Нуждата от такива правила за нас вече отчасти е известна. Но трябва да запомним, че тя не просто е по-значима от другите, а е съществено необходима. Правилата са най-безопасната ограда на спасителния живот.

Без правила не може да бъде съхранено постоянното усърдие, твърдостта на намеренията и да се придобие твърдост на волята. Ревнуващият дух като сила се поддържа и укрепва с упражнения; при недостиг на такива, той неизбежно отслабва и се изтощава.

Когато са положени правила, тогава при нужното разпределение винаги има причина за благочестиво занимание, има нещо, което напомня за новия живот и привлича вниманието към него. Преминаването от едно дело към друго е едно продължаващо трептене на духа в един тон и по един план. Така постоянно се подклажда огънят на ревността. А ако няма правила, ще има промеждутъци и затишия, спирки, отклонения, и тогава животът вече не е единен и напрежението е отслабено, а ревността започва да изстива.

Затова и св. Исаак Сирин казва (сл. 85, стр. 534), че помрачаването на ума, вътрешният смут, изпадането в леност и всички обърквания в живота са вследствие на това, че в него не е положен определен чин и порядък. В противен случай всичко ще зависи от присъствието на духа; но можем ли да се осланяме на него? Той е променливо дихание на вятъра. Има ли желание, всичко става бързо, но нападне ли леност и малкото не ще успееш да свършиш. А когато е положено правило, щеш не щеш, все нещо ще вършиш, при това непрестанно.

Правилата са нужни за развиването и култивирането на силите. Започнат е нов живот, следователно с всички сили трябва да му бъде дадено съответното направление. Но всички тези сили са някак чужди на този нов живот, с различна настройка са и трябва да им бъде определено, как точно да действат в новия дух, както на воина-новобранец му се показва всичко до най-дребната подробност, докато не изгради необходимите навици.

Без правила не би имало равномерност в образованието и развитието. Каквото е сухото колче за младите растения, това са правилата при благочестивите занимания. Когато е положена мяра на всичко и се следва не наклонността на сърцето, а положеното правило, тогава никой няма да започне да се занимава с едно повече, а с друго по-малко, но винаги с каквото, колкото трябва, и както е узаконено. Така няма да има успех в едно направление, повече отколкото в друго, а всичко ще се съизмерва едно с друго, ще бъде стройно, по единен план, в мярата на предначертаното съвършенство.

А и какво изобщо се прави без правила, план или чертеж? Като строят къща – правят чертеж; като започват война – съставят план; като свикват съд – пишат програма. Всяко нещо си има своето правило, мяра, тегло, число. Какво са уставите – военният, учебният, съдебният и пр.? Правило, ред и план за действие. Без това не може да се състои и да бъде организирано нищо в реалния живот: в правилата се отразяват характерните черти на съответния кръг от дейности. Същото е и в християнския подвижнически живот. Ако той има свой характер, трябва да има и свой чин. Затова в него винаги се усеща такава особена потребност. Всеки, който е предразположен към действие, има насъщна потребност от наставление как и какво да прави. Без правила той буквално се намира в мрак, върви опипом, нерешително и боязливо. А с правилата върви бодро, без да изпада в съмнения и изпълнен с надежда. Затова какво правят търсещите спасение? Те винаги питат: как да живея, какво и как да направя? Всичките сказания и отечески предания се състоят от правила. Цели патерици са съставени от такива въпроси и отговори – ту за поста, ту за бдението, ту за молитвата.

Необходимо е, впрочем, и самите правила да се съставят по правила. Относно това трябва да отбележим:

1) Който има ръководител, за него той самият ще състави правила. Ученикът е смирен, не мъдруващ изпълнител. Който е лишен от това благо, той много внимателно и предпазливо трябва да изследва отеческите писания и отеческия жизнен опит, и намереното там, съвещавайки се с когото е възможно, да приема като правила за своята дейност.

2) При тяхното определяне трябва да бъде употребявана огромна предпазливост и строга разсъдителност, за да не си нанесе човек вреда, вместо да придобие полза, вместо съзидание, да не се получи разорение. Не всичко е за всички. Възрастта, силата, миналия жизнен опит, възпитанието, житейските обстоятелства, мярата на способностите, характер и пр. – всички тези неща трябва да бъдат взети под внимание и съответно на тях да се поставят правилата. Не трябва по един и същи начин да се постъпва при учения и воина, при търговеца и чиновника. 

3) Необходимо е, впрочем, да помним, че тези правила при цялото им външно разнообразие, в своята съвкупност трябва да изразят духа на живота и подвижничеството в един или друг смисъл. Например, правилата за телесна дейност са различни; но същността им трябва да бъде една – неизпълняването на желанията на плътта, нейното утесняване. Не външното е ценно, а вътрешното – духът, с който нещо се върши.

4) Законът, към който трябва да се придържаме при прилагането на правилата, е отмереността, всестранната съразмерност със силите на лицето. Умереното делание няма цена. Трябва да се направи така, че да няма място нито за отпускане, нито за излишна строгост. Последната води до изтощение без полза, а първата - до леност и угасяване на ревнуващия дух. Умереното правило държи духа в съобразно със състоянието му горене. 

5) От този закон естествено произтича друг: постепенността. Чрез упражнението духът узрява, крепне и изисква по-трудни дела: съразмерно на това трябва да нараства и мярата на правилата. Постът, молитвата, трудът, постепенно възхождат от сила в сила. Постепенно трябва да се повишават и изискванията в правилата. Да се стои на едно място е почти същото, каквото и да се връщаш назад – това е крайно опасно. 

