Вход

Православен календар

Абортът е убийство!

 

„Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата”
Пс. 138:15

„Която умишлено погуби заченат в утробата си плод, подлежи на наказание за убийство.”
Второ
правило на св. Василий Велики

"Забелязал съм, че всички, които са за абортите, вече са се родили."
Роналд Рейгън, президент на САЩ

В България ежедневно се извършват над 100 аборта „по желание“. Православните християни знаят, че "абортът по желание" е жестоко убийство на невинни деца в утробата на майките им. Но когато разглеждаме доводите, които изтъкват привържениците на абортите, виждаме, че „абортът по желание“ е убийство дори от гледна точка на светската етика и нормалната човешка логика. Именно от тази позиция ще разгледаме по-долу най-честите оправдания за абортите.

1. Нерядко като аргумент за защита на абортите се изтъква социалното положение на семейството или на жената, която извършва аборт. Макар да не отричат, че абортът е убийство, такива жени обикновено казват: “Нима е по-добре това дете (нежеланото) цял живот да се мъчи в бедност, да не можеш да му осигуриш дрехи, образование и да посрещнеш всичките му останали нужди”. Този довод, разбира се, е крайно безумен и бесовски. Тези хора на практика казват следното: "Нямам пари да си изхраня детето, затова ще го убия". Но ако сме последователни в тези разсъждения ще стигнем до ужасяващи резултати, както се вижда от следния хипотетичен пример с едно заможно българско семейство. Мъжът, да речем, е собственик на печеливша строителна фирма. Вече си имат две деца, но тъй като могат да си го позволят материално, решават да си родят и трето. Всичко протича нормално, детето се ражда живо и здраво, навършва една година. Но ето, застига ни световната икономическа криза. В цял свят, и в България също, най-силно е засегнат строителният отрасъл. Семейството изведнъж обеднява. Стига се дотам, че строителната фирма на съпруга фалира. Заради многото му заеми банките му взимат всичко. Семейството започва да бедства и с мъка да отглежда трите си деца. Ако следваме горната логика на защитниците на абортите, то тогава майката би следвало да отиде в болницата с най-малкото си, едва на една годинка дете, и да каже: “Тъй като нямаме средства да отглеждаме това дете, моля да го убиете.” Звучи чудовищно и е точно така, и ако някоя майка извърши подобно деяние, тя бива осъдена както от обществото, така и от съдебната система. Но единствената разлика между аборта и този хипотетичен случай на детеубийство е, че абортираното дете е по-малко на възраст.

Нещо повече, дори ако си представим, че тази сатанинска практика - майките да убиват и вече родените си деца - съществуваше, то това вероятно щеше да става “хуманно”, след предварителна анестезия, докато на бебетата в майчината утроба им е отказана и тази малка милост и те биват убивани по най-мъчителен начин.

Изобщо нашето общество в това отношение е станало съвсем извратено. По сега действащото законодателство абортът по медицински съображения в някои случаи е разрешен дори в 9-ия месец на бременността[1], но даже тогава законодателят не е предвидил някакво „хуманно” убийство и тъй като в толкова напреднала бременност изваждането на детето става чрез секцио, то просто бива оставяно да умре от липса на грижи. Нищо не пречи и “лекарят” да го убие, както реши[2], защото това дете, след изваждането му от утробата (както и всички абортирани деца), не се води дете, а “болничен отпадък”, и единственият закон, който важи в случая, е Законът за управление на отпадъците и неговите подзаконови актове[3]. Същевременно, за да убиеш едно животно (чрез евтаназия) в Закона за защита на животните (ЗЗЖ) е разписано, че това може да стане, само ако има основания и то чрез “методи и средства, предизвикващи незабавна и пълна загуба на съзнание и чувствителност за болка” (чл. 47 от ЗЗЖ).

Виждате ли докъде сме стигнали?! Грижим се за безболезненото убиване на животните и то само при определени условия, а в същото време убиваме, когато пожелаем, собствените си деца по най-жесток и мъчителен начин! Господи, помилуй!

2. Друг довод, изтъкван от защитниците на абортите е, че понякога се налага аборт по медицински съображения, когато се установи преди раждането, че детето страда от някакво вродено заболяване и се предполага, че би страдало и след раждането си, а това би струвало твърде скъпо (?!) на родителите и/или държавата, но казано без увъртания този довод звучи не по-малко безжалостно и безумно от първия: „Детето ми е болно, затова ще го убия”.

