Ако желаеш да имаш мир, то имай Иисуса – ако не в сърцето, то поне на устата.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 53)

 

«Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?» (Рим. 8:31). Да потърпим малко, и ще получим вечно блаженство. Да изоставим всички земни утехи и радости – те не са за нас. Казано е: «дето е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни» (вж. Лк. 12:34), а съкровището ни е на небесата. Затова нека се стремим с все сърце към Небесното Отечество. Там всяка наша скръб ще се обърне на радост; обидите и унижението – в слава; тъгата, сълзите и въздишките – в утешение; болестите и трудовете – във вечен безболестен покой. 

Преподобни Иларион Оптински (6, с. 180)

Молитвата е необходима, и ви моля: упражнявайте се неспирно и без да се лените в молитвата. Изпълнявайте молитвените си правила. Ако не можете по някаква причина да изпълните цялото правило, изпълнете поне половината, поне някаква част от него, старайте се да не оставате нито ден без молитва. 

Преподобни Никон Оптински (15, с. 190)

 

Осъждащият, укоряващият, злопаметният и горделивият няма да бъде наследник на Божието Царство. Ако такъв не се изправи, то няма да го отмине геената огнена.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 270)

Желанието да се доживее до пришествието на антихриста е греховно. Такава скръб ще бъде тогава, че, както е казано, праведникът едва ще се спаси. А да се желаят и търсят страдания е опасно и греховно. Това идва от гордост и неразумие.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 306)

Премилосърдният Господ всичко устройва за наша душевна полза; при това Бог е неизчерпаем както в милостта, така и в действията Си; и само да поиска да яви силата Си, се побеждават установени правила и чинът на естеството.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 376)

Единственият ни дълг е да се обичаме един друг, и точно този дълг за нас се явява неизплатим. Защото изпълнилият любовта е изпълнил целия закон.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 266)

 

Без смирение не може да се спасим. Каквото и здание от добродетели да издигнете, без смирение то ще рухне.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 268)

Светата вяра ни учи, че и косъм от главата ни няма да погине без Божията воля, и птица няма да падне без нея. Тази основа и вие може да положите в своето сърце, както и: каквото и да се случи с мен – всичко е по Божие допущение, или заради греховете като наказание (когато в нещо сте виновен като човек), или за изпитание на вярата ми, и, накрая, за това чрез скърби да не бъдем допуснати до някакви престъпления, които често вършим, замаяни от благоденствието, като не вникваме в съвестта си за самонаблюдение; а нападащите и въставащи против вас не са нищо друго, освен оръдия, чрез които Бог действа.

Преподобни Лъв Оптински (9, с. 362-363)

Непрестанната молитва е дар Божий.

Свещеномъченик Никон Оптински (14, с. 373)

Трудността да се моли за прошка е заради липсата на навик. А когато човек обикне това дело, за него и земен поклон да направи пред хората ще е като да изяде орех (в см. много лесно – напр. „фасулска работа”, „детска игра”).

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 237)

По всяко време, каквото и да правите: седите ли, пътувате ли, работите ли, четете от сърце: «Господи, помилуй!» При скърби, ако нямате сили да ги понесете, от цялото си сърце се обърнете към Господа, Майката Божия, Светителя Николай, светията, чието име носите – и скръбта ще се облекчи.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 92)

Пишеш за магьосничеството и се страхуваш от него; но каква власт има дяволът над хората, щом и в свините не е посмял да влезе без Неговото повеление?

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 248)

 

Да се удивяваме на трудовете на светиите е похвално дело; да ги ревнуваме е спасително, а да искаме отведнъж да станем подражатели на техния живот, е дело безразсъдно и невъзможно.

Преподобни Иосиф Оптински. (7, с. 240)

Божията воля е видна в Неговите заповеди, които ние трябва да се стараем да изпълняваме в отношенията с ближните, а в случай на неизпълнение и престъпване да принасяме покаяние.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 29)

Прошка се дава само на тези, които считат себе си за виновни. Смири се пред Бога и хората и Господ никога няма да те остави.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 375)

Смущението никъде не е посочено сред добродетелите и не носи полза никому, а винаги единствено вреда; макар понякога да изглежда благовидно, в същността си е само душевно бълнуване; а бълнуване има само при болест; затова и смущението трябва да се причисли към душевните болести и да се лекува със смирение и покорност на Промисъла и волята Божия.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 33)

Никъде в Св. Писание в прав текст не е казано, че за спасението на душата е необходимо морене на себе си с глад, правене на многобройни поклони, носене на вериги и предприемане на други подобни подвизи; в същото време Евангелието говори ясно, че именно заради липса на любов към ближния грешните ще бъдат осъдени на Страшния Съд, а праведните за изпълнението на това ще бъдат оправдани.

