55. Архиепископ Серафим разказваше: „Дивният прозорлив старец от Гетсиманския скит, о. Исидор, ми разказа следния случай: дошли трима монаси, между тях и о. Исидор от Троицко-Сергиевата лавра като кандидати за йеродяконство при Московския митрополит Филарет, за да избере от тях достойния. Митрополит Филарет ги поканил да седнат и изпитал първия: „С какво се спасяваме?” - „С Вашите молитви, Ваше Високопреосвещенство”. „Глупак си ти и нищо повече”, му казал митрополитът. Вторият отвърнал: „Със смирение”. - „Това вече е по-правилно. Ето затова ще те пратя в кухнята, за да видя как ще се смиряваш”. А о. Исидор казал: „С драгоценната Кръв на нашия Господ Иисус Христос”. „Правилно”, казал митрополит Филарет и го избрал за йеродякон.

56. Архиепископ Серафим разказа за стареца Исидор и следното: отишли при него като студенти Николай Соболев (по-късно самият Архиепископ Серафим) и неговият приятел Виктор Раев и го запитали: „Да се оженим или да станем монаси?” О. Исидор започнал да говори така: „Аз съм грешен човек, не мога да решавам подобни въпроси…”, но изведнъж рязко прекъснал думите си и казал: „Аз нося на тялото си раните на моя Господ Иисус Христос”. Едва при пострижението си, като получили монашеските парамани, двамата прочели думите избродирани върху тях: „Аз нося на моето тяло язвите на Господа Бога Иисуса Христа”. Така старецът предрекъл монашество на Архиепископ Серафим и на неговия приятел.

57. Архиепископ Серафим разказа още: „Отец Исидор ни почерпи с прекиснал квас. Той живееше в малка бедна килийка, а до нея се намираше малко заградено местенце, в което имаше три саксийки мушкато. После каза: „Ето тук обичам да се любувам на Божието творение и да въздавам хвала на Създателя.” След това ни заведе обратно в килията си и ни помоли да изпеем „Ангелски собор”, но вместо това започна сам да пее. Изпя няколко стиха и от очите му рукнаха сълзи. Не можа да доизкара църковната песен до края и ни каза: „Хайде, стига толкова! Сега си вървете!” И ние си тръгнахме.”

58. По съвета на дядо Владика аз си купих тефтерче, в което записвах греховете си, за да ги кажа на изповед. „Това е твоят паспорт за оня свят. Само това тефтерче ще ти трябва там. Ти може да го загубиш, но твоят Ангел пазител всичко ще препише, каквото е написано там.”

59. Дядо Владика често обичаше да повтаря думите на Амвросий Оптински: „Живей така, както се върти колелото, което само с една точка се докосва до земята, докато всичко останало се стреми нагоре.”

60. На една изповед Владиката говореше за бдителността спрямо греховните помисли. Той каза, че послушникът трябва да носи със себе си винаги тефтерче и щом му дойде лоша мисъл, веднага да я запише. „Така, като дървеница ще я смачкаш, каза Владиката. Това е най-доброто оръжие срещу дявола.”

61. Послушникът се оплака: „Владико свети, аз небрежно си записвам греховете. Какво да правя?” - „Моли се: Господи, дай ми да виждам моите прегрешения.”

62. След вечерната изповед дядо Владика забеляза: „Да знаеш едно нещо – от всички работи, които ти вършиш на земята, изповедта е най-важната.”

63. Веднъж дядо Владика попита послушника: „Кажи ми коя добродетел е по-велика от всички?” „Тази, която се върши тайно.” „Така е, но не съвсем. Кажи ми коя добродетел е по-висока от останалите?” Понеже послушникът не можа да отговори, дядо Владика каза следното: „Смирението е основата на добродетелите. Без него не може да бъде извършена нито една добродетел. Любовта е Сам Бог. Тя е съвкупност от всички добродетели. Тя е техен плод, малко е да наречем любовта добродетел. Любовта е Сам Бог. Коя добродетел е по-висока от всички?” Послушникът замълча. „Преподобни Антоний Велики е казал, че дарът на разсъдителност е по-висок от всички добродетели. Който има разсъдителност, никога не пада. Но разсъдителността се придобива със смирение и послушание, с истинско отсичане на волята.”

