Ни един свещеник да го опее не желаел –
как, самоубиец, и то некръстен?
А този, за когото била слушала Анна, помислил, помислил и се съгласил.
Нищо, казал, че е некръстен. Задочно ще го кръстим и заедно с това веднага и опеем.

Олеся Николаева «Мене, текел, фарес»

За неуставната служба на мъченик Уар

В доклада на епархиалното събрание Москва 2003 г. Светейшият Патриарх Алексий II отбелязал: «В последно време все повече получава разпространение почитанието на светия мъченик Уар. В негова памет се строят параклиси*, изписват се икони. От неговото житие се заключава, че имал особена благодат от Бога да се моли за некръстени покойници. Във времената на войнстващия атеизъм в нашата страна много хора са израснали и починали некръстени, и техните вярващи роднини искат да се молят за тяхното упокоение. Такава частна молитва никога не се е забранявала. Но в църковната молитва, на богослужението, ние поменаваме само чедата на Църквата, приобщили се към нея чрез Тайнството Кръщение.

Някои настоятели, ръководени от меркантилни съображения, извършват църковно поменаване на некръстени хора, приемайки маса записки с имена и пожертвувания за такова поменаване и уверяват хората, че то е равносилно на Тайнството Свето Кръщение. Сред малоцърковните хора се създава впечатление, че не е задължително да се приема Свето Кръщение или човек да е член на Църквата, а е достатъчно просто да се молят на мъченик Уар. Такова отношение към почитането на светия мъченик Уар е недопустимо и противоречи на нашето църковно вероучение» [5, с. 23-24].

Предстоятелят на Руската Църква основателно е обърнал внимание на това съществено каноническо нарушение, което, за съжаление, в последно време вече е станало доста разпространено явление.

Но не житието на светия мъченик Уар дава основание към това изкривено православно благочестие, за което говори Патриархът. Никой не се моли за езичниците, прибягвайки към помощта на пророк Иона, въпреки че моряците го молели: «стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем» (Иона 1:6).

За указаната антиканонична практика, за съжаление, има текстуално основание в последните издания на богослужебните Минеи [7].

Така за 19 октомври (1 ноември ст. ст.) са приведени две служби на мъченик Уар – уставна и неуставна. Първата (която е указана в Типикона) е съставена напълно привично и традиционно. Светият мъченик се прославя заедно с пророк Иоил. Главният мотив на богослужението може да се изрази с тропара на канона «по твоите молитви ни дай опрощаване на греховете, изправяне на живота, Уаре» (Песен 9, c. 469).

Втората служба – за която в Типикона въобще не се споменава – започва с достатъчно нетрадиционно и претенциозно название: «друга служба, бденна, на светия мъченик Уар, комуто е дадена благодат да се моли за починалите Клеопатрини прародители, несподобили се да приемат свето Кръщение» [7, с. 469].

По повод това название следва да се отбележи следното.

На първо място, представена е не просто служба в чест на даден Божий угодник, както е винаги в Минеите, но се заявява определена цел като някаква свръхзадача: да се прослави Уар именно като молитвеник за некръстените «Клеопатрини прародители».

За сравнение да предположим, че някой е поискал да състави нова алтернативна служба за «празника Отсичане на честната глава на Иоан Кръстител, комуто е дадена благодат да изцелява от главоболие», защото, видите ли, се говори, че молитва към Предтечата помага при главоболие. Или някой е съставил нова служба на «светителя Николай, комуто е дадена благодат да дарува избавление на воеводите, несправедливо осъдени на смърт». Макар Църквата да възпява с такива слова (Акатист, икос 6-ти) Мирликийския чудотворец, това не дава основание един-единствен епизод от житието на светителя Николай да бъде определящ за съдържанието и названието на службата на светията. По същия начин не следва чрез названието на службата да се ограничава обилието от дарования на славния мъченик и чудотворец Уар.

На второ място, непременно следва да се каже, че в названието на тази втора, неуставна служба, се съдържа ако не откровена лъжа, то недоказано и необосновано твърдение: няма никакви свидетелства, че сродниците на блажената Клеопатра (чиято памет се празнува в същия ден, 19 октомври) са били некръстени. Напълно е вероятно тази благочестива и ревностна християнска жена да е била възпитана от вярващи родители-християни. Житието на св. Уар не дава никакви основания да се подозират близките на Клеопатра в неверие и езичество. Да се заявява това би следвало, ако има поне някакви факти, свидетелстващи за тяхното нечестие.

