За изопачаване на Православното вероучение в съчиненията на дякон Андрей Кураев

Винаги ли борецът със заблужденията на другите се явява апологет на Православието 

В очите на известна част от православните християни дякон Андрей Кураев изглежда защитник на Православието. Кураев наистина е изразходвал не малко време и сили за изобличаване на съвременните окултни течения, написал е много материали за опровергаване на окултизма. Но значи ли това, че дякон Андрей Кураев се явява защитник на Православието? Дали всеки борец със заблудата непременно се явява и апологет на Православието?

От историята на Църквата се убеждаваме, че това съвсем не е така. Да вземем за пример Теодор Мопсуестийски, предаден на анатема от Петия Вселенски Събор. Много сили и време посветил Теодор на изобличаване заблужденията на Аполинарий Лаодикийски. Само че вместо прослава като апологет на Православието от отците на Петия Вселенски Събор той получил название „най-нечестив”. Разбира се, той бил осъден от отците на събора не за това, че изобличавал Аполинарий и други еретици, а за това, че изобличавайки еретиците и самият той допуснал изкривяване на Православната вяра. Аполинарий много писал срещу езичниците, особено против Порфирий. Враговете на Православието изобличавал и Константинополският патриарх Несторий. Той бил изпълнен с такова силно негодувание против еретиците, че веднъж се обърнал към Теодосий с думите: „Царю, дай ми земя очистена от ересите, а срещу това аз ще ти дам небето. Помогни ми да изтребя еретиците и аз ще ти помогна да изтребиш персите”.

Изобличителят на чуждите на Православието учения не може да бъде наречен апологет на Православието, ако сам изопачава Православната вяра. Освен това тези изопачавания доста често погубват трудовете му, а и поставят самия него чрез съборна анатема извън Църквата. Древният църковен писател Викентий Лерински разказва за сирийския епископ Фотин, осъден от Църквата на Втория Вселенски Събор: „Кой би могъл да се сравни с него по проницателност на ума, по трудолюбие и по ученост? Колко много ереси е потъпкал той с множеството си съчинения, колко враждебни на вярата заблуди опровергал, като доказателство за което служи превъзходното му и огромно съчинение, което включва в себе си повече от тридесет книги, в които той с много доказателства разбил безумните клевети на Порфирий. Времето няма да ни стигне да си припомняме всичките му съчинения, с които той наистина би могъл да се сравни с мъдрите първостроители (вж.: 1 Кор. 3:10) на Църквата, ако той, увличайки се от вредната страст към еретическата любознателност, не измисли нещо ново. С което и своите трудове оскверни като с примес на някаква проказа, и направи тъй, че неговото учение да не бъде наречено градеж, а изкушение за Църквата”^[1].

Така еретическата любознателност на учителя погубва всички негови предишни трудове. И това не е чудно. Защото как биха могли православните християни без всяка боязън да четат съчиненията на някакъв ересиарх, дори тези съчинения да са насочени към изобличаване на еретиците? Ако сам изобличителят страда от недъга на неправите мисли, къде са гаранциите, че тази „неправота” няма да разврати ума на четящия. Не случайно до нас не са достигнали многобройните съчинения на Аполинарий, Теодор Мопсуестийски, Несторий, Фотин, Ориген. Те не били запазени от православните християни, които напълно справедливо се опасявали, че заразата поразила авторите на тези съчинения би проникнала и в четящите.

Вярно, дякон Андрей Кураев изобличава окултистите. Но за съжаление, изобличавайки ги, той предлага на читателите за усвояване цял куп ереси, много от които вече осъдени на Вселенски и Поместни Събори на нашата Църква. Не е известно четат ли неговата книга „Сатанизъм за интелигенцията” окултистите, които изобличава отец дяконът. Но вън от всяко съмнение е, че тази книга е широко разпространена сред православните християни, които тровят своите души с еретическата отрова, намираща се в нея.

Изяснява ли Църквата своята вяра чрез полемиката с окултистите?

