Човекът е като трева и колко й трябва за да бъде окосена? Една минута е достатъчна да сломи здравето и да хвърли тялото в гроба или на леглото от мъчителна и продължителна болест. Евангелието ни учи, че без Божията воля не може да ни постигне никаква скръб, учи ни да благодарим на Бога за всички скърби, допуснати от Него.

От леглото на болестта благодарете Богу, както от бунището благодарял покритият със смрадни струпеи Иов. Благодарността облекчава лютата болест! Благодарността носи на болния духовно утешение!

Умъдреното и усладено от благодарността сърце се обновява чрез силата на живата вяра. Озареният внезапно от светлината на вярата ум започва да съзерцава дивния Божий Промисъл, Който неуморно бди над всяка твар. Такова съзерцание привежда душата в духовен възторг и тя започва щедро да благодари, да славослови Бога, започва да възхвалява Неговия Свят Промисъл, да се предава на Неговата свята воля.

Леглото на болестта често се оказва място на Богопознание и себепознание. Телесните страдания често стават причина за духовни наслаждения и болничното легло се оросява със сълзи на покаяние и радост в Бога.

По време на болестта първо трябва да принудим себе си да благодарим на Бога и когато душата вкуси сладост и покой, вследствие на благодарността, тя самата ще бърза към нея, като към пристанище. Ще бърза поради тежките вълни на ропот, малодушие и печал.

„През много скърби трябва да влезем в Царството Божие”. Господ изпраща скърби на този, когото възлюби и те, умъртвявайки сърцето на Божия избраник за света, го приучават да се въздига към Бога.

За всички различни скърби и болести лечението, което ни принася душевна полза и радост, е следното: да се предадем на Божията воля, да благодарим на Бога, да се самоукоряваме, като се признаем достойни за Божие наказание, да помним, че всички светии са извървели земния си път в непрестанни и люти страдания, че скръбта е чаша Христова.

Непричастилият се с тази чаша не може да наследи вечното блаженство.

Письма к мирянам

Превод: Светла Георгиева