Нека си припомним какво говори житието. След мъченическата кончина на Уар Клеопатра тайно взела неговото тяло и вместо своя починал мъж взела «...мощите на светия Уар, пренесла ги като някоя драгоценност от Египет в Палестина и в своето село, наречено Ездра, което се намирало близо до Тавор, ги положила със своите предци» [4, с. 439]. След известно време свети Уар се явил насъне на Клеопатра и казал: «Или мислиш, че не чувствах нищо, когато ти взе тялото ми изсред скотските трупове и ме постави в спалнята си? Нима не слушам винаги твоите молитви и не се моля за теб на Бога? И преди всичко умолявах Бога за твоите сродници, с които ти ме положи в гробницата, за да им бъдат простени греховете» [4, с. 441].

На трето място, дори да допуснем, че сред сродниците на Клеопатра е имало некръстени и невярващи в Христа хора, те по Божия Промисъл се оказали в гробницата, осветена от благодатта, излизаща от мощите на светия Уар: «Земята, на която многопретърпялото твое тяло, мъдри, лежи, божествено се освети» (Канон, Песен 9-та, уставна служба, c. 469). Бог е всесилен даже да възкреси мъртвите чрез прикосновение до мощите на Своите угодници, както е било със свети пророк Елисей: хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб, и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си (4 Цар. 13:21).

На никой обаче все още не му е дошло на ум да съставя нова служба на «пророк Елисей, комуто е дадена благодат да изправя умрели на нозете им».

Да отбележим също, че ако в семейната гробница имало некръстени сродници, нито самата Клеопатра се е молила на Христос за тяхното спасение, нито е молила светия мъченик Уар за такава молитва. Ходатайството си пред Господа мъченикът извършвал, предстоейки пред престола на Вседържителя, а съвсем не съветвайки се с живеещите на грешната земя.

Нека разгледаме съдържанието на богослужебния текст на неуставната служба на мъченик Уар в Минеите [7].

Стихирите на «Господи, воззвах» от Малката вечерня утвърждават за свети Уар, че сякаш «по неговите молитви Владиката Христос прощава на умрелите езичници» [7, c. 469]. «Умрелите неверни се избавят и от местата адови се освобождават по молитвата на мъченик Уар» [7, c. 469].

От такава повече от съмнителна теза произтича следното първо плахо прошение: «Приеми нашата жал, мъчениче, и помени нашите сродници, осъдени да седят в мрак и сянка смъртна, и умолявай Господа Бога да изпълни за тях нашето прошение» [7, c. 470].

На Великата вечерня в стихирите на «Господи, воззвах» тази тема се развива с по-голямо дръзновение: «умоли Христа Бога всячески да ущедри нашите сродници, недостигнали вяра и Кръщение, да ги помилва и спаси нашите души» [7, c. 471].

В края на стихирата е приведена Славата с обем повече от половин страница, в която се съдържат такива «искрени вопли»: «Спомени... недостигналите вяра и свето православно Кръщение, но също и падналите в недоумение, както и в прекословие, заблуждение и всякакво падение, чуй, великомъчениче, искрените вопли, и умолявай да даде на утеснените прощение, освобождение, и от скърбите избавление» [7, c. 472].

Темата за измолването на невярващите и некръстените се усилва в литийните стихири.

«...Помени нашите сродници... умрели в отчуждението на инославието, неверни и некръстени, и моли Христа Бога да им дарува прощение и освобождение» [7, c. 472, 473].

«Ти, който си за неправославните молитвеник, и за тези, които отдавна са умрели ... и сега прилежно се помоли, мъчениче, от адския затвор да ги избави и от непреходните горести да ги освободи, които... не са приели спасителното раждане и чужди на Православната вяра, скоро изпроси и за тях от Христа Бога прощение и освобождение, и велика милост» [7, c. 473].

В Славата на стиховните стихири отново се утвърждава за Клеопатра, че «тя по молитвите на славния мъченик получава избавление от горестите на вечните мъки за неверните си сродници». Това дава на съставителя на канона основание за молитвеното възвание: «Както за тях, така и за нашите родители и близки, за които, жалейки, се грижим, тъй като са чужди на вярата и на светото Кръщение, … изпроси от Христа Бога да прекрати техния плач, и милостиво да ги избави от безконечната тъма» [7, c. 474, 475].

В стихирата след 50-ти псалом се съдържа прошението: «...да избави нашите неверни сродници и прародители и всички, за които се молим, от люта и горчива мъка» [7, c. 477].