Още в предговора на своята книга дякон Кураев ревизира цялата история на Църквата, започвайки от апостолските времена. Според неговите думи Евангелията и апостолските послания са полемични съчинения. Причина за появата на тези свещени книги, по мнението на Кураев, била полемиката с древните окултисти – гностиците. За илюстрация на това Кураев привежда примера на телефонната дискусия. Според неговите представи, свещените книги на Новия Завет представляват гласа на единия събеседник – апостолите. По тази причина с изчезването на гностицизма много неща в християнството станали непонятни, защото за истинското и вярно разбиране на свещените книги на Новия Завет е необходимо да се знаят аргументите на втория телефонен събеседник – гностиците. Без знанието на тези аргументи, убеждава читателите си Кураев, е невъзможно напълно да бъдат изяснени нито свещените книги на Новия Завет, нито Православното учение. Наистина днес, по мнението на богословстващия дякон, ние отново можем да разберем християнството, защото с появата на съвременния окултизъм, явяващ се наследник на древния гностицизъм, могат да бъдат узнати аргументите на древните гностици, в полемиката с които, апостолите били писали Евангелията и апостолските послания. Така разсъждава Кураев относно причините за появата на свещените книги на Новия Завет. И за да не се съмнява никой, че мисълта на Кураев е предадена невярно, ще приведа неговите думи:

„Новозаветните книги са явно полемични. И както всички полемични съчинения, те не могат да бъдат напълно разбрани, ако не се знае какви идеи и доводи издигали опонентите, какви верови положения те атакували. Теософията в началото на християнската ера носела името гностицизъм… Именно в полемиката с древния окултизъм на гностиците били писани апостолските послания и Евангелията. Именно срещу гностицизма противостояли всички християнски автори от I до III век. И в полемиката с окултизма Църквата изяснява своята вяра, изяснява служението и учението на Христа. Гностицизмът бил победен и изчезнал от повърхността на историческия живот. И много неща в християнството станали непонятни, защото трудно може да се улови логиката на разсъждение, ако не знаеш съжденията на опонента. Трудно е да разбереш смисъла на телефонната дискусия, ако чуваш само единия събеседник. Сега този опонент е отново на линия. И ние по новому можем да оценим християнството”^[2].

Разбира се, светите отци четели книгите на еретиците, на същите тези гностици. Но те четели тези книги съвсем не за да „уловят логиката на разсъждение” на светите апостоли – писателите на Новозаветните книги; не за да „изясняват Православната вяра и да прояснят служението и учението на Христа”, както му се струва на отец дякона, а за да опровергават еретическите басни на гностиците, за да могат по най-убедителен начин да покажат на всички православни християни, че книгите на гностиците нямат никакво отношение към учението на Христа, към Свещеното Писание; че еретическите книги изопачават и извращават истините на вярата, които ни съобщил Господ Иисус Христос и Неговите свети апостоли в Евангелията и посланията. Освен това светите отци ни предупреждават да не четем еретическите книги. Преп. Исаия казва: „Ако видиш книга, която минава за еретическа, не желай да я прочетеш, за да не напълниш сърцето си със смъртоносна отрова; но дръж това, в което си просветен, не прибавяй и не премахвай нищо от него”^[3]. А дякон Кураев се опитва да ни убеди, че с изчезването на гностицизма „много неща в християнството станали непонятни”, че Евангелията и посланията са телефонен глас само на единия събеседник (светите апостоли), че само с появата на окултизма „ние по новому можем да оценим християнството”. Дори самият дявол не би могъл да измисли по-благовиден предлог за изучаване на еретическите книги!

