Ако който и да било психолог си направи труда да изучи характера и поведението на демона, той ще стигне до извода, че си има работа с душевноболен, у когото са налице всички известни на психопатологията заболявания. Ще намери в него и мания за величие, и параноидни състояния, и фобии, и халюцинации и т.н.

Сякаш демонът е болно същество, което излъчва вирусите на душевните заболявания. Източник, от който в света се излива безумие и метафизическа тъмнина.

Какво привлича човека към демона? Какво търси той в греха?

Всеки от нас в своя живот нееднократно се е убеждавал, че в греха няма нито радост, нито щастие, като състояние на душата, а само преживявания на душевна смърт още преди телесната.

Защо грехът надделява у човека?

Грехът е безумие, доброволно замъгляване на съзнанието, уродство, загуба на самия себе си, потъване във вътрешната тъмнина, загуба на благодатта, отпадане от Бога, душевен хаос, усещане за сквернота, която се просмуква в душата и тялото, както вода в гъба.

Една от загадките на нашето битие е какво ни влече към греха, какво намират хората в сатанинските секти, където жестокостта и извращенията приемат дори ритуален характер.

Струва ни се, че обяснение за греха можем да намерим само в това, че грехът не е изолирано действие в човека, а условие за демонообщение. Демонът е паднал ангел, който е запазил ангелската си сила, която обаче се насочва само към вършене на зло. Той е съхранил мощта на своята природа; запазил е един огромен, превишаващ човешките представи, потенциал на сили и възможности, и затова демонообщението дава на човека илюзията, че може да познае чрез греха някакви нови дълбини на битието, да възприеме демоническата енергия, да стане подобен на падналия дух в неговата мнима свобода.

Според нас съществува мистика на греха и човек се стреми да почерпи черна енергия от океана на космическото зло и да влезе в контакт, в съюз, в завет, с това същество, което е творец на греха и антипод на Бога.

За богообщението са нужни непрестанни усилия, борба със страстите и с последствията от първородния грях. А за демонообщението не е нужно нищо освен скок в пропастта. Затова присъствието на демона в греха като живо същество, с което ние влизаме в контакт, прави греха привлекателен. Това демонообщение се осъществява в подсъзнанието на човека. Даже невярващите хора усещат по време на такива грехове като убийство, например, въздействието на някаква външна сила. Тя не само им въздейства, но ги тласка към извършване на престъпление.

Шизофренията е раздвоение на личността, а в греха се осъществява съединение на две неща: на демона и на човешката душа. Само че, за разлика от шизофренията, човек запазва съзнанието за своите действия и доброволно се съгласява да извърши грях. Това съзнание не изчезва даже при тиранията на демона.

В греха е заложено тайното желание да се осъществи единство с демона, тайна любов към него, затова и вечните мъки са вечно състояние на демонообщение – единство, което ще се превърне във вечна константа. Не сам по себе си грехът, а приближаването към сатаната чрез греха, изпълва човека с някакъв мътен възторг и разкриване на някакви нови тайни на битието.

Господ нарекъл демона лъжец и човекоубиец. Демонът лъже като илюзионист, обещавайки блаженство в греха, а след това извършва делото си на човекоубиец, потапяйки душата в мрак като в подобие на смъртта, лишавайки я от Бога, Който е Източник на живота. И отново демонът със своята черна енергия атакува човека, подлъгвайки го със своите илюзии, превръщайки човека в подобие на труп. И странно, вместо да се отдръпне от греха като от огън, който вече го е опарил веднъж, човекът отново търси щастието в нови дълбини на греха, в нови степени на демонообщение, и пак се превръща в жив труп.

Затова грехът е не просто грешка, излишество, невъздържание или болест; грехът не е просто някаква особена лъжемистика и антипод на богообщението. Грехът е необясним като антропологически феномен. Той, като корените на дървото в земята, води надолу, в света на метафизическото зло.

В реалното демоноуподобяване чрез греха се крие тайната на вечните мъки, които така яростно се отхвърлят от съвременните хуманисти, реформатори на християнството.

Сайт на архимандрит Рафаил Карелин

Превод: Десислава Главева