64. Веднъж дядо Владика попита послушника си: „Е, как, добре ли живеем ние сега?” Той отговори: „Добре, но аз не живея по монашески, нямам истинска молитва и радост.” Дядо Владика каза: „А ти искаш всичко изведнъж! Приличаш на човек, който стои на площада и маха с ръце. Хората го питат: „Какво правиш, защо махаш с ръце?” А той им отговаря: „Искам да летя.” „А имаш ли криле?” „Нямам.”

65. Послушникът попита: „Владико свети, дали любовта е по-висока от послушанието?” - „Ех, какъв си чудак ти! Нали истинското послушание е любов!”

66. „Изпълнявай заповедите ми, без да разсъждаваш. Ако не ме слушаш, аз ще претърпя, но ти няма да имаш полза.”

67. „Никога никому послушанието не е вредило.”

68. „Владико свети, как да се стремя към отсичане на волята си?” - „Послушанието не е круша, не можеш изведнъж да го изядеш, та да отсечеш волята си.”

69. „Ти се бориш със страстите си чрез послушанието си. Най-щастлив е монахът, който живее в послушание.”

70. Архиепископ Серафим разказа следното за великия светилник на Православието отец Георги Косов Чекряковски*, в чийто живот особено много се проявило покровителството на Божията Майка. Като млад свещеник и по собствено желание отец Георги бил назначен в една много бедна селска енория. Скоро го нападнало страшно униние и той намислил да напусне енорията си, но преди това решил да отиде при Оптинския старец Амвросий. Последният обаче му заповядал веднага да се върне обратно и всеки ден да чете в полуразрушената църква Молебния канон на Пресв. Богородица, който се пее при всяка душевна скръб и нещастие. И ето какво направили молитвите към Света Богородица: тези хора в енорията, които били пияници, блудници, разбойници, в кратко време станали истински християни. Била построена нова великолепна църква, здание за старците, открито било прекрасно училище - образец за много училища в Русия. „Аз лично съм ходил там и съм видял всичко с очите си. А самият отец Георги от обикновен свещеник станал велик светилник на Божията благодат. Това казва за него отец Иоан Кронщадски.”

71. Владика Серафим казваше: „Пресвета Богородица е първата монахиня от Новия Завет. Ето защо Тя много обича монасите и им помага. Затова преди всяка работа чети молитвата "Богородице Дево" (Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марие, Господ е с тебе. Благословена си ти между жените и благословен е Плодът на твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души). Призовавай на помощ Света Богородица. Тогава всичко ще върви добре. Това съм забелязал от опит.”

72. „Господ нищо не обича така, както монашеството. Заради монашеството Господ избавя от болест и смрад.”

73. „Блажена е утробата, родила монах.”

74. „Не бива да се страхуваме. Монашеството е битка с врага. Щом се уплашиш и скриеш лицето си, веднага ще бъдеш убит, а ако смело, с открито чело излезеш пред врага, ще победиш.”

75. Архиепископ Серафим каза на майката на един послушник, която бе против монашеството на сина си: „Ти се уплаши там, където няма страх. Трябва да се страхуваме от греха, а монашеството е покаяние.”

76. „Монашеският подвиг е мъченически подвиг.”

77. Архиепископ Серафим каза на един свой послушник: „Сега за тебе да се върнеш у дома е все едно душата да се върне в мъртвото тяло.”

78. Веднъж дядо Владика каза на послушника си: „Отец Алексей все търси старци, обаче работата не е в старците, а в самите нас. Оптинският старец архимандрит Агапит (съставител на житието на старец Амвросий) ми разказа следния случай. „Мислех си колко хубаво е да си имаш старец като отец Амвросий, а той ме изгледа строго и каза: „Всеки ще отговаря за себе си на Страшния съд.”

79. Архиепископ Серафим често обичаше да повтаря: „Който няма смирение, не може да бъде монах.”

80. „Царството Божие се постига с мъки и скърби.”

81. За прозорливия старец Филип Валуйски** Архиепископ Серафим разказа: „Искаха да го фотографират, но той не се съгласяваше. Най-после решиха да го фотографират тайно. За тази цел фотографът се скри в храстите, които бяха много гъсти около пътеката, по която о. Филип вече 50 години имаше навик да минава от храма до дома. Ето че свърши службата, излезе отец Филип от църквата, спря се и вместо да мине по пътя, по който минаваше винаги, рязко зави встрани и си отиде в къщи по околен път. Така и не успяха да го фотографират.”

82. „Подвижникът е подобен на славей! Славеят пее хубаво, когато няма хора. Така и подвижникът върши подвизите си най-добре, когато се отдалечи от хората.”

