Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

За осъждането на нечестивите епископи и свещеници. За съборния и за демократичния дух в Църквата

 

 

Покрай изборите за предстоятели на овакантените митрополитски катедри мнозина изпаднаха в несъвместима с духовната настройка на вярващи християни еуфория, нагърбвайки се с мисия, която никой не им е поверил, на някакви „очистващи и оздравяващи Църквата” членове. Революционно настроените миряни дори получиха похвали от свои чуждестранни съидейници, че от тях, видите ли, била изгряла светлина за съборния път на Църквата.

Дали обаче хвалените и хвалещите знаят кое отличава съборния църковен дух от демократичния? И колцина от тях потърсиха мнението на светите отци за това кои точно недъзи на епископа или свещеника могат да бъдат повод за тревога и бунт: дали тези, свързани с личния му живот или онези, касаещи изповядването на вярата? Защото мнението на светите отци по този въпрос категорично се различава от мнението на самозваните „църковни” лечители.

От изложеното по-долу светоотеческо мнение ще видим, че дори недостойният клирик, ако не проповядва явно и публично ерес, може да бъде носител, възвестител и проводник на Божията воля и благодат. От което следва обаче, че това по никакъв начин не се отнася за недоволстващото народно събрание, дори и съставено от най-отбрани и сугубо благочестиви миряни. Парадоксален за модерно мислещите „вярващи”, но абсолютно безспорен е фактът, че Бог действа дори чрез Своите недостойни клирици (стига да не са еретици), докато чрез протестни събрания на „благочестиви” миряни (освен когато въстават срещу еретик), действа дяволът. Това, че в резултат на мирянска намеса в управлението на Църквата се е постигнало някакво наглед успешно разрешаване на даден проблем не бива да ни заблуждава за източника и ползите от подобни мирянски инициативи. Защото такава победа при цялата еуфория и главозамайваща радост винаги е пирова победа. И докато те – ползите, са временни, то вредата е дълговечна.

Но да видим какво мислят светите отци по въпроса:

Св. Иоан Златоуст

Който преподава неправо учение, такъв не слушай, макар да би бил ангел, а ако някой преподава право учение, то гледай не живота му, а думите му… На теб говори не той самият. Ако се покоряваш само нему, то не получаваш награда – на теб ти заповядва Христос. Но какво говоря? Дори Павел не би трябвало да бъде слушан, ако би говорил нещо от себе си, нещо човешко, но той трябва да бъде слушан като апостол, имащ в себе си Христа, Който говорел чрез него. (Тълкувание на Второто послание до Тимотей, т. 11, ч. 2, Беседа 2)

Който почита свещеника, той ще почита и Бога, а който е започнал да презира свещеника, такъв постепенно все някога ще стигне и до оскърбяване на Бога. „Който приема вас, казал Господ, Мене приема” (Мат. 10:40); почитай Неговите свещеници, е казано на друго място (Числ. 18:8). Иудеите започнали да презират Бога, защото презрели Моисей и хвърляли по него камъни. Който благоговее пред свещеника, той още повече ще благоговее пред Бога. Макар свещеникът да би бил нечестив, но Бог, виждайки, че ти от благоговение пред Него почиташ дори недостойния за чест, Сам ще ти въздаде награда. (Тълкувание на Второто послание до Тимотей, т. 11, ч. 2, Беседа 2)

Ще кажеш, нима Бог ръкополага всички, дори и недостойните? Не всички Бог ръкополага, но чрез всички Сам Той действа – пък били те и недостойни – за спасението на народа. Ако на народа Той говорил чрез ослицата и Валаам - човек нечестив (Числ. 22), то колко повече чрез свещеника. Какво ли не прави Бог за нашето спасение? Какво ли не изрича? Чрез кого ли не действа? Ако Той е действал чрез Иуда и чрез тези пророци, на които говори: „не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда” (Лк. 13:27; Мат. 7:23), и които изгонвали зли духове, то колко повече ще действа чрез свещениците. Когато започнем да изследваме живота на началстващите, тогава значи искаме самите ние да бъдем ръкополагащи и учители, и по този начин всичко се извращава и застава с краката нагоре и с главата надолу. Послушай Павел, който казва: „За мен не е от голямо значение, как съдите за мен вие или други хора” (1 Кор. 4:3 – слав.); и още: „А ти защо съдиш брата си? (Рим. 14:10). Ако не трябва да се осъжда брата, то колко повече учителя. Ако Бог ти беше заповядал такова нещо, то ти би постъпвал добре, и би грешал, не постъпвайки така, но ако е обратното, тогава не бъди дързък и не излизай извън своите предели. (Тълкование на Второто послание до Тимотей, т. 11, ч. 2, Беседа 3)

Да употребим всички сили и средства за да имаме в себе си Духа и с всичката необходима почтителност да се отнасяме към тези, на които е поверена властта да действат чрез благодатните дарове. Наистина, велико е достойнството на свещениците! Казано е: „На които простите греховете, тям ще се простят”. Затова и Павел казва: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни” (Евр. 13:17), и: „да имате към тях преголяма любов” (1 Сол. 5:13). На практика ти се грижиш само за своите си дела и ако ги устроиш добре, няма да отговаряш за другите хора. А свещеникът, дори добре да е устроил своя собствен живот, ако не се грижи с необходимото усърдие за твоя живот и за този на другите, поверени на неговата грижа, тогава заедно с порочните ще отиде в геената, и често невинен по своите дела, той погива заради вашите беззакония, ако не изпълни както трябва всичко, което се отнася до него. И тъй, като знаем каква велика опасност грози свещениците, оказвайте им велика любов. Това е посочил и Павел, когато казал: „Те неуморно бдят за вашите души”, и не само това, но и „бидейки длъжни да отговарят” (Евр. 13:17). Затова трябва да им се оказва голямо уважение. Ако и вие заедно с другите захванете да ги оскърбявате, то и вашите дела няма да бъдат благополучни. Докогато кормчията благодушествува, дотогава и плаващите на кораба ще са в безопасност; а щом той заради оскърбленията и враждебните действия на спътниците започне да страда, той вече не може както преди да бъде бдителен, нито да действа с обичайното си умение, и без да желае това подхвърля пътниците на безбройни беди. Тъй и свещениците, ако получават от вас необходимата почит, ще бъдат в състояние да устроят и вашите дела, както трябва; а ако вие ги опечалявате, ще отслабите ръцете им и ще направите така, че те заедно с вас лесно ще бъдат повлечени от вълните, макар да са били храбри и мъжествени.

Помисли за това, което Христос казал на иудеите: „на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете” (Мат. 23:3). Сега не може да се каже, че свещениците са седнали на Моисеевото седалище; не, те са седнали на Христовото седалище, защото са приели Христовото учение. Затова и Павел говори: „ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас” (2 Кор. 5:20). Не виждате ли как всички се подчиняват на светските власти? Макар подчинените често да превъзхождат началстващите и по знатност на рода, и по живот, и по мъдрост; само че от уважение към този, който ги е поставил, те не мислят за това, но почитат определението на царя, независимо от това какъв е човекът, който е получил власт над тях. Такъв страх има у нас, когато началникът бива поставян от човек! Но когато Бог ръкополага, ние презираме ръкоположения и го оскърбяваме, и го преследваме с различни поругания, и когато ни е забранено да съдим своите братя, ние изостряме езика си срещу свещениците. И какво оправдание ще намерим за себе си, когато не виждаме гредата в своето око, а у другия със злобно старание забелязваме и тресчицата? Нима не знаеш, че когато по такъв начин съдиш другите, приготвяш и за себе си най-тежко осъждане? Казвам това, не защото одобрявам недостойно носещите свещеното служение; не, аз ги съжалявам и плача; но все пак твърдя, че и в такъв случай подчинените и особено хора най-прости, нямат правото да ги съдят. Дори животът на свещеника да е и най-порочен, но ако ти внимаваш върху себе си, то не ще понесеш никаква вреда в това, което му е поверено от Бога. Ако Господ е заставил ослицата да говори и чрез влъхва дарувал духовни благословения, ако по такъв начин и чрез безсловесните уста на ослицата, и чрез нечистия език на Валаам Той действал за неблагодарните иудеи, то колко повече за вас, ако вие сте признателни, ще направи Той от Своя страна всичко, което е нужно, ще изпрати Светия Дух, пък били свещениците и крайно порочни. Защото и чистият [свещеник] не чрез собствената си чистота привлича Светия Дух, а всичко извършва благодатта.