В канона на службата темата за молитвеното ходатайство на мъченик Уар за некръстените се засилва и с несрещани до момента в другите известни църковни текстове, с които се обръщаме към Божията Майка, прошения към Самата Нея да измолва всички умрели некръстени и инославни без изключение.

«Избави по Твоите топли молитви от лютите мъки нашите неверни и некръстени сродници... и им дарувай избавление и велика милост» (Богородичен седален, c. 479).

«...Ходатайствай неотстъпно пред Твоя Син и Владика да помилва и прости греха на инославието на умрелите наши сродници» (Песен 9, c. 484).

Не само Пресвета Богородица, но и ангелските чинове се въздигат в молитва за неверните:

«Въздигни, мъчениче, чиновете на светите Сили Небесни, на молитва заедно с тебе, и стори дело пречудно… умрелите в неверие прародители, които споменаваме – измоли от Господа да им дарува прошка и велика милост» (Песен 3, с. 478).

За съюзници и помощници на мъченик Уар канонът предлага и други светии:

«Като си послушал Твоите светии, Господи, да помилваш умрелите в неверие, така по техните молитви ущедри и умрелите инославни, за които и днес Ти се молим» (Песен 8, c. 483). Това прошение е забележително, понеже заставя не само мъченика Уар, но и цял събор Божии угодници да се моли за спасението на некръстените: «Агнец Божий, Който си ни изкупил със Своята Пречиста Кръв, Ти си послушал молението на света Текла и на блажени Григорий, на свети Методий и още много други с него, на преподобни Макарий, които са предстояли пред Теб, и отрада, и избавление на умрелите зловерни си подал, и Златоуст си вдъхновил да напише да се молим за тях, приеми, Владико, с тях славния Уар и по молитвите им, прости и помилуй тези, които споменаваме сега» (Песен 8, c. 483).

Епископ Атанасий (Сахаров) отбелязва [2], че споменатата тук молитва на светителя Григорий Двоеслов за цар Траян и молитвата на светител Методий Константинополски със събор отци за цар Теофил не са били молитви «за езичници» или «за еретици», а «за царя», съгласно апостолската заповед да се извършват молитви за царе и за всички, които са на власт (1 Тим. 2:2). Молитвите на останалите споменати в канона Божии угодници се отнасят очевидно към вида «частни», а не «обществени».

Практически във всички тропари на канона, както и в светилните, се съдържа едно и също прошение «…на умрелите без вяра и Кръщение наши сродници и на всички… да им се дарува прошка и велика милост…».

Службата завършва с хвалитните стихири, където се среща рефрен с такива възвания:

«...Него моли да прости греховете на умрелия инославно» [7, c. 485].

«...Него моли да излее милост над умрелите в неверие» [7, c. 485].

Последен печат на хвалитните стихири се явява Славата с обем от половин страница, съдържаща, в частност, такива възвания: «Спомни си за всякога възпоменаваните наши деди и прадеди, и другите, споменавани с тях, за всички погребани противобожно, и умрели некръстени. За тях се застъпи пред Христа Бога... и помогни, като изпросиш за тях избавление от вечната тъма» [7, c. 486].

За каноничната недопустимост на църковното поменаване на неправославни

Каноничното съзнание на древната Църква категорично не е допускало молитвено общение с еретици, юдеи и езичници. Тази забрана за молитвено общение се отнасяла както към живите, така и към умрелите. Както справедливо е отбелязал протоиерей Владислав Ципин, «починалите християни остават членове на Църквата, и затова Църквата възнася за тях своите молитви както и за живите си членове», поради което «Църквата може, разбира се, да опява само тези, които ѝ принадлежат» [15, c. 322].

Това може да се покаже нагледно, като се сравнят гореприведените цитати от неуставния канон на мъченика Уар с църковния канон от службата за Троицката родителска събота**, поместен в Цветния Триод. В това богослужебно последование буквално във всяка песен на канона се отбелязва, че Църквата споменава само кръстените православни хора, завършили своя земен живот във вяра и благочестие.

«Всички да се помолим на Христос, спомняйки днес всички от века мъртви, да избави от вечен огън, във вяра починалите, и в надежда за живот вечен» (Песен 1).

«Вижте, вижте, че Аз съм Бог ваш, с праведен съд установил предела на живота, и в нетление от тление приемащ всички, починали в надежда за вечно възкресение» (Песен 2).

«Вечносмутното житейско море преплавали, Христе, в нетленния Твой живот, сподоби да намерят пристанище, тези, които са живели Православно» (Песен 3).