Преподобни Лъв Оптински (9, с. 379)

Не разглеждай постъпките на хората, не съди, не говори защо така, защо е това. По-добре си кажи: «А мен какво ме интересува? Няма да отговарям за тях на Страшния Съд Божий». Отдалечавай всячески мисълта си от клюките за хорските дела, а се моли с усърдие на Господа, за да ти помогне Сам Той в това, понеже без Божията помощ нищо добро не можем да правим, както и Сам Господ е казал «без Мене не можете да вършите нищо» (Ин. 15:5). От подозрителността се пази като от огън, понеже врагът на човешкия род улавя хората в мрежите си като се старае всичко да представи в изопачен вид: бялото – черно и черното – бяло, както е постъпил с прародителите ни Адам и Ева в Рая.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 89)

 

Пазете се да не помислите за себе си нещо високо, защото заради това се лишаваме от помощта на Божията благодат, и се предаваме на страстите и нечистите духове за наказание.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 581)

Молитвата е капитал. Колкото повече престоява, толкова повече проценти носи. Господ изпраща своята милост тогава, когато Му е благоугодно, когато за нас е полезно да я приемем. Ако нещо ни е крайно необходимо, тогава трябва два-три пъти да се помолим и след изпълняването на просбата да благодарим на Бога. Понякога Господ изпълнява прошението след година. Трябва да имаме за пример Иоаким и Анна. Те цял живот се молили и не унивали, и какво утешение им изпратил Господ!

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 92)

Заради даването на милостиня не бива да се задлъжнява. В църковната история никъде не е показано някой от примерните радетели на милостинята да е задлъжнявал заради нея.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 270)

 

Ако напразно се гневиш на някого, то, по думите на светия апостол, си човекоубиец. Необходимо е по примера на Самия Спасител да се молим за обиждащите ни, за тези, които по някаква причина не ни харесват.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 265)

Трябва да разбираме духа на времето и да не се увличаме от предишни понятия и впечатления, което е невъзможно да се осъществи в настояще време. От първостепенна важност е християнството, а не монашеството. Монашеството е важно дотолкова доколкото води към съвършено християнство.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 371)

Мълчанието е полезно за душата. Когато говорим, трудно се удържаме от празнословие и осъждане. Но има и зло мълчание, когато някой е озлобен и затова мълчи.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 331)

На църква за всяка служба бързай да стигнеш преди началото и не излизай до края, иначе няма да получиш помощта на Божията благодат и винаги ще бъдеш с окаменяло от безчувствие сърце.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 265)

Уединението и дори чувственото мълчание безпрекословно и неоспоримо е средство за спасение.

Преподобни Лъв Оптински (9, с. 339)

Не трябва да живеем така, че никой да не ни опечалява и оскърбява. Апостолът говори: «през много скърби трябва да влезем в царството Божие» (Деян. 14:22), и «Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов» (Гал. 6:2). Затова нека просим да понасяме скърбите със самоукорение и смирение, не бивайки побеждавани от злото, но с добро да побеждаваме злото и да кажем с пророка: «с ония, които мразят мира аз съм мирен» (Пс. 119:6-7).

Преподобни Иларион Оптински (6, с. 179-180)

 

Нашето бъдеще е в Божиите ръце. И да изживеем живота си без изкушение е невъзможно.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 263)

Бог търпи всички човешки грехове, а ропотът не оставя без наказание.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 534)

 

Не се отклонявай от борбата с врага. Велика, о, колко велика е наградата за воюващите! Светлина вечна, светлина радостна, жива, животворяща, веселяща, радваща за всички тези скърби.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 208)

Където се следва Божията воля, там и най-страшните препятствия не са непреодолими.

Преподобни Лъв Оптински (9, с. 33)

 

<< предишна || следваща >>

Оптинский цветник, Москва, Благовест, 2011


Превод: Любомир Серафимов