По повод предаването „Вяра и общество” по БНТ от 28 септември 2013 г.

Не много отдавна „Вяра и общество” излъчи серия предавания с участието на доц. Дилян Николчев, проф. Калин Янакиев, д-р Даниела Калканджиева и други участници, които усърдно натрапваха на зрителите мисълта за нелегитимността на Българската Православна Църква (възстановяване на патриаршията от Сталин, подбор на българските патриарси и владици, според тях, по указания от СССР, принадлежност на висшия клир на БПЦ към агентурата на Държавна сигурност и т. н.)

Сега пък в предаването беше приложен следният прийом. В студиото бе поканен православен духовник и при помощта на двойка протестантски пастори и един „православен” учен, изповядващ либерални ценности, бяха положени старания да се покаже неговата несъстоятелност, а оттам несъстоятелността и на Православната Църква. Иеромонах Никанор от Гигинския манастир се оказа подходяща фигура за такава постановка. Особено предвид факта, че неотдавна бе компрометиран при скандал с „ктиторската фреска” в своя манастир на бизнесмена Цветан Василев.

Като „ордьовър” на 28 септември водещият на „Вяра и общество” д-р Горан Благоев предложи мешана салата, в чийто състав влязоха новини за "безчинства" в съседна Гърция: скандал с Герасим – „митрополит от една от старокалендарните църкви”, оказал се един от най-богатите хора в Гърция; открити от данъчните служби 5 милиарда (!) евро недекларирани доходи на манастири от Св. Гора Атон, а също и злоупотреба със средства от Евросъюза, които „буквално се наливат” в огромни количества за реставрация на обителите.

След тази стрес-обработка на съзнанието водещият размаха пръст и към господа-депутатите от Народното събрание, защото, видите ли, те чрез закона за вероизповеданията искали да „официализират нов бизнес елит, само че в раса, при това свещено неприкосновен!”

След това представи и гостите в студиото: иеромонах Никанор, пастор-евангелист, пастор-баптист и „ума, честта и съвестта на нашата епоха”^* - проф. Калин Янакиев.

Тема на беседата беше „За църквата, властта и протестите”, тоест дали протестите срещу правителството могат да бъдат оправдани от някаква, непонятно каква, църква, съдейки по всичко „общохристиянска” православно-протестантска. Съвсем не случайно в края на предаването баптисткият пастор точно това и каза: „нашата църква, вашата църква – мисля, че ние сме една църква”. Впрочем той се оказа най-адекватен от всички участници в предаването, не само защото не се нахвърли върху никого с оскърбления, но и защото се оказа по-близко до Евангелието от останалите: първо започна с призив покайте се, очистете се, а после се захващайте с въпросите, касаещи проблемите с властите, при това използвайте като оръжие молитвата, а не бойни чукове. Случайно или не той дори външно правеше най-приятно впечатление – стегнат, акуратен и интелигентен очилат „европеид”. На този фон гигинският монах, откъснал се заради предаването от своята животновъдна ферма (в манастира отглеждат добитък и произвеждат млечни продукти), пред светския зрител напълно успешно можеше да бъде представен като отживелица от тъмното средновековие.

Но главното, пак ще повторя, е че пасторът разсъждаваше като истински християнин, а разсъжденията на о. Никанор бяха объркани, като на всичкото отгоре не му позволяваха да се изкаже, а в един момент дори го вкараха в грозна словесна престрелка, в която той бе принуден да се оправдава, да отбива удари, с което пък не се справи успешно.

Мирната беседа в студиото (първи получи думата пасторът евангелист, после професорът и чак предпоследен – православният иеромонах) много бързо прерасна в безобразна и силно разгорещена свада. Главната роля в нея бе отредена за проф. Янакиев с характерните за него прийоми: прекъсване на събеседника, подхвърляне на объркващи реплики, или просто заглушаване на опонента, говорейки заедно с него своето си при това доста по-гръмко. Поддържащата (професора, разбира се) роля на водещия бе замаскирана, но при все това - съвсем явна. Точно водещият премести беседата на по-удобно за изобличения поле, припомняйки за „ктиторската фреска” на благотворителя на Гигинския манастир.

Тогава върху главата на о. Никанор незабавно се изсипа цяла канонада от обвинения, изобличения, поучения и наставления. За съжаление отецът се включи в тази свада, започна активно и много неудачно да „отвръща на огъня”, но изглеждаше доста неубедително. А професорът, достигнал връхната точка на своя изобличителен патос, за пореден път, прекъсвайки опонента, велегласно обяви: „Скъпи братя и сестри православни християни, аз искрено се извинявам за позицията на иеромонах Никанор, аз в този случай съм с вас, а не с него!”

Това бе и основната, според мен, идея на предаването: аз, в конкретния случай – интелектуалният елит на страната, „обществено значимият човек” – не съм с него, не съм с лицемерното (по адрес на о. Никанор от устата на професора тази дума прозвуча неведнъж) официално представителство на Българската Православна Църква.

Затова няма смисъл да се разглежда подробно казаното по-нататък в предаването, тъй като и то бе подчинено на главната цел: поредното „разобличаване” на клира и очернянето на Православната Църква.

Превод: свещ. Божидар Главев

*  „Ум, честь и совесть нашей эпохи” – цитат от статията на Ленин „Политическият шантаж” (1917), в която той така характеризира своята партия на болшевиките.