«Отци и праотци, деди и прадеди, от първите дори до последните, умрели в благозаконие и благоверие, всички помени, Спасителю наш» (Песен 4).

«От огъня вечноизгарящ, и несветлата тъма, и скърцането със зъби, и от червея безкрайно мъчещ, и от всички мъчения избави, Спасителю наш, всички умрели верни» (Песен 5).

«Верните, приети от века, Боже, всеки човешки род, сподоби во веки с тези, които Ти служат, да Те слави» (Песен 6).

«При страшното Твое пришествие, Щедрий, отдясно с Твоите овци постави православно служили ти през живота си, Христе, и преставилите се в Тебе» (Песен 7).

«Съкрушил първата смъртна сянка, възсиял като слънце от гроба, синове на Твоето възкресение направи, Господи на славата, всички починали във вяра, во веки» (Песен 8).

«Всяка възраст, старци, и младенци, и деца, и сукалчета, мъжко естество и женско, упокой, Боже, както Си приел верните» (Песен 9).

В богородичните тропари на тази служба, за разлика от неуставната такава на мъченик Уар, Църквата проси ходатайството на Пречистата Дева Мария само за верните: «Струите на живия източник запечатан, показала си се Богородице Дево, без мъж Господа родила, напояваща с водата на безсмъртието верните во веки» (Песен 8).

Пространни и обширни прошения за починалите, които се четат по Устав на Вечернята преди празника на Светия Дух – особено в третата коленопреклонна молитва, са поместени в Цветния Триод. Но и в тази всеобхватна молитва се споменават изключително православните християни: «Чуй нас молещите се на Тебе, и упокой душите на Твоите раби, преди починалите наши отци и братя, и другите ни сродници по плът, и всички свои във вярата, за които и правим този помен сега, защото Ти държиш всичко, и в Твоите ръце са всички земни краища».

Съгласно Служебника, на Проскомидията се извършва споменаване «за всички православни, починали с надежда за възкресение, вечен живот и Твоето общение». В чинопоследованието на евхаристийния канон на литургията на свети Иоан Златоуст се съдържат следните слова: «Още ти принасяме тази словесна служба за починалите във вяра... и за всеки праведен дух, завършил във вяра», а също и прошението: «И помени всички починали с надежда за възкресение и живот вечен». На литургията на свети Василий Велики предстоятелят се моли по подобен начин: «Да получим милост и благодат с всички светии от века на Тебе благоугодили... и с всеки праведен дух, завършил във вяра», и в заключение: «И помени всички преди починали с надежда за възкресение и вечен живот» [11]. За невярващите нито свети Иоан Златоуст, нито свети Василий Велики са възнасяли молитви, помнейки евангелските слова: който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. (Мк. 16:16).

Светите отци са постъпвали в пълно съответствие с апостолското учение: какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? Каква прилика между Божия храм и идолите? (2 Кор. 6:14–16).

* * *

Митрополит Макарий (Булгаков) пише: «Нашите молитви могат да действат непосредствено на душите на починалите, само ако те са починали в правата вяра и с истинно разкаяние, т.е. в общение с Църквата и с Господ Иисус: понеже в този случай, независимо от видимото им отдалечаване от нас, те продължават заедно с нас да принадлежат към едно и също тяло Христово» [6, с. 456]. Той привежда откъс от 5-то правило на VII Вселенски Събор: «Смъртен грях е, когато някои, като съгрешават, не се поправят, и... безсрамно въстават срещу благочестието и истината... У такива няма Господа Бога, ако не се смирят и не изтрезнеят от грехопадението си». В тази връзка владика Макарий отбелязва: «Умрелите в смъртни грехове, в неразкаяност и вън от общение с Църквата, не се удостояват с нейната молитва, по тази апостолска заповед» [6, с. 450 ].

Постановления на Лаодикийския Поместен Събор еднозначно забраняват молитвата за живи еретици: «Забранява се моленето с еретик или с разколник.» (Правило 33). «Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях.» (Правило 37). Същият Лаодикийски Събор забранява на членовете на Църквата молитвено споменаване на починали, погребани на неправославни гробища: «На църковни лица не се позволява да отиват на молитва или за лекуване на гробища на всякакви еретици, или в така наричани у тях мъченически места. А ония, които отиват, ако са верни, нека бъдат лишени от църковно общение за известно време. Ония пък, които се каят и изповядват греха си, нека бъдат приемани в общение.» (Правило 9). В тълкуванието на това Правило епископ Никодим (Милаш) отбелязва: «Това правило на Лаодикийския Събор забранява на православния или, както е казано в текста “църковния”, на всеки принадлежащ на Църквата, да посещава за молитви и богослужения такива еретически места, тъй като в противен случай може да го заподозрат в склонност към тази или друга ерес и да не го считат за православен по убеждение» [10, с. 86].