Преди да разгледаме и него, трябва първо да кажем, че твърде често при такъв аборт се убиват напълно здрави деца, така че този довод може да се отнесе към много малък брой от случаите. Второ, практиката да се абортират “болни” деца е присъща на евгениката – “наука”, която са упражнявали нацистите и която уж е отхвърлена в съвременността. Нацистите убивали “непълноценни” по тяхна преценка хора, за да създадат “чиста нация”. За непълноценни те считали тежко болни хора. Но ние сме по-зли и от нацистите, защото те убивали възрастни хора след обстоен преглед и доказани наследствени болести и то при предварително обезболяване. А при нас как става? Отива бременната жена да ѝ се извърши изследване за възможността детето й да има наследствени заболявания и в резултат ѝ казват: “Вашето дете има 15% вероятност да развие еди кое си заболяване. Препоръчваме ви аборт”. Значи ние сме по-лоши нацистите: само защото съществува вероятност едно невинно дете да е болно, решаваме да го убием, като съгласно действащата наредба за абортите, вероятност от 10% или повече се смята за висок риск! И се питам защо тогава да спираме до тук? След като убиваме невинни деца, само защото има вероятност да са болни, защо тогава не убием всички вече родени с наследствени или развити тежки болести – и без друго тежат на обществото, а и как се мъчат горките! Ами нашите баби и дядовци – те също само ни подяждат, а колко пари отиват за пенсии, пък полза от тях никаква...

Ето докъде ни води този довод[4]! На защитниците на този тип разсъждения ще приведа обаче само едни пример – Стивън Хокинг, страдащ от тежко заболяване, напълно парализиран, говорещ с апарат, но същевременно един от най-добрите астрофизици, сравняван с Айнщайн, да не говорим, че самият Айнщайн също е бил аутист. Колко ли такива надарени люде сме убили още в майчината утроба?

3. Довод, изтъкван от представители на съсловието на гинеколозите, за които мъчителното убиване на деца е печеливш бизнес, е че ако се забранят абортите, видите ли, щяло да има много криминални такива, извършвани по мазета, което застрашавало живота и здравето на жените. Действителността показва, че макар сега абортите да са разрешени, много гинеколози правят нелегални аборти за пари. Така наскоро разследване на Нова телевизия със скрита камера показа, че трима от четирима гинеколози се съгласиха да извършат незаконен аборт на 15 годишно момиче срещу допълнително заплащане[5]. Преди време в предаването “Господари на ефира” показаха един пловдивски гинеколог, извършвал незаконни аборти в мазе при отчайващи хигиенни условия. Същевременно загрижените за здравето на жените гинеколози не казват при колко аборта, извършени законно в болници, е настъпила смърт на жената и при колко повече - безплодие, преждевременни раждания, рак на гърдата, депресия и други увреждания. А и следвайки тази логика, би трябвало да разрешим всяко едно опасно за обществото деяние, само защото в противен случай то ще се извършва незаконно и при лоши условия. Тогава да разрешим свободната употреба на наркотици, например. Защото нелегалната им употреба също застрашава здравето на наркоманите, тъй като ги принуждава да се бодат с мръсни игли на нехигиенични места, а и трафикът на наркотици води до развитие на престъпността. Не е ли по-добре всеки, който иска, да може да си купува наркотици на много по-ниски цени и да отива да му ги слагат в специализирани центрове със стерилни игли, така ще се решат толкова проблеми като пренасяне на болести като ХИВ, хепатит B и С, престъпността и пр. Е, вярно, ще се превърнем в общество от наркомани, което скоро ще изчезне, но пък всичко ще е съвсем хигиенично…

4. В други случаи бебето е имало „наглостта” да се зачене в неподходящо за майката време. Примерно тя е 16 годишна ученичка или пък студентка, която планира първо да завърши, пък после да има деца. “Аз много искам да имам бебе, но сега моментът не е неподходящ”. И какво да направи? – Ами най-лесно е да го убие: “Няма да позволя на едно дете да ми провали живота!” Нищо, че едно време майките са жертвали живота си за своите деца. Днес има къде по-важни неща от живота на едно невинно дете, като например да завършиш висше образование, “пък по-късно ще си родя друго, когато аз реша, че е време!”

Този довод е още по-трудно защитим, но какво все пак да кажем в случая? Тук единият грях, както обикновено се случва, води до втори. Не искайки да се въздържаме от полови отношения и отлагайки сключването на брак (“за да си поживеем”), ние се отдаваме на блуден живот, при което се случва и забременяването в “неподходящо време”. Но дава ли ни това право да се превърнем и в убийци? Тогава всяко едно убийство е оправдано. Щом е оправдано убиването на невинно дете, само защото ще те затрудни да се образоваш, тогава колко по-оправдани са доводите на другите убийци: “Аз убих, за да отмъстя за жестоката несправедливост, която понесох”, казва убилият за отмъщение; “Аз убих, защото ми беше замъглен разсъдъкът”, казва убилият в пияно състояние; “Аз убих любовника на моята съпруга, защото не понесох нейната изневяра”, твърди измаменият съпруг и всички техни доводи тежат повече от този на една майка, но въпреки това те са преследвани от правосъдието, а майките-убийци не само че никой не преследва, но техните жалки доводи дори се изтъкват като оправдание без никакъв срам.

5. Много защитници на абортите казват, а някои и го вярват, че всъщност абортираното дете не било дете, а “купчина клетки”. Тук, разбира се, няма изобщо да говорим за душата, която за вярващия, детето има от момента на зачеването, а за биологичната страна на въпроса.