Казано е: „никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше: било Павел, или Аполос, или Кифа” (1 Кор. 3:22). Всичко поверено на свещеника е единствено Божий дар и колкото и да преуспява човешкото любомъдрие, то винаги ще бъде по-ниско от благодатта. Говоря това, не за да можем ние да си живеем както дойде, а за да не би вие, подчинените, виждайки нерадението на някой от предстоятелите, да преумножите по този повод злото в себе си. Но какво говоря за свещениците? Нито ангел, нито архангел не може да окаже никакво действие на онова, което се дарува от Бога: тук всичко устройва Отец и Син и Светият Дух, а свещеникът само предоставя езика си и простира ръката си. А и би било несправедливо, ако по причина на порочността на друго лице търпят вреда тези, които с вяра пристъпват към знаците на нашето спасение.

И тъй, знаейки всичко това, нека и от Бога се боим, и Неговите свещеници да уважаваме, оказвайки им всяка чест, за да можем и за своите добри дела и за уважението към тях да получим от Бог велика награда по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто с Отца и Светия Дух подобава слава, царство и чест, сега и винаги и во веки веков. Амин. (Тълкувание на Евангелие от Иоана, Беседа 86)

Случва се миряните да живеят в благочестие, а свещениците в неправда и затова, ако благодатта би търсила винаги само достойните, чрез тях не би трябвало да се извършва нито Кръщение, нито приношението на Тялото Христово. Но сега Господ обикновено действа и чрез недостойните и благодатта на Кръщението ни най-малко не претърпява ущърб заради живота на свещеника… Казвам това, за да не би някой, като строго разглежда живота на свещеника, да започне да се съблазнява с разсъждения относно извършваните от него тайнства. Защото човек нищо от себе си не привнася в предложението, но всичко е дело на силата Божия и Бог е Този, Който ви освещава в тайнствата. (Тълкувание на Евангелие от Матея, Беседа 16 и 90)

Св. Симеон Солунски

И в недостойния, ако е ръкоположен архиерей, свещеник, клирик или служител на църковните треби, по силата на ръкоположението благодатта действа за спасението на обръщащите се към него, и всеки получава от него освещение, и не остава нито един, който да не се сподоби с него. Ръкополаганите от него се ръкополагат; развързваните от грехове или връзваните се развързват и връзват и всички извършвани от него тайнства действително са тайнства: защото ги извършва не човек, а те биват извършвани посредством благодатта. (Св. Симеон Солунски, Отговори на някои въпроси, предложени му от архиерея)