В такава светлина става понятна древната и повсеместна традиция да се отделят православните гробища от останалите — немски, татарски, еврейски, арменски. Нали заупокойната молитва в гробищните храмове и параклиси се извършва, съгласно Служебника, за «тук почиващите и навсякъде православни» [11]. За «тук почиващите иноверци» Църквата не се моли.

По подобен начин Църквата не се моли и за самоубийците. Правилото на свети Тимотей Александрийски, приведено в Книгата с правила, забранява църковното споменаване на това лице, което «посегне върху си или се хвърли от височина»: «за такъв не може да става приношение, защото е самоубиец» (Ответ 14). Светителят Тимотей даже предупреждава презвитера, че в подобни случаи «трябва най-грижливо да изпита, за да не попадне под осъждане».

* * *

Забележително е, че докато в същото време Светите Отци забраняват молитвите за живи и умрели еретици, те решават положително въпроса за възможността за църковна молитва за отстъпниците, които поради немощ и малодушие не са издържали изпитанията във време на гонения: «или за пострадали в тъмница и победени от глад и жажда, или измъчени в съдилище със стъргане и побой, и по тоя начин омаломощени от телесна слабост.» «За такива, — постановява светителят Петър Александрийски, — когато някои от верните помолят да бъдат възнасяни за тях молитви и прошения  — е справедливо да бъде уважено това» (вж.: Книга с правила, правило 11). Правилото се мотивира с това, че «Никому не се нанася никаква вреда с туй, че някои, като плачат и стенат, споделят страданията и скърбите на ония, които в борбата са победени» [пак там].

Църковните канонични Правила не допускат възможността за молитва за еретици и езичници, а ги анатемосват и самите тях лишават както приживе, така и след смъртта, от молитвеното общение със Съборната Апостолска Църква.

Единственият случай на литургическо застъпничество за некръстени са молитвите и ектениите за оглашените. Но това изключение само потвърждава правилото, тъй като оглашените са хора, които Църквата не счита за чужди по вяра, понеже те са изразили съзнателно желание да станат православни християни и се подготвят за свето Кръщение. При това съдържанието на молитвите за оглашените очевидно се отнася само за живите. Молитвени чинове за умрели оглашени не се срещат.

Блажени Августин пише: «Ни най-малко не трябва да се съмняваме, че молитвите на св. Църква, спасителните жертвоприношения и милостини принасят полза на умрелите, — но само на тези, които преди смъртта са живели така, че след смъртта всичко това би могло да е полезно за тях. Защото за отишлите си без вяра, подпомагана от любовта, и без общение в тайнствата, напразно се извършват от ближните дела на такова благочестие, залог за което те не са имали в себе си, когато са се намирали тук, не са приемали или напразно са приели Божията благодат и събирайки за себе не милосърдие, а гняв. И така, не се придобиват някакви нови заслуги за умрелите, когато се извършва за тях нещо добро, а само се извличат последствията от положеното преди това от тях самите начало» [6, с. 457].

В Руската Православна Църква Светейшият Синод за първи път разрешил през 1797 година на православни свещеници при съпровождане в някои случаи телата на починали неправославни да се ограничават само с пеенето на Трисвятое. В «Настолна книга на свещено-църковнослужителя» е указано: «Забранява се погребение на иноверци по обряда на Православната Църква; но ако умре иноверец от християнско изповедание и няма „свещеник или пастор нито от това изповедание, към което умрелият е принадлежал, нито от друго, то да съпроводи трупа от мястото до гробището е длъжен свещеник от православното изповедание по правилата, означени в свода на църковните закони, съгласно които свещеникът следва починалия и го «съпровожда от мястото до гробището във фелон и епитрахил и отпуска в земята при пеене на Светий Боже» (Указ на Светейшия Синод от 24 август 1797 г.) [3, с. 1346].

Светител Филарет Московски отбелязва в тази връзка: «По църковните правила би било справедливо, ако Св. Синод и това не беше разрешил. Разрешавайки това, той е употребил снизхождение и е показал уважение към душата, имаща на себе печата на кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух. Няма право да се изисква повече» [3, с. 1347].

