В детство съм чувал легендата за падането на Вавилон. Не гарантирам за нейната достоверност и даже за това, че ще я предам съвсем правилно. Но за мен тя има особена ценност – като назидание, което трябва да помнят нашите съвременници.

Вавилон бил обсаден от персийско-мидийска войска под предводителството на Кир. Великият град, наричан столица на света, който доскоро внушавал ужас у своите врагове, сега стоял като самотна скала сред вълните на бушуващото море. Зад яките му стени се разположил лагерът на враговете. Вавилон бил изоставен от съюзниците и довчерашните си приятели, които преминали към персите и чакали падението му, за да вземат участие в делбата на съкровищата на вавилонските царе. Те приличали на чакали, клечащи недалеч от смъртно ранен лъв в очакване да се наситят с трупа му. Но обсаденият град не мислел да се предава. Стените, по които можели да преминат едновременно четири колесници една до друга, били непристъпни за стенобойните оръдия. Тараните с медни накрайници отскачали от тях като оси, опитващи се да ужилят каменна статуя.

Обсадата се затягала с годините. Жителите превърнали огромните градини и паркове на града в ниви, които засявали с пшеница и ечемик, а вода им давал Ефрат, който течал под железните порти, разделяйки града на две части. Реката приличала на негова главна артерия. Сякаш докато Ефрат оставал на мястото си – сърцето на Вавилон нямало да спре да бие. Обсадата повече изнурявала персите, отколкото вавилонците. Както е невъзможно да се премести планината или пресуши морето, така невъзможно изглеждало и Вавилон да бъде завладян.

Царят на Вавилон пирувал в своя дворец, забравил сякаш, че има война, която ще реши участта на династията на Нимрод. Все едно, че той още празнувал дните на своята коронация, които продължавали с години. Когато у вратите на града звънтяло оръжието, тогава из отворените прозорци на двореца се разнасяли звуците на музика и песни, сякаш обсаденият град вече празнувал своята победа. Жителите като че ли свикнали с обсадата, а Вавилон приличал на спящ исполин, оплетен в паяжина.

Веднъж стражата видяла при крепостните стени човек в окървавени дрехи, който показвал със знаци, че иска да го пуснат в града. Вдигнали го с въжена стълба. Видът му бил ужасен. Ушите и носа му били отрязани, лицето приличало на кървава маска. Беглецът разказал, че е родственик на Кир, който по лъжлив донос го заподозрял че му е съперник и затова го подложил на изтезания. Удало му се с труд да избяга от лагера. Всичко в живота му вече било изгубено, освен едно – желанието да отмъсти на Кир.

Представили го на вавилонския цар. Той приел изпадналия в немилост персиец с чест и заповядал на своите лекари да го лекуват, а после го направил свой приближен. Беглецът давал ценни съвети – как да се борят с персите, къде са слабите им места в лагера, откъде може да се очаква да атакуват града, кои врати трябва особено много да се пазят и така нататък.

Той спечелил напълно доверието на царя, който му дал отряд воини, с който да излиза нощем от града и да напада обсаждащите, при което всеки път се връщал във Вавилон с добитък. Оказало се обаче, че беглецът е шпионин на Кир. Той доброволно се решил да пожертва себе си заради победата на съотечествениците си и затова така се обезобразил.

След като разузнал какво е състоянието на Вавилон, той се завърнал в персийския лагер. По негов съвет били прокопани канали, които да отклонят част от водата на Ефрат. Една нощ отряд перси преминал по дъното на плитката вече река и влязъл във Вавилон, без никой да го види, след което отворил отвътре железните врати.

Градът бил неочаквано превзет като спяща птица в гнездото си. Троя паднала не поради силата на Ахил, а поради хитростта на Одисей и простодушието на троянците. Така и Вавилон паднал не от оръжието на Кир, а от коварството на разузнавача и безгрижността на вавилонците. Троя изгоряла до основи, а в завладеният Вавилон жертва на огъня станал само царският дворец. Кир направил от превзетия град своя нова столица, като му оставил предишното име и даже обявил представителите на своята династия за потомци на Нимрод.

Един мой познат православен монах изрази недоумение, защо у някои модернисти може да се намерят отделни статии и лекции, написани така, сякаш са съставени от други хора - предани на Православието. Откъде такива метаморфози? По някаква асоциация си спомних разказа за шпионина на Кир, който трябвало да помогне на завоевателите да превземат Вавилон отвътре.

Карелин-р.ру

Превод: Десислава Главева