Кой християнин не би жадувал да разбере Евангелията и апостолските послания? Кой християнин не жадува да узнае Православното учение, учението на Христос? Но ако Евангелията и посланията са всичко на всичко „само гласа на единия телефонен събеседник”, както се опитва да ни убеди богословстващият дякон, то значи православният християнин трябва да потърси писаниците на древните гностици, защото всеки от опит знае, че от гласа само на единия телефонен събеседник е невъзможно да се узнае смисъла на телефонния разговор. Но къде днес да бъдат намерени книгите на гностиците? Тази мисъл може да хвърли в отчаяние човек, жадуващ да опознае Православната вяра. Но отец дяконът разполага с решение на проблема. Оказва се, че древните писаници на гностиците днес успешно могат да бъдат заменени със съвременните писаници на теософите. Явно именно четенето на съвременна окултна литература помогнало на самия Кураев „по-добре да разбере християнството”. Или поне в това се опитва той да убеди читателите си.

Всъщност мнението на Кураев за полемичността на книгите на Новия Завет е ефектна, но лъжлива и празна мисъл. Той не привежда, а и при цялото си желание не би могъл да приведе нито една истина на нашата вяра, която е влязла в книгите на Новия Завет под влияние на полемиката на апостолите с гностиците, и за изясняването на която е необходимо четенето на книгите на древните или съвременни еретици. Евангелията са написани с цел християните да знаят за това, което Иисус Христос вършил и учил (вж. Деян. 1:1). На разяснението на Христовото учение са посветени и апостолските послания. Както Евангелията, така и посланията са боговдъхновени, тоест написани по вдъхновението на Светия Дух. Православната вяра в цялата си пълнота се съдържа в тези боговдъхновени книги на Новия Завет. За да се изясни учението на Христос в тези книги не само не е нужно да се четат книгите на гностиците, но и въобще не е необходимо човек да знае за тяхното съществуване. Не случайно Светата Църква строго забранява на християните да четат еретическите книги. В чина на изповедта, съдържащ се в Требника, свещеникът се обръща към изповядващия се така: „Кажи чедо: не си ли бил еретик или отстъпник; не си ли общувал с тях, посещавайки капищата им, слушайки поученията им, или четейки техните книги?” Очевидно Църквата не би смятала четенето на еретически книги за грях, ако без четенето на такива книги не би било възможно да се изясни в пълнота Православната вяра. Четенето на еретически книги е било необходимо на светите отци не за да си изясняват истините на своята вяра, „да изясняват служението и учението на Христа”, както му се струва на Кураев, а за да изобличават еретическото зловерие.

Самото учение на Христа, изложено в Евангелията и посланията се явява не човешко учение, а имено учение на Христа, на Христа Бога, учение с божествен произход. Догматите на нашата вяра стоят на твърдата основа на Свещеното Писание. С догматите, с тези изложения на вярата Църквата оградила себе си срещу еретическите баснословия. Да се твърди, че християните по-добре опознават Свещеното Писание и своята вяра, когато се запознаят с тези баснословия, е върхът на безсмислието! Св. Иларий Пиктавийски пише: „Злобата на еретиците ни заставя да вършим непозволени неща, да възхождаме на недостижими висини, да говорим за неизречени предмети, да предприемаме забранени изследвания. Би трябвало да се задоволяваме с това с искрена вяра да приемаме, което ни е предписано, а именно: да се покланяме на Бога Отца, да почитаме с Него Бога Сина и да се изпълваме със Светия Дух. Но ето че сме принудени да използваме нашето немощно слово за разкриване на неизречени тайни. Заблужденията на другите принуждават нас самите да тръгнем по опасния път на изясняване с човешки език на такива тайни, които би следвало с благоговейна вяра да съхраняваме в дълбините на нашите души”.

Тези думи на св. Иларий привежда и дякон Кураев. Но напразно, защото, привеждайки ги, той не желае да поразмисли над тях. Тъй като в такъв случай той не би твърдял, че за по-добро разбиране на Свещеното Писание и Православната вяра трябва да се обръщаме към гностическата писменост. Не би убеждавал своите читатели, че пиейки от мръсната бара на окултните учения той самият започнал по-добре да разбира Православието. Св. Иларий казва, че всички християни трябва с искрена вяра да приемат всичко изложено в Свещеното Писание, че така изложената в Свещеното Писание вяра е достатъчна за нас. Нашата Православна вяра, това е вярата на Свещеното Писание. И тъй като еретиците се опитвали да изопачат тази вяра, лъжливо тълкувайки Свещеното Писание, то Светите Отци в своите творения разкрили лъжливостта на техните тълкувания, като същевременно ни научили на истинското и вярно разбиране на Свещеното Писание. Именно злобата на еретиците подтикнала светите отци да напишат огромен брой съчинения за изобличаване на еретическите заблуди и за разясняване истините на нашата вяра. И как може да се твърди, че изясняването на Евангелията и посланията, изясняването на Христовото учение е невъзможно без да се обръщаме към гностическите писания?

За изясняване на Евангелията и за изясняване на Православната вяра трябва да се обръщаме към светоотеческите творения. Именно към творенията на по-рано живелите свети отци се обръщали отците на Вселенските Събори за да изобличат еретическите заблуди и да изповядат вярата на Православната Църква, тази вяра, която Църквата винаги е изповядвала и изповядва. Споменатият по-горе древен писател св. Викентий Лерински така описва деянията на Третия Вселенски Събор, изобличил заблужденията на Несторий и възвестил вярата на Църквата. „И тъй, пише св. Викентий, ето мъжете, чиито писания били четени на събора като писания на съдии или свидетели: св. Петър, еп. Александрийски, превъзходния учител и блажен мъченик; св. Атанасий, предстоятел Александрийски, верен учител и отличен изповедник на вярата; св. Теофил, епископ – отново – Александрийски, знаменит с вярата, живота и познанията си, който бил наследен от досточтимия Кирил, украсяващ днес Александрийската църква. А за да не бъде това учение счетено за учение само на една държава или област, към тези мъже били приобщени и Кападокийските светила: св. Григорий, епископ и изповедник от Назианз, св. Василий, епископ на Кесария Кападокийска, също и друг светец Григорий, епископ Ниски, по достойнство на вяра и живот, на непорочност и мъдрост напълно достоен брат на Василий. А за да би било видно, че така мислили винаги не само Гърция или Изтокът, но и Западният и латински свят, прочетени били и някои послания на светия мъченик Феликс и свети Юлий - епископи на града Рим. А за да бъдат свидетелствата на това определение дадени не само от първата особа във вселената, но и от негови другари, привели и свидетелства от юг – на блажения Киприян, мъченик, епископ Картагенски и от север – на св. Амвросий, еп. Медиолански. Ето така в свещеното число на Десетословието свидетелствали приведените в Ефес учители, съветници, свидетели и съдии, о чието учение държейки се, чиито съвети следвайки и на чийто съд покорявайки се, този блажен Събор спокойно и без предубеждения безпристрастно възвестил правилата (regula) на вярата!”^[4].

