но изпълнявано постоянно и внимателно.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 306)

Господ помилвал разбойника на кръста, който осъзнал своята вина и изповядал благостта и праведността на Господа; но на този разбойник се наложило да изтърпи, освен кръстните страдания, и това, да дойдат и пребият пищялите му и да виси само на ръцете си три часа в ужасна неизвестност и мъчение. Затова никой да не помисля, че благоразумният разбойник лесно е наследил Рая.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 61)

По време на обществена молитва не трябва да се отличаваш от другите с поклони или молейки се на колене, а когато по устав са положени поклони, трябва да се правят в указаното време.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 33)

Ако някому се удаде да направи нещо добро или милостиня, то трябва да каже: «С Твоето Благословение, Господи, извърших това!».

Преподобни Нектарий Оптински (13, с. 512)

Смехът е голям грях; смехът и дързостта извикват беса на блуда.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 102)

На утренята трябва да се ходи, защото по време на Литургията за нас се принася Безкръвната Жертва на Бога, а ходейки на утренята, ние сами себе си принасяме в жертва Господу, жертваме за Него своя покой.

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 151-152)

Господ винаги е близо, Той идва към нас и простира Своята Божествена помощ, Той е готов да ни помогне винаги, във всяка минута, но ние не вярваме, мислим, че няма никаква надежда, че това е някакво мечтание, призрак, че няма откъде да чакаме помощ. И мнозина, невярвайки в помощта свише, напълно отхвърлят тази Божествена помощ, престават да я търсят в Бога, а само в средствата от този свят.

Преподобни Никон Оптински (15, с. 215)

Да се пази семейният мир е свято Божие повеление. Мъжът е длъжен, по думите на апостол Павел, да обича жената като себе си; и апостолът сравнил жената с Църквата. Ето колко е висок бракът!

Преподобни Анатолий Оптински (16, с. 403)

Ако все чакаш благоприятни условия за спасение, то никога няма да започнеш богоугоден живот.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 375)

А какво ще направи Господ – във всичко това се доверете на Божията воля, блага и съвършена. Така са търпели светите мъченици и така са се уповавали, и Господ не ги посрамил: прославил ги е и Сам се прославил в тях.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 174)

Богатството е нещо само по себе си нито добро, нито зло, а средно, и при това е казано: „С богатството си човек изкупва живота си” (Прит. 13:8), следователно, нищо не забранява на богатия да запазва умереност по отношение на житейските нужди, никой не го препятства да се труди според силите си, да проявява милосърдие и да пребивава в дълбоко самопринизяване на духа.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 383-384)

Опитът ми е показал такова правило: ако някой трябва да се смъмри или да му се направи забележка, то трябва първо в сърцето да се помолим за него. Понякога мислиш, че братът няма да приеме забележката, а ако първо се помолиш за него, то виждаш, че надхвърляйки очакванията, той и забележката изслушва, и се поправя.

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 118)

 

<< предишна || следваща >>

Оптинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов