Св. Николай удря плесница на Арий на Първия Вселенски събор

1.

В едно село вярващи родители оженили сина си. Снахата се случила разбрана, добра. Преди началото на Петровия пост свекърът й рекъл:

- Дъще, в нашето семейство имаме обичай по време на поста да прибираме всичко блажно и да постим. Съгласна ли си и ти да пазиш поста с нас?

- Съгласна съм, — отвърнала тя.

Жената работела в колхоза. Отивайки на работа, тя взела със себе си постна храна. А в колхоза другите започнали да й се подиграват и присмиват: „Сдобихме се със светица! Пост ще кара!”

Минал денят. На другия ден снахата не издържала и раздразнена казала на свекъра:

— Няма да постя! В колхоза ми се смеят, не мога да търпя. Хората не постят! Каквото правят другите, това и аз!

— Е, добре, — отвърнал свекърът. — Ние не те принуждаваме, – сетне извадил кутията със сланината.

Отишла жената на работа. По време на обедната почивка изкарала на показ блажната храна, ала никой вече не й обърнал внимание. Обядвала и заспала върху сламата. Минала почивката, дошло време за работа, а тя все спи. Започнали да я будят — не се събужда! Стене на сън и трепери. Дълго останала така, накрая все пак се събудила и заявила:

— И да ми се смеете и да ме биете, ще постя!

После разказала следното. Когато заспала, дошъл при нея един старец, който я хванал здраво за ръката и й казал:

— Ела с мен! — след което я повел по една тясна пътечка, а наоколо мрачно, страшно. Отдалеч се чували човешки стонове. Завел я той до една пропаст, в която нещо клокочело и кипяло, а отвътре долитали викове, вопли и стонове.

— Скачай! — казал й той. — Нали казваше: «Каквото правят другите, това и аз». Ето виждаш какво правят другите!…

— Не, дядо, моля Ви, простете! Ще постя до края на живота си. И на всички ще казвам какво страшно наказание ги чака за несъблюдаване на поста.

Следите от пръстите на стареца останали на ръката й до края на живота й.

Записано от м. М., Успенски храм, гр. Хелзинки

2.

Веднъж, когато работех като директор на културния дом, ми предложиха да прекарам новогодишната нощ в ресторант. Беше по времето на Рождественския пост, но аз се съблазних от предложените ми пари и приех.

В навечерието виждам сън: в нашия енорийски храм стоят светите мощи на Николай Чудотворец. Всички минават и им се покланят. Дойде и моят ред. Но едва се наведох да се поклоня на мощите и видях как светител Николай се надигна, гневно ме отблъсна и започна да ми се кара пред цялата църква, като страшно ме изобличаваше.

От ужасния срам и страх се събудих и после дълго не можах да заспя. Молих се и плаках, но не се вразумих. Не промених решението си, защото ми беше жал да пропусна възможността да заработя за една вечер половината от месечната си заплата. Чувството на страх и срам дълго не ме остави. Благодарение на него избягнах по-тежко и омерзително грехопадение в тази новогодишна нощ. Но беше невъзможно да остана чист, въргаляйки се в калта.

Изработените пари впоследствие отидоха за лекарства на внезапно заболялата ми дъщеричка, а аз изпаднах в униние, осъзнавайки какво непоправимо нищожество съм. Ала светител Николай се съжали над мен и по-късно малко ме утеши. Добри хора ми подариха неговия свят образ с житието му.

Такава икона се среща много рядко, но ликът на светеца беше същият, който видях на сън. Сега всеки ден моля св. Николай за прошка и покровителство, защото недостойно нося неговото име. И зная, че макар да съм грешен човек, Божият угодник няма да ме остави мен, погиващия.

Николай Иваненко, гр. Вилейка, Минска обл., (Беларус)

Святой Николай Чудотворец. Современные чудеса

Превод: Десислава Главева