За древните отци на Църквата Православната вяра е вярата на светите апостоли. За по-късните свети отци Православната вяра е вярата на преди тях живелите отци на Църквата и значи това е самата апостолска вяра. Към творенията на по-рано живелите свети отци се обръщали отците на Вселенските Събори за да изобличават еретическите заблуди. Към тези светоотечески творения трябва да се обръщаме и ние, православните християни, за изясняване на своята вяра. А дякон Андрей Кураев твърди, че за изясняване на Христовото учение трябвало да се обръщаме към гностическите писания и че без тези писания е съвсем невъзможно да се разбере логиката на разсъждение на апостолите. Но това е лъжа! Така както е лъжа и твърдението на Кураев, че „при монотелитските спорове отстояването на Православието се оказало възможно само благодарение на философията”, че „спорът на ниво цитати не довел до нищо”^[5]. Прочитайки тези думи на богословстващия дякон, православният читател може да реши, че освен теософските писания, заменили гностическите, важно значение за изясняването на Православието има и философията. И „цитатите”, тоест изказванията на светите отци за такова „изясняване” са маловажни. Но това не е така. Точно светоотеческите изказвания, които Кураев именува „цитати”, се явили определящи в монотелитските спорове, а съвсем не философията. Също както и на другите Вселенски Събори, на Шестия, на който било осъдено монотелитството, били прочитани изказвания на по-рано живелите и учили отци на Църквата: св. Атанасий Велики, св. Григорий Богослов, св. Григорий Ниски, св. Кирил Александрийски, св. Иоан Златоуст, св. Дионисий Ареопагит, св. Амвросий Медиолански, св. Иларий Пиктавийски, св. Лъв Велики, блаж. Августин. Към тези свидетелства били присъединени и свидетелствата на преди това състоялите се събори Четвърти и Пети. И когато отците на събора от изказванията на по-рано живелите отци и от вероопределенията на по-ранните събори се убедили, че учението за двете воли в Христа – Божествена и човешка – е съгласно и непоколебимо учение на всички велики отци на Църквата и на самите Вселенски Събори, те в един глас изповядали, че точно това учение е учение истинно, учение Православно. Именно тези изказвания на светите отци, или както Кураев ги нарича „цитати”, определили осъждането на монотелитството, а не някаква си философия. Тези изказвания определили и осъждането на по-късните еретици, в частност Варлаам и Акиндин.

На осъждането на Варлаам и Акиндин от Константинополските събори (1341, 1345, 1351) трябва да обърнем особено внимание. За дякон Кураев борбата на св. Григорий Палама с варлаамитите и акиндинистите се явява потвърждение на абсолютно безоснователната негова басня за керигматическото развитие, баснята, че от време на време традиционното учение на Църквата влиза в противоречие с керигмата (проповедта) на новаторите. „Пътят на богословието, според Кураев, е път от съкровеното, „догмата на преданието” към „керигмата”, проповедта”. Светите отци (новатори, според Кураев) от време на време правят тези съкровени учения достояние на всички. „В края на краищата, твърди Кураев, „няма нищо тайно, което да не стане явно” (Мат. 10:26)^[6]. Но ставайки „явни” тези учения на традиционалистите, лицата, изповядващи традиционното учение на Църквата, се струват нови и лъжовни. Противостоейки на новаторите, тези традиционалисти навличат върху себе си осъждането на Църквата. Св. Григорий Палама за Кураев е новатор. И в полемиката със Запада, според Кураев, „св. Марк Ефески още в ХV век в „Силогически глави за същността и енергиите” защитавал „нововъведението” на паламитското учение от нападките на твърде консервативните книжници”^[7].

Ала новатор ли е св. Григорий Палама? Наистина ли той проповядвал скрито за православните християни учение? Не, не скрито за християните учение, а именно традиционното учение, изповядвано преди него от светите отци – ето какво проповядвал св. Григорий. В това не е трудно да се убедим, ако се обърнем към истинското учение на светия отец. Проповядвайки учението за несътвореността на Божествените енергии, за нетъждествеността на Божествената същност и енергиите, св. Григорий постоянно се позовава на живелите по-рано свети отци, подчертавайки така, че неговото учение е учение, което винаги и непоколебимо било изповядвано от Църквата. В „Светогорски томос” пише: „Ние вярваме в Отца и Сина и Светия Дух, Божество триипостасно, естество едно и просто, несложно, несъздадено и внимателно следвайки думите на великия Дионисий (Ареопагит)^[8] от второто негово послание до Гай, вярваме, че Бог, даващ на достойните боготворящ дар, който ни прави добри и ни съобщава божественост, този Бог, даряващ такава благодат е по-високо от тази божественост… А някой може би ще каже, че ние признаваме две Божества. Само че тази боготворяща благодат на Бога св. Максим в съчинението си за Мелхиседек признава за несътворена и винаги съществуваща във вечносъществуващия Бог, признава я за неродена и самобитна светлина, явявана на достойните”^[9].