83. Попитаха Архиепископ Серафим какво значат думите на Варсануфий Велики „Да умра за всеки човек.” - „Това значи да не се отнасяме към хората с греховно пристрастие, а с истинска любов.”

84. Послушникът разказа: „Запитах веднъж Архиепископ Серафим: „Владико свети, аз не разбирам защо Вие се страхувате от клеветата?” - „Защото Църквата се моли: „Избави ме от човешката клевета.” Послушникът пак попита: „Но светиите често са търсили клевети и укори, особено юродивите.” - „А ти защо се сравняваш с юродивите? Ние трябва да се сравняваме с бесовете. Клеветата е като смъртта. Нали Спасителят казва: „Ако ви пъдят от един град, бягайте в друг.” Отец Иоан Кронщадски е плакал от клеветата. Свети Серафим Саровски също е плакал от клеветата. Отец Амвросий Оптински е плакал при възможността да бъде оклеветен от Владиката Виталий.” Ала послушникът пак възрази: „Но Владико свети, аз съм чел от светите отци, че клеветите за нас са лекарство, че трябва да благодарим на Бога за тях.” - „Да, да благодарим, когато клеветата вече е дошла, но ние самите не трябва да я търсим. Клеветата е като смъртта. Тя е дори по-лоша от смъртта.”

85. Понякога послушникът влизаше при Владиката и го заварваше на молитва. Най-после той му каза да чука и да чака отговор. А още по-добре: да прочете гласно Иисусовата молитва пред вратата.

86. Дядо Владика споделяше, че винаги се моли за ония, които го помолят за това.

87. „Аз не вярвам в силата на моята молитва, но Господ по Своята Си милост изпълнява молбите на ония, които се обръщат към моята гнусност заради тяхната вяра.”

88. Дядо Владика каза: „Велико щастие е да се служи Литургия. Когато бях в болницата плаках, че не мога да служа.”

89. „Забелязал съм, че Господ винаги чува молитвата и я изпълнява по време на скърби.”

90. Послушникът каза, че докато чете акатист го напада непреодолима сънливост. Тогава Архиепископ Серафим му предаде какво му казала една старица. Когато тази праведница заставала да чете акатист, бесовете с такава сила я нападали, че я хвърляли на пода, удряли й главата в земята и произвеждали голям шум. Дядо Владика каза, че четенето на акатистите много дразни бесовете и принася голяма полза.

91. Дядо Владика заповяда на послушника да чете „Богородице Дево” поне седем пъти на ден. Когато се чете Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния” да се набляга на думите „Господи Иисусе”, като с гвоздей в сърцето. Тогава постепенно сърцето ще почувства благодатта на Христовото име и ще пропъди нечистите мисли от сърцето. Добре би било през цялото време на нашия живот да се чете тази молитва.

92. „Владико свети, искам да Ви питам за молитвата. Много зле и разсеяно се моля. Когато застана на молитва веднага странични мисли изпълват главата ми. Моля Ви, дайте ми основно правило за истинска молитва.” - „Ти постъпвай така, както старецът Амвросий съветва. Прави като селянина, който минава през панаира. Около него народ, грънци, краставици, басми, дрънкулки, любеници, а той си стои в каруцата и току подканва кончето: „Дий, дий, дий…” По този начин и минал през целия панаир. Така и ти не обръщай внимание на помислите, а си продължавай молитвата.”

93. „Един монах имал питомен скорец. Монахът бил усърден и през всичкото време четял Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, помилвай мене грешния”. Скорецът научил тази молитва. Веднъж той излязъл от кафеза и започнал да описва кръгове из въздуха. Неочаквано се появил ястреб. Като куршум се хвърлил върху скореца, а скорецът от уплаха взел да произнася Иисусовата молитва. И веднага ястребът паднал мъртъв на земята, а скорецът благополучно се завърнал при монаха и кацнал на рамото му. Така и ние макар и механично да се молим, все пак е по-добре, отколкото да не казваме молитвата. Ето, аз също нямам истинска молитва и се моля механично. Ако на хиляди молитви кажа една от сърце, с истинска въздишка, то пак е добре и тази сърдечна молитва украсява всички останали механични молитви.”

94. „Сектантската мистика е тайно общуване с бесовете, а нашата мистика е тайно общуване с Бога.”

95. „Много трудна работа е монашеството. Монахът се бори със стихиите, с природата, със самия себе си. И все пак няма нищо по-хубаво от монашеството.”

96. „Всеки ден чети Светото Евангелие. Заради това свято дело - беседата ти с Христа, Господ ще те озари с благодатта Си.”

97. „Сълзите ни се дават заради четене на житията на светиите и Новия Завет. От това четене сълзите ни ще потекат по-скоро, отколкото от молитвата.”

98. „А докато чета житията, как да чета Иисусовата молитва?” попита послушникът. - „Четенето на житията на светиите само по себе си е молитва и затова може и да не се молиш през това време.”

99. „В житията на светиите се намирам като в рая.”

100. Когато Архиепископ Серафим бил ректор на Воронежката семинария, по нареждане на Светия Синод епископ Тихон Воронежки и други лица тайно скрили мощите на светителя Антоний Воронежки***. Епископ Тихон лично казал на Владика Серафим, че нетлението на св. Антоний е поразително. Тялото било светло и бяло, като на заспал, и одеждите били запазени. „Виждате ли моята ръка, казал еп. Тихон, като показал бялата си и мека ръка, точно такава е ръката на св. Антоний. Аз познавам всички мощи в Русия, но такова нетление не съм виждал.”

101. „Ние живеем не така, както ни се иска, а както Бог иска. Божията воля се изразява и проявява в стечението на обстоятелствата в живота.”

102. „Всички наши добродетели са гнусота и мерзост пред Бога. С какво тогава ще се хвалим пред Бога?”

103. „Помни думите на Спасителя: „Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи” (Лука 17:33). Душата е животът. Така ние с теб трябва да погубим живота си за света и плътските страсти. Сегашният живот ще прелети като миг, а след смъртта настъпва вечният живот! Нека пострадаме тук малко, тогава вечно ще се радваме. Ще ни бъде леко и отрадно. Когато умираме, бесовете ще се отдръпнат настрана. Ще ни посрещнат ангелите и ще ни заведат при Христа и Света Богородица, за да им направим земен поклон.”

104. „Ако останеш с мен, ще бъдем заедно в Царството Небесно. Там заедно ще се причастяваме, ще служим, нали там всичко е същото.”

105. Веднъж Архиепископ Серафим помириса люляк и каза: „Колко чудно благоухание е създал Господ. Обаче това благоухание няма нищо общо с онова велико благоухание, което има в Царството Небесно!”

106. Към послушника: „Аз се радвам, че ти се установяваш с помощта на Св. Дух в духовно настроение. Четенето на св. Теодор Студит и житията на светиите ще извършат своето дело в душата ти, вкусила вече от духовния живот. Св. Теодор казва: „Който няма смирение, не може да бъде монах.” Цели 10 години съм те скланял към смирение, което е котва на твоето спасение. Това е най-първото наставление в монашеския живот. Казвай винаги на всички: „Простете ми.” Тези две думи съдържат цялата същност на монашеския живот, защото заради твоето самоосъждане Господ ще ти дарува Своята Божествена радост и Своя благодатен мир.”

107. „На злото трябва да се противопоставя любовта. Истински вярващият човек трябва да се противопоставя с любов. Св. ап. Иаков казва: „Вярата без дела е мъртва.” Любовта към враговете е най-голямата добродетел, най-великата добродетел. Самият Спасител казва: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.” На Страшния съд любовта ще ни спаси, тя ще определи съдбата ни за цялата вечност. Любовта е източник на щастие. Тя е източник на вечно блаженство. Нека употребим всичките си сили за нашето духовно прераждане, за придобиване на истинска християнска любов. Нека да молим за това нашия Спасител  и Божията Майка.  Св. Николай Мирликийски, св. Серафим Саровски и всички носители на великата християнска любов. Да не желаем на враговете си нищо лошо, за да бъдем истински последователи на Христа, за да бъдем помилвани на Страшния Христов съд и да получим истинска Божествена радост.”

108. „Най-главното е благодатта на Св. Дух, която се придобива чрез любовта към Бога и ближните.”

<< предишна

* Протоиерей Георги Алексеевич Косов (Чекряковски) – руски свещеноизповедник и чудотворец, памет – 26 ноември/9 декември – бел. ред.

** Известен още като старец Филип Лугански – руски подвижник на благочестието (+1956) – бел. ред.

*** Светител Антоний Воронежки, руски архиепископ, прославил се със светия си живот, чудотворство и нетленни мощи; памет – 20 декември/2 януари – бел. ред.