Настолната книга пояснява също и следното: ”Задължението за православния свещеник да погребе иноверец от християнското вероизповедание се обуславя от отсъствието на духовно лице от другите християнски изповедания, в което православният свещеник трябва да се убеди, преди да изпълни молбата за погребение на иноверец” (Църковен вестник. 1906, 20).

Светейшият Синод в определение от 10–15 март 1847 година постановил: 1) при погребение на военни от римокатолическо, лютеранско и реформатско изповедание православното духовенство може, при покана, да изпълни само това, което е казано в указа на Св. Синод от 24 авг. 1797 г. (съпровождане до гробището с пеене на Трисвятое — свещ. К.Б.); 2) православното духовенство няма право да опява такива умрели по чиноположението на Православната Църква; 3) тялото на умрелия иноверец от християнско изповедание не може да бъде внесено преди погребението в православна църква; 4) военното православно духовенство не може да извършва панихиди по този чин в домовете и да ги включва в църковно споменаване (Дело из Архива на Св. Синод 1847 г., 2513) [3, с. 1346].

Тази норма на благочестие, да се забранява опяването на инославни, се спазвала повсеместно във всички поместни Православни Църкви. Но в средата на XIX век това положение било нарушено. «Константинополският патриарх Григорий VI през 1869 година установил особен чин на погребения на починали неправославни, приет и от Гръцкия Синод. Този чин се състои от Трисветата песен, 17-та катизма с обичайните припеви, Апостол, Евангелие и малък отпуст» [9, с. 28].

В самото приемане на този чин не може да не се забележи отстъпление от светоотеческата традиция. Това нововъведение станало при гърците паралелно с приемането на новия, издаден в Атина през 1864 година, така наречен «Типикон на Великата Константинополска Църква», същността на който се свеждал до реформиране и съкращаване на уставното богослужение. Духът на модернизма, разклащащ устоите на Православието, подбудил съставянето на подобни чинопоследования и в Руската Православна Църква. Както отбелязва протоиерей Генадий Нефедов, «преди самата революция в петроградската Синодална типография била напечатана специална брошура със славянски шрифт “Чинопоследование над починали неправославни”. Този чин е указано да се извършва и вместо панахида, с пропускане на прокимена, Апостола и Евангелието» [9, с. 29].

Самото «Чинопоследование над починали неправославни» се появило в нашата Църква като проявление на революционно-демократичните и обновленчески умонастроения, пленили в началото на XX век умовете на нашите богослови и свещенослужители. Неговият текст въобще не може да бъде оправдан от църковно-канонична позиция. Текстът на това «Чинопоследование» в Требника [12] съдържа редица нелепости.

Така, например, в началото на «Чинопоследованието» е казано: «Ако по някаква уважителна причина, православен свещеник бъде помолен да извърши погребение на тялото на починал неправославен…» [12, с. 342]. По-горе вече показахме, че църковните канони не допускат никаква «уважителна причина».

След обичайното молитвено начало в «Чинопоследованието» се привежда Псалом 87, в който се съдържат, по-конкретно, такива думи: Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението? нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда? (Пс. 87:12–13). Ако се уточни, че църковно-славянската дума еда означава «нима, едва ли», Псаломът става изобличение за четящите го над умрели неправославни.

След това се привежда Псалом 118, възпяващ, които ходят по Закона Господен (Пс. 118:1). Светител Теофан Затворник в тълкуванието на този Псалом привежда светоотеческото мнение: «Не тези са блажени, които петнят себе си с грехове в покварата на този век, а тези, които са непорочни в пътя си и ходят по Закона Господен» [14, с. 12].

Справедливо е да се отбележи, че в изданията на Требника за последните десет-петнадесет години това «Чинопоследование» вече не се печата.

За правилна от гледна точка на православното традиционно отношение към разглеждания въпрос следва да се счита позицията на монах Митрофан, издал през 1897 година книгата «Задгробният живот». Ще приведем няколко цитата от нея.

«Нашата св. Църква се моли така за починалите: “Упокой, Господи, душите на Твоите раби, преставили се във вяра и надежда за възкресение. Упокой, Господи, всички православни християни”. Ето за кого се моли Църквата и с кого тя е в неразривен съюз и общение. Следователно, няма съюз и общение с умрелите нехристияни и с неправославните... За истинския християнин никакъв вид смърт, освен самоубийството, не разтрогва съюза и общението с живите — с Църквата... За него се молят светиите, молят се и живите, като за жив член на едното живо тяло».

