Един от последните велики старци на дореволюционната Оптина пустиня Нектарий (+1928) и на стари години помнел подробности от своето детство, затова често разказвал поучителни случки от онези далечни времена.

Веднъж майка му седяла и шиела. А Коля, както го наричали тогава, си играел на пода с котето. Големите зелени котешки очи ярко светели в полумрака, което силно поразило Коля и той удивен посочил това на майка си.

Изведнъж, докато котенцето кротко си стояло до него, Коля взел от игленика една игла и се наканил да прободе окото му за да види какво свети вътре. В този момент обаче майка му забелязала това и бързо го уловила за ръката: «Ах, ти! — възкликнала тя. — Само да извадиш окото на котето и после сам ще останеш без очи. Боже опази!»

Минали много години… Николай решил да стане монах и бил приет в Оптина пустиня. След няколко години, когато вече бил иеромонах Нектарий, отишъл веднъж на кладенеца. А там по същото време един монах си вадел вода.

Над кладенеца бил провесен черпак с дълга заострена дръжка. И ето че този монах, докато черпел вода, едва не изкарал неволно със заострената дръжка окото на отец Нектарий. За една секунда иеромонахът щял да остане едноок.

- Ако бях извадил тогава окото на котенцето, — разказваше той, — и аз щях да остана без око. Явно това е трябвало да се случи, за да ми напомни за моето недостойнство, тъй като всичко в живота от люлката до гроба се води на най-строг отчет у Бога.

Из старческите килии от стая в стая обикновено безшумно се разхождал един пухкав сив котарак. Тръгне ли на някъде старец Нектарий — и котаракът подире му. Влезе ли някъде – и той там.

Ако батюшката му каже нещо, котаракът изпълнява, все едно е разумно същество, отива и сяда, където му посочат, било в приемната или на верандата. Най-често обаче седял върху топлата печка и дремел. Или, преклонил глава, слушал молитвите на стареца.

Някой път пък отец Нектарий го погалвал и казвал:

- Преподобни Герасим Йордански бил велик старец и затова си имал лъв. А ние сме малки и затова си имаме котарак.

Из книгата на Наталия Скоробогатько «Старец Николай и голуби». Издательство «Христианская жизнь». Клин. 2010

Превод: Десислава Главева