Ако някой е узнал за някакъв грях на свещеник, говори св. Василий Велики, то нека извести за това архиерея, за да проведе той разследване; но той не трябва да посрамява свещеника пред неговото паство. Докато свещеникът сам не се обезслави, не трябва да бъде излаган публично, нито да бъде порицаван, нито хората да се отклоняват от него. Ако някой се притеснява да се обръща към такъв свещеник, то нека отиде при друг. Но ако той би предоставил на Бога това, което знае за свещеника и приема от него като чрез орган даровете на благодатта, то би имал награда много по-голяма, като обърнал се с вяра към благодатта, а не към човешка сила, и направил това само заради Бога. А който е загубил доверие в свещеника нека отиде при такъв, на когото има доверие, само нека да му бъде известно, че той ще се лиши от великата награда за неосъждане, а може би и ще сбърка, ако започне да осъжда такива свещеници и тогава по научаване от врага ще започне да осъжда и очерня и невинните и чистите, подхвърляйки по този начин на голяма опасност своето спасение. (св. Симеон Солунски, Отговори на някои въпроси, предложени му от архиерея)

Св. Исидор Пелусиот

Нищо не губи приемащият [светите тайнства], ако преподаващият би се оказал недостоен, и тайнствата не биха били за него безплодни, макар свещеникът да съблазнява мнозина със своето нечестие. (цит. по: Митр. Макарий «Православно-Догматическое богословие», с. 394)

Св. Григорий Богослов

Що се отнася до очищението, за теб всеки е достоен за доверие, стига само да е от числото на получилите за това власт, да не е осъден и да не е отстранен от Църквата. Не съди съдиите ти, който имаш нужда от лечение; не разследвай достойнствата на тези, които те очистват. Макар един да е по-добър от друг или пък да е по-долу от него, но всички са по-високо от теб. Разсъди така: два пръстена, златен и железен, но и на двата е изсечен един и същи царски лик, и с двата са направени печати върху восък. С какво единият печат се различава от другия? С нищо. Разпознай веществото по восъка, ако си най-премъдър от всички. Кажи кой отпечатък е от железния и кой - от златния пръстен? И защо са еднакви? Защото веществото е различно, но в отпечатъка няма различия. Тъй и извършител на тайнството Кръщение за теб може да бъде всеки. Защото макар един да превъзхожда друг по живот, но силата на кръщението е еднаква, и с еднакъв успех може да те доведе до съвършенство всеки, който е наставен в нашата вяра. (Слово на св. Кръщение, Творения Святых Отцов, том 3, с. 298-299)

Блаж. Теофилакт Български

Благодатта действа и чрез недостойните, тъй че ние се освещаваме и чрез недостойните иереи. (Тълкувание на Евангелие от Матея, Глава 7)

Преп. Никодим Свегогорец

И какво, ще каже някой, значи ние сме длъжни да се покоряваме на всякакъв игумен, архиерей или управник, дори той да не е добър? Отговарям ти: какво имаш предвид ти, християнино, казвайки, че твоят архимандрит или игумен не е добър? Ако е недобър във вярата, тоест, ако разпространява еретически и хулни учения, то иди си от него, дори той да е ангел слязъл от небето. Ако е недобър в собствения си живот или подвиг, то покорявай му се, защото Господ за такива като него е казал: „На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат.” (Мат. 23:3).

Но за епископите и игумените еретици и развратени във вярата апостол Павел е казал да не следваме тяхното учение: „Не се увличайте от разни и чужди учения” (Евр.13:9). Защо сме длъжни да се покоряваме на архиереи и въобще на всички пастири, които не са добри по житие, но не бива да се покоряваме на архиереи (и въобще всички пастири) недобри във вярата? Защото недобре живеещият архиерей никога няма да вземе да съветва другите също да водят лош живот, защото и самият той, макар и вършейки зли дела, се срамува от тях. И от едното ясно се вижда другото: тоест, след като той използва всякакви хитрини и способи за да скрие от хората извършваните от него зли дела, тогава как ще може да учи другите на тях? А виж, този архиерей, който е недобър във вярата няма да се сдържи и [рано или късно] и пред народа ще започне да проповядва това еретическо мъдруване, което той [до време] е носел в сърцето си. (Преп. Никодим Светогорец, Тълкувание на Посланието на св. ап. Павел до евреите)

Други статии от същия раздел:

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти