Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Eпископ Игнатий Мидич

 

 

Eп. Игнатий Мидич (Игнатије/Игњатије Мидић (Ignatije Midić) (род. 1954) - крупен сръбски богослов-модернист, активен участник в икуменическото движение и „диалога” с католицизма.

От 1969 до 1974 г. учи в Семинарията „Свети Сава” в Белград. Продължава образованието си в Богословския факултет на Белградския университет, който завършва през 1980 г. От 1981 до 1987 г. учи в Богословския факултет на Атинския университет. Ученик на известния богослов-модернист и икуменист митр. Иоан Зизюлас. През 1987 г. защитава докторска дисертация на тема „Тайната на Църквата – систематично-херменевтическо разглеждане на тайната на Църквата при св. Максим Изповедник”. От 1988 г. е доцент, а след това професор в Богословския факултет на Белградския университет.

През 1991 г. приема монашество. В същата година става иеродякон и иеромонах. През 1994 г. е ръкоположен в епископски сан – еп. Пожаревацки и Браничевски. След кончината на сръбския патриарх Павле се споменава като един от възможните негови приемници на патриаршеския престол.

Участник в икуменическата среща между Съборната комисия на Сръбската Православна Църква (СПЦ) и конференцията на хърватските католически епископи, състояла се на 18 ноември 1998 г. в Загреб.

През  февруари 2006 г. взема участие в работата на деветата Асамблея на ССЦ в Порто Алегри Бразилия, където оглавява делегацията на СПЦ.

Основател (2004 г.) и съпредседател на „православно”-католическата работна група, носеща името на св. Ириней Лионски. Участник в „православно”-католическото съвещание в Равена (8 – 14 октомври 2007 г.). Той е един от подписалите от „православна” страна „Равенския документ”, съгласно който първенството на Римския папа бива установено във времената на Вселенските събори, а оттогава датирала и неговата изключителна роля при свикването на Вселенските събори. Участник в „православно”-католическото съвещание в Кипър през 2009 г., чиято обширна икуменическа програма била прекъсната заради протестите на православните вярващи срещу предаването на Православието в ръцете на папата.


Съвещанието в Равена през 2007 г. Еп. Игнатий Мидич – петият отдясно, на втория ред. Митр. Иоан Зизюлас – четвъртият отдясно, на първи ред.

Епископ Игнатий Мидич провежда в своята епархия големи литургични реформи на основание на твърдението, че Литургията няма и никога не е имала установена форма и тя винаги се променя.

Той е автор на официалния учебник по закон Божий, получил скандална известност в Сърбия.

В своето своеобразно учение еп. Игнатий при съдействието на митр. Иоан Зизюлас възприема модернистката традиция на учението за всеединството, водещо началото си от Спиноза и В. С. Соловьов. Към това у еп. Игнатий се прибавя силното влияние на екзистенциализма, преди всичко на Сартр, и персонализма, тоест един от вариантите на същия този екзистенциализъм. Сред другите автори, които са оказали влияние върху еп. Игнатий, самият той отбелязва о. Георги Флоровски, еп. Атанасий Йевтич, Волхарт Паненберг и Алан Торанс.

Еп. Игнатий Мидич се опълчва против догматизма на светоотеческото православно вероучение, а самият той твърдо изповядва догматите на богословския и философски модернизъм. Той отхвърля „Средновековната схоластика”, но въпреки това в неговите съчинения модернисткото богословие и екзистенциалистката философия окончателно се израждат в безсмислена игра с термини, преднамерено изпразнени от съдържание. Тоест еп. Игнатий бива застигнат точно от това, от което най-силно бяга.

Както преди него о. Иоан Майендорф, еп. Игнатий Мидич развива учение за особеното състояние на „тварността”. Съгласно учението на еп. Игнатий светът е подложен на смърт и тление „по причина на това”, че е сътворен от Бог от нищото. За него съществува само общото: „природа”, „общение”, „единство”. Той отрича съществуването на безсмъртната душа на човека и въобще на каквото и да било единично или отделно нещо.

Въпреки учението на Свещеното Писание и светите отци, че творението (и като цяло, и в частите си) е „твърде добро”, еп. Игнатий приравнява нищото, смъртта и тлението към първородния грях и така неговото учение се слива с това на „нравствения монизъм” във варианта на А. И. Осипов. Оттук еп. Игнатий прави извод, че природата на всичко съществуващо се явява нищото. Въпреки учението на Църквата еп. Игнатий учи, че Адам в рая не е бил съвършен.

На това основание критиците на еп. Игнатий Мидич правят извода, че той проповядва „нихилизъм”, но това не е съвсем вярно. Според неговото учение, именно единството на цялото творение с Бога, разглеждано в пантеистичен смисъл, е онова исконно и крайно благо, към което се стреми и което предизобразява Християнската Църква в настояще време. Това бъдещо единство е чисто метафизично и по никакъв начин не е свързано с религията.

Еп. Игнатий Мидич въвежда ключовото за него понятие „общение” (заједница). Битието за него се проявява само в личността, а личността не съществува като безсмъртна същност, а се ражда в „общението” Аз и Ти. Личност е този, който се намира в единство с някой друг. Такива разсъждения са изцяло в руслото на модернистката традиция (В. С. Соловьов, митр. Сергий Страгородски, В. Н. Лоски), където личността е нещо съвсем различно от индивидуума. Тук се наблюдава рязък разрив с Православното богословие, което, разбира се, не познава такова противопоставяне и такова учение за общението.