6) Затова очевидно е, че най-добрият ръководител в построяването на правилата, е опитният такъв. Изпитвай, и каквото намериш за полезно, към това и се придържай. Така чрез опита намират мярата в храната, молитвата и пр. И не е нужно да се решава окончателно, докато опитно не се установи как по-добре трябва да се върши нещо: така е по-безопасно. Така няма да се допуска теоретично самопревъзнасяне и несъобразност с живота или пък отстъпване от правилата, което е много вредно. 

7) Необходимо е към всичко това да се прибави искреност, добросъвестност, да се има предвид целта – трудът за спасението и богоугождението, без всякакво отпускане и самосъжаление. Твърдо трябва да държим в ума си, че всичко леснодостижимо е измамно. Истинната оценка за полезността на правилото е известна трудност при изпълнението му. Тя отрезвява, крепи и поддържа бодростта. А ако усетиш приятност или леснота – бягай от такова правило като от чума. 

8) Не трябва освен това и да се изпуска от внимание, че правилата трябва да обемат целия живот в целия му обем, във всички проявления: и тялото и душата, и духа и външната дейност, и вътрешната и гражданската, и личната и обществената. Целият човек трябва да бъде обхванат и обграден от правила. Само при такова положение ще е налице и изискваната равномерност в развитието и целесъобразният дух на правилата, или техният тон. 

9) Вече от само себе си се вижда в какво взаимно подчинение трябва да са всички правила, а именно: телесното трябва да бъде подчинено на душевното, душевното – на духовното, външното на всичко това. Тези правила трябва да са в хармония и взаимно да благоприятстват едно друго. В момента, в който се забележи, че правилото от един раздел пречи на правило от друг, трябва да ни дойде на ум, че то не е в необходимия си вид, тоест трябва или да бъде отменено, или изменено. И наистина, който се извиси до съзерцанието на цялото си устроение, той рядко може да сбърка при избирането на правилото и определяне на мярата му. Както за изкусния архитект или живописец мярката на една част служи често като указание за построяването на целия план на дома или човешката фигура, така е и при тези правила. Който строи, той не допуска нещо да е в несъответствие с общия план и стил. В това е цялото изкуство на съставянето на правилата. Целта на всичко е целият дух да бъде в Бога.

10) Съвкупността на всички правила от такъв род съставя устава на подвижническото делание. Тъй като видът на подвига съответства на вида на действителния християнски живот, а християнският живот е два вида - граждански и монашески, то един трябва да бъде общият устав, а друг - монашеският. И тук отново има разлики – един е общежителният устав, а друг - отшелническият. 

11) Действието според тези правила е подвизаване, предполагащо напрягане на силите и труд. Навикът в правилата е подвижническа добродетел. Оттук е видно, че няма християнски живот, който да не е подвижнически, да не е свързан с усилия и пот. Който се отказва от подвига, той се отказва от живота. Изграждането на този навик е цел, този навик е ограда, обезопасяваща живота. Подвижническите добродетели са твърда и неразрушима стена на истинския християнски живот. Казват: „правилото е до време”. Не, трудът за установяване и свикване с правилата е до време, а правилата действат винаги. Само че с времето те се превръщат в жизнени сокове и кръв и това, което отначало се е вършело с принуждение, тогава вече ще се изпълнява охотно и с любов. Ето защо трябва да ценим високо подвижническите добродетели! Никога не захвърляй небрежно постигнатото. Дори да е малко, пази го, то ще доведе голямото. Укрепил си се в нещо, значи си се обезопасил от една страна. 

За да могат очертаните по показания начин правила да доведат до желания благ резултат и за да могат те да изпълнят своето предназначение, е нужно нашето отношение към тях да е следното: 

1) Когато се начертае целият план за действие и се определи съвкупността на правилата, обърни се към Бога, усърдно призовавайки Го да даде благословение за постоянното, полезното, за угодното Нему изпълнение. Отхвърли всяко самолюбуване, самомнение и мечтателно преждевременно присвояване на мними съвършенства, което идва благодарение на тях. Пристъпи с плахост и боязливост, опасявайки се да не се посрамиш с отстъпление или нарушение. 

2) Сключи завет със сърцето си да не отстъпваш от положеното правило, каквито и трудове и жертви да ти коства това. Затова после и не допускай дори помисъл да изоставиш едно, а друго да промениш: нека всичко остане така, както си е. 

3) За тази цел приеми правилата с вяра, че те са угодни Богу и следователно са закон на съвестта, воля Божия по отношение на самия теб и така нарушението на правилата считай за престъпление. По-добре човек да не определя, отколкото след като определи, да отстъпи. Така се изгражда неустойчив характер, готов винаги да постъпва и така, и иначе.

4) Затова се бори с изкушенията насочени срещу правилата. Отначало врагът особено силно напада чрез тях. И успее ли в нещо малко, надява се, че ще успее пак и пак. Светите отци са полагали живота си за правилата. Устояването в тях е отблъскване на врага, победа. И на базата на опита е доказано, че в нито едно правило човек не може да се утвърди без борба; колкото по-полезно е то, толкова по-трудна е борбата. Правило, което не изисква борба, е безполезно, измамно и лъжовно.

Святитель Феофан Затворник, Что потребно покаявшемуся и вступившему на добрый путь спасения. Жизнь по правилам.

Превод: свещ. Божидар Главев