За раздвояването на сърцето
"Не можете да служите на Бога и на мамона" (Лука 16:13). Раздвоената мисъл и раздвоеното сърце правят човека негоден за нищо, защото "човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден" (Иак. 1:8).
Той или нищо не прави, или прави и преправя, тоест, с едната ръка строи, а с другата разваля. Източникът на истинския богоугоден живот е твърдата решимост във всичко да се благоугождава Богу.
Тази решимост устремява в едно всички помисли, желания и чувства на човека, като по този начин го събира вътрешно, прави го силен на дела и внася единство в целия сбор от дейности, на които придава един характер.
Такива дела са благоуспешни и многоплодни, защото са пълни с истински живот.
Откъде идва вялостта, неподвижността, безплодността на делата? От вътрешната безжизненост, а вътрешната безжизненост - от раздвояването на вътрешното.
Когато няма една цел и тя не е поставена като закон на живота – делата се вършат, както дойде. Затова едни вървят в една посока, а други – в друга, ала така няма да се съзида и зданието на живота.
Избери си цел и й посвети живота си. Истинската и най-главна цел е подсказана от богоподобното естество на човека, тя е живо богообщение.
Към тази най-главна цел насочвай и частните, и учебните, и житейските, и гражданските, и търговските, и служебните, и правителствените дела.
Ако всеки в обществото се държеше о нея – тогава в обществото щеше да има един общ порядък и един дух щеше да изпълва всички.
Святитель Феофан Затворник. Мысли на каждый день года
Превод: Десислава Главева