«Питаме, всички ли, намиращи се в ада, могат чрез нашите молитви да получат освобождение? Църквата се моли за всички умрели, но само умрелите в истинната вяра непременно ще получат освобождение от адските мъки. Душата, пребивавайки в тялото, е длъжна и сама отрано да се погрижи за своя бъдещ живот, длъжна е да заслужи това, след прехода в задгробния живот ходатайството на живите да може да ѝ достави облекчение и спасение».

«Греховете, представляващи хула срещу Светия Дух, тоест неверие, ожесточение, отстъпничество, неразкаяние и подобните им, завинаги погубват човека, и за такива умрели ходатайството на Църквата и на живите съвсем няма да помогне, понеже те са живели и умрели без общение с Църквата. Но за такива Църквата и без друго не се моли» [8, с. 52, 133, 134].

Тук авторът очевидно има предвид Евангелските слова: и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят. (Мат. 12:32). От тези слова на Спасителя мнозина естествено заключават, че по принцип опрощаването на греховете е възможно и след смъртта на грешника. Митрополит Макарий (Булгаков) в тази връзка отбелязва: «За починалите с хула срещу Духа Светаго, или, което е същото, в смъртен грях, и неразкаяли се, Църквата не се моли, и това е понеже, както е казал Спасителят, хулата срещу Духа Светаго няма да се прости на човека ни на този, ни на онзи свят» [6, с. 451].

Преподобни Теодор Студит не е допускал поменаване на литургия на починалите еретици-иконоборци [13, с. 634].

Ще приведем няколко изказвания на Свети Отци, в които те, призовавайки към молитва за починалите, не допускали нейното църковно извършване за починали извън църковното общение — еретици и некръстени.

Блажени Августин: «Цялата Църква изпълнява това, като предадено от Отците, че се моли за починалите в общение с Тялото и Кръвта Христова, когато ги споменава в свое време при самото жертвоприношение» [6, с. 455].

Светител Григорий Нисийски: «Това е дело много богоугодно и полезно — при божественото и преславно тайнство да се извършва споменаване на починалите в правата вяра» [6, с. 453].

Преподобни Иоан Дамаскин: «Таинниците и самовидците на Словото, покорилите земния кръг, учениците и божествените Апостоли на Спасителя не без причина, не напразно и не без полза са установили при страшните, пречисти и животворящи тайни да се извършва помен за починалите верни» [6, с. 453].

Светител Иоан Златоуст: «Когато целият народ и свещеният събор стоят с прострени към небето ръце, и когато предстои страшната жертва: как няма да умилостивим ние Бога, молейки се за тях (умрелите)? Но това е само за тези, които са умрели във вяра» [6, с. 455].

За споменаването на неправославни в домашната молитва

В приведените от нас в началото думи на Светейшия Патриарх Алексий на Московското епархиално събрание през 2003 година е отбелязано, че само частната, домашна молитва се допуска и винаги се е допускала за некръстените, но «на богослужението ние поменаваме само чедата на Църквата, приобщили се към нея чрез Тайнството Кръщение» [5, с. 24]. Това разделение на църковна и частна молитва е съществено.

Новомъченикът Атанасий (Сахаров), епископ Ковров­ски е съставил капиталния труд «За споменаването на починали по Устава на Православната Църква» [2]. В раздела «Канон към мъченик Уар за избавление от мъки на умрелите в иноверие» той пише: «В Древната Рус при цялата строгост на своето отношение към умрелите, имало възможност за молитва не само за обръщане на живите към истинната вяра, но и за избавление от мъките на умрелите в иноверие. При това тя прибягвала към застъпничеството на светия мъченик Уар. В старинните канони има специален канон за този случай, напълно различен от канона, поместен в октомврийския Миней под 19-то число» [2, с. 202].

Но този раздел, както и разделите «Молитва за некръстени и мъртвородени младенци» и «Молитва за самоубийци», владика Атанасий поставя в глава IV — «Споменаване на починали в домашна молитва». Той с основание пише: «В домашната молитва по благословение на духовния отец може да се извършва споменаване дори на тези, които не трябва да се споменават на църковно богослужение». «Споменаването на починалите, по смирение и послушание към Светата Църква, пренесено в нашата домашна килийна молитва, ще бъде по-ценно в Божиите очи и по-утешително за починалите, отколкото извършено в храма, но в нарушение и с пренебрежение към уставите на Църквата» [2, с. 201, 205].

При това за уставното обществено богослужение той отбелязва: «Всички заупокойни последования са точно определени в своя състав, точно е определено и времето, когато те могат или не могат да бъдат извършвани. И тези установени от Светата Църква предели никой няма право да престъпва» [2, с. 195].