Също и в своите богословски глави против Варлаам и Акиндин св. Григорий се позовава на по-рано живели свети отци, подчертавайки с това, че неговото учение е учение, непоколебимо изповядвано от Светата Църква. Там в 74-та глава се казва: „Божественото същество и божествената енергия се намират навсякъде неразделно, а в нас създадените се вмества само енергията на Бога, тъй като тя по мнението на богословите се дели без ущърб”. Св. Иоан Златоуст казва: „Вместима във всеки от нас е божествената благодат и енергия, а съществото на Бога как би се вместило в тварите, когато то само в себе си е неделимо?” Според казаното в 83-та глава: „В тварите се проявява мъдростта, творчеството и могъществото, но не съществото на Бога, е и отговорът до Евномий на св. Василий Велики. А тъй като варлаамитите и акиндинистите твърдят, че по никакъв начин не се разделят Божественото същество и Божествената енергия, те явно са евномиани”. В 143-та глава св. Григорий пише: „Св. Кирил, разсъждавайки за Бога, казва: „На енергиите е свойствено да творят, а на естеството - да ражда. Естеството и енергията не са едно и също”^[10].

Както виждаме, учението на св. Григорий Палама за нетъждествеността на Божествената същност и Божествените енергии, а също и за несътвореността на последните ни най-малко не било скрито за Църквата до св. Григорий, а било учение явно, учение, което по най-ясен начин е изповядвано от по-рано живелите свети отци на Църквата. С името на св. Григорий свързваме това учение, не защото до св. Григорий то било съкровено, а защото именно св. Григорий изобличил Варлаам и Акиндин за тяхното изопачаване на традиционното учение на Църквата.

По същия начин и учението за двете воли у Христа свързваме с името на преп. Максим Изповедник, не защото Църквата не изповядвала ясно и твърдо това учение преди преп. Максим, а защото преп. Максим се явил главният изобличител на еретиците, изопачаващи традиционното учение на Църквата. И монотелитското заблуждение било опровергано от Църквата съвсем не чрез философията, както пустослови Кураев, а чрез обръщане на Църквата към учението на по-рано живелите свети отци. Именно изследването на тяхното учение („цитатите”, по израза на Кураев) довело християните до убедеността, че само учението за двете воли у Христа се явява истинно учение – апостолско и светоотеческо.

Към светоотеческите творения трябва да се обръщат и днешните православни християни за изясняване на Православната вяра, изясняване учението на Христа, за изясняване на Евангелията и апостолските послания. Ако те, следвайки лукавия съвет, се обърнат за такова изясняване към писанията на теософите и окултистите, ако повярват на баснята на Кураев, че изучаването на окултизма му „помогнало по-добре да разбере християнството”, то те не само няма да си изяснят Православието, но и никога няма да го познаят. Избрали си за учител по Православие не творенията на светите отци, а съчиненията на дякон Кураев, който „си изяснил” Православието чрез четене на окултна литература, читателите на неговите съчинения поемат големия риск да се заразят със същите ереси, от които сам страда богословстващият дякон.

следваща >>

Благодатный огонь

Превод: свещ. Божидар Главев

[1] Памятные записки Викентия Лиринского. Казань, 1863, с.56-57.

[2] Диакон Андрей Кураев. Сатанизм для интеллигенции, т.1, М., 1997, с.3-4.

[3] Добротолюбие, т.1, Свято-Троицкая Сергиева Лавра, 1992, с.299.

[4] Памятные записки Викентия Лиринского, с.145-148.

[5] Диакон Андрей Кураев. Предисловие към книгата: «Кирилл Александрийский и Несторий, ересиарх V века. «Путем зерна», М., 1997, с.11.

[6] Пак там, с.13.

[7] Пак там, с.12.

[8] Тук и нататък в изказванията на св. Григорий Палама имената на светите отци са отделени с друг шрифт от мен – бел. авт.

[9] Цит. по: Архиеп. Серафим (Соболев). «Новое учение о Софии Премудрости Божией», София, 1935, с. 266.

[10] Пак там, с.269.