Заедно с всеединството и екзистенциализма системата от възгледи на еп. Игнатий е наследила всички недостатъци на тези учения. Така богословието при него безкрайно разширява обхвата си, загубвайки в същото време изобщо всякакъв предмет на изследване, както и своето изключително място като изповедание и защита на изповеданието на вярата от Седемте Вселенски Събора. Богословието, според него не е частично, специално знание (парцијално, “специјалистичко” знање), а всеобхватно виждане на Бога, света и живота (свеобухватно виђење Бога, света и живота).

Макар еп. Игнатий Мидич да използва схоластически език, той проявява общото модернистично нежелание да разбере основните термини в богословието и класическата философия като „личност”, „природа” и пр. Например, когато еп. Игнатий говори за „природата на човека”, винаги има пред вид не човека като същество разумно и смъртно. Той винаги има пред вид „тварната природа” въобще. Такава природа е чиста абстракция без конкретни носители и е непонятно, защо се въвежда такова понятие в учението за Спасението. Дадена природа, според еп. Игнатий, е основана на нищо и е създадена от нищо. Това при еп. Игнатий означава, че у природата липсва какъвто и да било субстрат („подлежащо” - υποκείμενων), че природата не се наблюдава в някаква ипостас и само в ипостас, а увисва над бездната на небитието, както в учението на персоналистите и екзистенциалистите.

Законите на природата за еп. Игнатий Мидич стават проявление на греха и личността на човека можела да бъде свободна от подчинение на тези закони. Това е не само смехотворно – в какъв смисъл, да речем, самият еп. Игнатий е освободен от закона за всеобщото привличане? – но и рязко противоречи на учението на Писанието и Преданието, и в частност на св. Максим Изповедник, който еп. Игнатий изглежда е изучавал. За християните в законите на природата няма нищо лошо и няма защо да се освобождаваме от тях.

Еп. Игнатий Мидич отрича съществуването на единични обекти, предмети и личности. За него светът, създаден от Бога, е свят неистинен, свят на привиденията, а истинно е само пантеистическото единство на природата с Бога.

Цялото дело на спасението за еп. Игнатий се вмества в областта на отношенията на Бога със света на безличната природа. Тази природа „отпада” от Бога в творението, а после се съединява с Бога при Второто Христово Пришествие. Тоест еп. Игнатий фактически предлага мит вместо догматическото учение на Църквата за Бог-Творец и Промислител. Богословието на еп. Игнатий Мидич е игра с метафизически понятия, които отначало се построяват неправилно (при сътворяването на света от Бога!), а после правилно.

Оттук в учението на еп. Игнатий няма място за учението за греха – освен „първородния”, колективно-безличния – и спасението от греха, Изкуплението. Извършеното от Христос спасение той пренася от Кръстната Жертва на Спасителя върху Второто Пришествие, от което еп. Игнатий Мидич премахва всякакво споменаване на Страшния Съд.

Своите модернистки, реформаторски и икуменически възгледи еп. Игнатий смята за напълно православни, за разлика от еретиците, които според неговото забележително съждение, винаги били консерватори. Той пише буквално следното: "Ересите възниквали винаги, когато еретиците осъждали Църквата за нововъведения (!). А Църквата не може да бъде Църква, ако не въвежда нещо ново. Тя винаги въвежда нови неща, защото нейната същност е в новото".

За него:

Невенка Вукадинов. Веронаука за глобално друштво. О званичном плану, програму и уџбеницима веронауке // Књижевне новине. децембар 2003 – јануар 2004

Liturgijske novotarije episkopa Ignatija // Novinar.de. 26. septembar 2008

Bratstvo Sv. Luka: Pismo vl. Ignatiju // Novinar.de. 22. februar 2009

Невенка Вукадинов. Катихизис за царство земальско. О нашим уџбеницима и настави веронауке, опет

Основни трудове:

Eshatološka Dimenzija Crkve I Njen Uticaj Na Hrišćanski život // Teološki Pogledi 1-2, Beograd 1989. Str. 77-91 (Эсхатологическое измерение Церкви и ее влияние на христианскую жизнь).

Pravoslavna Antropologija I Savremeni Egzistencijalizam // Bogoslovlje, Beograd 1990, Str. 33-47 (Православная антропология и современный экзистенциализм).

Sećanje Na Budućnost (1995), 2-е изд. 2009 г.

Pomirenje – Socijalno-Političke Dimenzije // Sabornost 1, Požarevac 1996 (Примирение – социально-политическое измерения).

O (Ne)Poznanju Boga // Sabornost 4, Požarevac 1996 (О (не)познании Бога).

Eshaton Kao Uzrok Postojanju Crkve // Sabornost 1-2, Požarevac 1997 (Эсхатон как основа существования Церкви).

Čovek Kao Ikona I Podobije Božije // Sabornost 3-4, Požarevac 1997 (Человек как образ и подобие Божие).

Teološka Osnova Crkvenog Slikarstva // Sabornost 1-2, Požarevac 1998 (Богословская основа Церковного искусства).

Pravoslavni Katihizis, Udžbenik Za 1. I 2. Razred Srednjih škola (2002) (Православный катехизис. Учебник для средних школ).

Pravoslavni Katihizis. Priručnik Za Nastavnike Osnovnih I Srednjih škola (2003).

Pravoslavni Katihizis, Udžbenik Za 2. Razred Oš (2003).

Pravoslavni Katihizis, Udžbenik Za 3. Razred Oš (2004).

Pravoslavni Katihizis, Udžbenik Za 4. Razred Oš (2004).

Биће као есхатолошка заједница (2008).

Проблем смрти у хришћанској онтологији: смрт као најгори непријатељ (2012).

Източници:

Public statement issued after a meeting between the commissions for dialogue of the Croatian Conference of Catholic Bishops and the Holy Episcopal Sabor of the Serbian Orthodox Church // (IKA)

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template1.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти