Интервю на Петър Марчев с д-р Данаил Даков, началник на Родилното отделение в Старозагорската Университетска болница

Вместо визитка:

Д-р Данаил Даков е роден в Казанлък преди 64 години. Завършил е Първа гимназия в родния си град, а след това и медицина в столичната Медицинска академия. Започва работа в Града на розите, но спечелва клинична ординатура по акушерство и гинекология. След придобиването на специалността, започва работа в Първостепенна окръжна болница в Стара Загора. От 22 години е началник на Родилно отделение в Университетската болница в Града на липите.

Празникът Бабинден (Денят на родилната помощ) е добър повод за равносметка - каква бе изтеклата година за Родилно отделение в Университетска болница, на което сте дългогодишен началник, д-р Даков?

- На фона на мрачните хоризонти на демографската катастрофа в нашата Родина (знаете, че през 2013 година у нас са се родили толкова деца, колкото през далечната 1945-а!), през миналата година при нас имаме 1610 родени деца, което е със 100 повече от предходната. Разбира се, от тази цифра не могат да се извадят кой знае колко обнадеждаващи заключения. Тъй като немалко периферни родилни отделения в областта (като в Раднево) бяха затворени, това е причина за повечето новородени при нас, в Университетска болница.

Така е, тенденцията в България е повече от мрачна - всяка година се раждат все по-малко и по-малко деца. Има ли някакъв изход от тази катастрофална ситуация? Ако Вие бяхте министър-председател, какви мерки бихте предприел, за да бъде преобърната тази негативна тенденция?

- Вие ме затруднявате, защото никога не съм мислил да ставам министър-председател... Но причините за тази катастрофа са много. Не бива да се мисли, че едни шумно рекламирани увеличения на майчинските възнаграждения след раждане или на детските надбавки могат да решат проблема с демографската катастрофа на страната. Защото причините за нея, според мен, са и морални. България е преживявала и по-ужасни периоди в своята история, но въпреки това е оцелявала, тъй като народът е имал вяра и упование в Бога, имал е морална опора в лицето на Българската православна църква. За жалост, днешното обезверяване, липсата на нравствени ценности, се отразява и на инстинкта за самосъхранение на нацията ни. Така мисля аз.

Не мислите ли, че за демографската катастрофа у нас голяма роля изигра и законовото разрешаване на абортите по желание през 1956 година? Оттогава досега чрез аборти са убити близо 6,8 милиона български деца - колкото още една България.

- Значи това е продължение на моите разсъждения за морала и за липсата на духовно възпитание у младите българи. Вижте, законово ще бъде много трудно да бъдат забранени абортите. Аз възлагам надежда на Българската православна църква, на която всички ние сме духовни чеда – тя трябва ясно и категорично да заяви позицията си за абортите пред обществото. Българският народ трябва да чуе и разбере, че абортът е убийство на неродени деца! И не само Църквата, това трябва да стане активна позиция на всеки един българин – неприемането на абортите по желание. Много важно е да тръгнем, да отидем при младите хора, за да им обясним, че абортът е убийство, че душата се дава на човека още в мига на зачатието му. А това младите българи - тези, които тръгват да убиват собствените си деца - не го знаят. За моя радост трябва да призная, че има проблясъци в това отношение – имам предвид двамата сливенски свещеници отец Евгений и отец Силвестър, които първи започнаха да обясняват публично, че абортът е един ужасен грях.

В Женевската декларация (клетва) на Световната медицинска асоциация, приета в Женева през 1948 година, има и такъв член: "Ще уважавам човешкия живот от самото зачатие". Тази клетва се полага от лекарите, но искам да Ви попитам дали познавате лекар-гинеколог в България, който да е отказал да извършва аборти по желание?

- Аз не мога да говоря от името на цялата гилдия, но мога да споделя моя личен опит. Самият аз съм изминал дълъг и мъчителен път в моята професионална кариера, докато осъзная, че да абортираш, да убиваш невинни деца е нещо ужасно. И от доста години отказвам да извършвам аборти по желание. Радостното е, че и доста от моите по-млади колеги също започнаха да отказват да правят аборти.

Но пак казвам – трябва да стигнем до душите на младите хора, да кажем на младите българки: „Спри се, момиче, ти убиваш собственото си дете!”

Какво бихте посъветвал младите жени, които са поставени в трудната житейска ситуация: дали да направят аборт или да спасят живота на своето неродено дете?

- Абортът просто не е решение. В утробата на жената, тръгнала към лекарския кабинет, тупти още едно мъничко човешко сърчице. Бог вече е поверил този нов живот на тази бъдеща майка. Ако поради различни причини - незнание, отчаяние - тя убие това дете, този грях ще й тежи вечно като воденичен камък на шията.

Имате ли идея как биха могли да се променят обществените нагласи у нас по отношение на абортите?

- Да, трябва да се действа в много направления. Първо Българската православна църква трябва да удари камбаната за тревога, после трябва да се действа по линия на колегите-гинеколози. Трябва да отидем при младите хора, при средношколците, при студентите и да им говорим откровено, с душа и сърце за този страшен проблем, какъвто са абортите.