И така, в църковното събрание, оглавявано от свещеник или епископ, няма никаква възможност законно да се извършва молитва за некръстени (както и за неправославни и самоубийци). Да отбележим, че в трактата на епископ Атанасий се има предвид както уставното богослужение, така и службите по Требника (чинопоследованието на опелото и панихидата). При това в първите три глави няма никакви упоменавания за служба на мученик Уар. Забележително е, че самият Владика пише в началото на IV глава: «Засегнахме всички разнообразни случаи, когато Светата Църква разрешава или сама призовава, понякога усилено, към молитва за починалите. Но всички досега изброени случаи на споменаване на починали се извършват с иерей» [2, с. 195]. Това означава, че разгледаното от нас чинопоследование на бденната неуставна служба на мъченика Уар не може да бъде признато нито за православен богослужебен текст, нито за чин от Православния Требник.

За възможността за частно споменаване в домашната молитва на тези умрели, които не може да бъдат споменавани в църковното събрание, са се изказвали много Свети Отци.

Преподобни Теодор Студит счита за възможно само тайното им поменаване: «може само всеки в своята душа да се моли за такива и да извършва за тях милостиня» [13, с. 634].

Преподобният старец Лъв Оптински, не допускайки църковна молитва за починалите извън Църквата (самоубийци, некръстени, еретици), е завещал килийна молитва за тях: «Потърси, Господи, погиналата душа на моя баща (или друг близък) и ако е възможно – помилвай я! Неизследими са Твоите съдби! Не ми вменявай в грях тая моя молитва! Нека бъде Твоята света воля!» [2, с. 204].

Преподобният старец Амвросий Оптинский писал до една монахиня: «По църковните правила в църква не следва да се споменава самоубиец, а сестрата и роднините могат да се молят за него килийно, както старецът Леонид е разрешил на Павел Тамбовски да се моли за родителите си. Запиши тази молитва... и я дай на роднините на нещастния. Известни са ни много примери, че молитвата, дадена от стареца Леонид, е успокоявала и утешавала много, и се е оказвала действена пред Господа» [1, с. 106].

Приведените от нас свидетелства на Светите Отци заставят, в пълно съгласие с думите на Светейшия Патриарх Алексий II, да поставим в нашата Църква въпроса за премахването от годишния богослужебен кръг невключената в Типикона неуставна бденна служба на мъченик Уар, като противоречаща на каноничните църковни норми.

По всяка вероятност само канонът на мъченика Уар (но, разбира се, не последованието «Всенощно бдение») може в частни случаи «по уважителни причини» да се препоръчва за домашна килийна молитва за умрелите неправославни сродници със задължителната забрана този канон да се чете в православни храмове и параклиси на обществени богослужения и треби.

Благодатный огонь

Превод: Любомир Серафимов

* Особена активност в построяването на храмове в чест на светия мъченик Уар с призив за молитва в тях за некръстени проявява благочинният на Ивановската епархия игумен Митрофан (Лаврентиев) — заб. ред. Бл.Ог.

** Задушницата в събота преди Петдесетница – бел. ред. Б.В.


ЛИТЕРАТУРА

1. Амвросий Оптинский, преп. Собрание писем к монашествующим. Вып. II. Сергиев Посад, 1909.

2. Афанасий (Сахаров), епископ. О поминовении усопших по Уставу Православной Церкви. СПб., 1995.

3. Булгаков С.Н. Настольная книга для священно-церковнослужителя. М.: 1993.

4. Димитрий Ростовский, свят. Жития святых. Октябрь. 1993.

5. Журнал Московской Патриархии. 2004, № 2.

6. Макарий (Булгаков), митр. Православно-догматическое богословие. Т. II. СПб., 1857.

7. Минея. Октябрь. М.: Изд. Московской Патриархии, 1980.

8. Митрофан, монах. Загробная жизнь. СПб., 1897; Киев, 1992.

9. Нефедов Г., прот. Таинства и обряды Православной Церкви. Ч. 4. М., 1992.

10. Никодим (Милаш), епископ. Правила Православной Церкви с толкованиями. Свято-Троицкая Сергиева Лавра, 1996.

11. Служебник. М.: Изд. Московской Патриархии, 1977.

12. Требник. Ч. 3. М.: Изд. Московской Патриархии, 1984.

13. Феодор Студит, преп. Творения. Т. II. СПб., 1908.

14. Феофан Затворник, свят. Толкование на 118 Псалом. М., 1891.

15. Цыпин В., прот. Церковное право. М., 1996.