Така ли е в действителност? Съвсем не. Известно е, че гените, закодирани в човешката ДНК определят всички особености на организма, като се започне от пола, цвета на очите, ръста, болестите, към които е предразположен, та се стигне до особеностите в характера. Също така е известно, че от момента на сливане на ядрата на двете полови клетки, получената обща клетка (зигота) притежава целия набор от гени, който ще има и възрастният организъм. Нищо в неговите гени вече няма да се промени. Всичко в този бъдещ човек е вече определено: пол, цвят на очи, коса, кожа, ръст, способности, и прочие. Единственото, което предстои, е времето тези биологични предопределености да се развият в матката на майката. Тази клетка вече е отделен организъм, с гени на майката и бащата. Така че дори убиването на тази клетка, вече е убийство на човек. Всъщност повечето аборти се извършват на много по-късен етап, но още в края на първия месец детето си има всички органи, като сърцето му започва да тупти между 18 и 21 ден от зачеването, а в третият месец, когато най-често се извършват абортите, то вече е истински малък човек. Нещо повече, доказано е, че този малък човек изпитва болка и чувства. В сайта аборт.бг е писано много по въпроса и всеки може да прочете кога, например, започва животът на едно дете[6].

6. Довод, изтъкван повече на Запад, е че детето е част от организма на майката и напълно зависимо от нея, поради което тя има пълното право да се разпорежда с него както реши. Първо, както се изясни по-горе, детето генетично не е част от организма на майката. Второ, нероденото дете е отделено и физиологически от майката чрез плацентата – известно е, че в много случаи, когато майката се разболява от някакво инфекциозно заболяване (включително и СПИН), то детето остава здраво именно благодарение на плацентата. Трето, в създаването на детето участва и бащата, така че той също има право поне да бъде попитан дали е съгласен да бъде убито собственото му дете. Нищо не пречи един съпруг да иска да има дете, а жена му да не иска и тайно от него да абортира, без бащата дори да разбере, че се убиват негови деца, и всичко това да е напълно законно. За родените деца се иска дори за най-малкото нещо съгласието и на двамата родители (например за издаването на задграничен паспорт), но за убийството на неродените деца е достатъчно само желанието на майката!

Относно това, че детето в утробата е напълно зависимо от майката и поради това тя е в правото си да се разпорежда с живота му, можем да кажем, че всъщност и след раждането си детето е напълно зависимо от майката, но никой не би оправдал майка, която убива вече родените си деца. А и що за довод е това, че щом някой е зависим от теб, ти имаш право да го убиеш? Има стотици случаи в живота, когато хора са зависими от други, но нима вторите имат право да убиват първите? По същата логика производителите на животоспасяващи лекарства могат да кажат, че тъй като техните пациенти са зависими от лекарствата им, то те имат право да разполагат с живота им и да ги убиват, когато решат.

7. Други са принципно против абортите, освен в случаи на изнасилване. Да, изнасилването е сериозно престъпление и тежък грях с големи психически и физически последствия за пострадалата жена, но каква вина има детето, което се е заченало вследствие на това престъпление, за да бъде убито? По тази логика следва да убиваме и вече родените деца на изнасилвачите. Но ние нямаме право да наказваме децата заради постъпките на родителите им. Да, вероятно на жената ще ѝ е трудно да отглежда това дете, но в този случай е по-добре да го роди и даде за осиновяване, отколкото да го убие. Известна е историята на Кристи Хофербер[7], която била зачената не просто след изнасилване, а при насилствено кръвосмешение – баща ѝ изнасилил собствената си дъщеря. Въпреки това тя не била абортирана от майка си, родила се жива и здрава и била осиновена от семейство, което ѝ осигурило щастлив и пълноценен живот.

Затова в заключение може да се каже, че от всяка гледна точка абортът е жестоко убийство на невинни деца, което трябва да бъде забранено от закона!

[1] Под медицински съображения не следва да се разбират някакви зловещи уродства. За да бъде направен аборт по медицински съображения, съгласно Наредба № 2, е достатъчно майката да е под 16 или над 35 години например, или пък в нероденото дете да бъде открит порок на сърцето – заболяване, което е напълно лечимо оперативно след раждането на детето. В тези и много други случаи майката може, а често е и принуждавана от гинеколозите с цел материално облагодетелстване, да направи аборт и в много по-късна бременност, в някои случаи дори в 9-ия месец, като в тези случай разходите по аборта се поемат от Здравната каса, т. е. от всички нас.

[2] Както печално известния случай „Бебето във фризера“ в болницата в гр. Горна Оряховица, където гинеколози, извършвайки късен аборт, били неприятно изненадани от жизнеността на абортираното дете, което отказвало да умре и те повече от денонощие се опитвали да се „отърват“ от него – слагали го във фризера, мислели да го давят в кофа, и прочее ужасии - http://goo.gl/gvg8XY

[3] Както е при този случай - http://goo.gl/NmXmWh

[4] Неотдавна се разбра, че в Белгия вече е разрешена евтаназията на болни деца без значение от възрастта им – логично продължение на убиването на болни деца в утробата на майките им.

[5] http://goo.gl/TB5Ou6

[6] Животът на детето: http://goo.gl/me51WY

[7] http://bit.ly/19s3IrL

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти