Историята на татуировките води началото си от далечната езическа древност. Тогава изображенията на кожата се явявали знак на култово посвещение. Те можели да бъдат изображение на това или онова езическо “божество”, (а всъщност демон) или свързани с него знаци или надписи.

Татуировката можела също да означава степен на посвещение в жреческата йерархия. Изображенията на тялото много се почитали и били разпространени из целия езически свят, от Нова Зеландия до Северна Америка.

Мистическата същност на татуировките се заключава в посвещението на човека на даден демон, имащ власт над неговото племе: това бил своего рода договор, “завет”, но само с демоничния свят.

В Свещеното Писание от старозаветни времена съществува забрана за правене на татуировки, например: “не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви” (Лев. 19:28). Израил, като народ богоизбран, бил длъжен да се отличава от езическите народи, чиито култове се съпровождали с различни външни атрибути, като бръснене на сколуфите, подстригване на брадата, татуировки и пр.

Мени се формата – мени се и съдържанието, чрез външното се осъществява въздействие на вътрешното, на мира на душата. Наистина Старият Завет е сменен от Новия, но само там, където се отменя Моисеевият закон, т.е. - обрязването, жертвоприношенията и пр., - а не по отношение нормите на благочестието. Ние по старому считаме за задължителни изпълнението на Десетте заповеди, дадени от Бог на Моисей на планина Синай, и много други неща. Столетия след идването на Спасителя в света християнството живяло сред езичниците и се стремяло да избягва всичко, което им е било свойствено, в това число и татуировките. Но християните се ръководили вече не от забраната: “не прави”, а от опита на богопознанието. Ако човек е образ Божий, то в него всичко трябва да бъде съответстващо, нищо чуждо и изкуствено не бива да замърсява този образ.

Затова Църквата не разрешава татуировките. Изобразяване по тялото на християнски светини като храмове, икони, кръстове и т.н., е и отзвук от недалечното минало. “Модата” на подобни изображения възникна в местата за лишаване от свобода, където духът е силно потиснат, а възможността да се запълни духовната пустота - ограничена. Нерядко се случва да видим на едната ръка изображение на светини, а на другата - на блудница или на някой гуру. Такова съчетание носи кощунствен характер.

Тези, които имат татуировки на тялото, трябва да разберат, че са извършили грешка. Ако татуировката не е голяма, то може да се опита тя да бъде заличена. Ако ли не – тогава ще остане да напомня за извършената някога неразумна постъпка. Но във всички случаи трябва на изповед да се принесе покаяние за това, че човекът своеволно е обезобразил творението Божие, като е нарисувал на тялото си татуировка.

Сибирская православная газета

Превод: Десислава Главева