Почти всички ние познавахме покойния незабравим архиепископ Серафим, имахме щастието да присъстваме на богослуженията му, да слушаме неговите проповеди, изпълнени с благодатна мъдрост и сила, бяхме свидетели на неговата безгранична любов към хората. Но малцина от нас знаят за онзи велик дар на ръководство или старчество, който в такава рядка степен притежаваше той. За щастие един от неговите послушници няколко години поред записвал съветите на владика Серафим и отговорите му на въпросите, отправени от послушника. Тези наставления нямат помежду си никаква външна или строга логическа връзка, просто бликат от един и същ извор – благодатното сърце на владика Серафим.

1. Архиепископ Серафим казваше често: „Когато умрем ще разберем колко близки са ни били Спасителят и Св. Богородица, колко са били снизходителни към нашите немощи и как са изпълнявали нашите молитви.”

2. „Най-главното са кротостта и смирението, без тях телесните подвизи са нищо. За телесните подвизи, в които липсва смирение, Господ наказва с блудна похот, за да смири човека. Без любов и смирение при телесен подвиг човек може да се превърне в бяс. Аз познавах един монах, който толкова постеше, че само носът му оставаше да стърчи, но беше толкова злобен, че не можеше човек да се приближи до него.”

По този повод послушникът попита: „Владико свети, ами ако човек има любов и смирение, а преяжда, ще победи ли страстите?”

„Такъв човек ще бъде свиня и нищо повече, защото при истинската любов и смирение не може да има преяждане. Любовта е свързана със страдания, с грижа за хората. Нима майка ще седне да преяжда, когато детето й е болно? Тя само за него ще се грижи и не ще мисли за храна. Св. Тихон Задонски често, когато се хранел, оставял храната си и заплаквал, като си казвал: „Ето, аз ям и пия, а има затворници, които няма какво да ядат”. И никой не успявал да го утеши. Трябва да обичаме не само хората, но и Бога, а нали Нему не е угодно да преяждаме? От любов и смирение сам по себе си се явява постът. Всъщност любовта е смирение, а смирението – любов. От всички добродетели най-важно е смирението.”

3. Послушникът запита: „Владико свети, какво нещо е безмълвието? Нали не само оттегляне в пустинята?” Архиепископът отговори: „Безмълвието е благодатна сърдечна молитва. О. Иоан Кронщадски през цялото време е бил сред хората, непрекъснато е разговарял, а се е намирал винаги в състояние на безмълвие.”

4. Дядо Владика разказва случай от своето детство: „Когато бях още дете и се учех в духовното училище, на тръгване моята майка ми даваше две копейки за закуска. Едната от тях редовно давах на една просякиня. Един път бях забравил парите в къщи, а просякинята седи и чака милостиня. Тогава аз й казах: „Прощавай, мила бабичко, аз нямам нищо”. А тя ме погледна и заплака. Аз я запитах защо плаче, а тя ми отговори: „Твоите добри думи са за мене повече от всякакви пари.” И дядо Владика завърши: „Много хора има по света, които не са чули добра дума.”

5. Дядо Владика казваше: „Колкото и да ти е мъчно, все пак, старай се, принуждавай себе си, макар и през сълзи, да утешаваш ближния си. Помни думите на св. Антоний Велики: „Онзи, който оскърбява ближния, е подобен на дявола, а онзи, който го утешава, е подобен на ангел.”

6. Архиепископ Серафим често казваше: „Не бива да осъждаме. Ако някой съгреши, трябва да търсим извинителна причина за тази грешка, а не да осъждаме. Нашето поведение трябва да бъде такова.” Самият дядо Владика, когато му се налагаше да говори за недостатъците и пороците, говореше добродушно, като на шега и по този начин избягваше осъждането.

7. Дядо Владика казваше: „За ереси и за лошо отношение към Църквата можеш да осъждаш, а за всевъзможни нравствени немощи, дори за блуд, не осъждай никого, дори еретиците.”

8. „Най-главното е да не осъждаме. Коренът на всички плътски грехове е осъждането.”

9. „Не осъждай никого, осъждай само себе си.”

10. „Който по-малко осъжда, той повече обича. А който има по-малко любов, той повече осъжда. В осъждането е коренът на всичкото зло.”

11. „Смирението се придобива чрез неосъждане.”

12. На изповед послушникът каза на дядо Владика: „Когато другите грешат, аз често се сравнявам с тях и се намирам по-добър от тях.” „А знаеш ли в такъв случай какво трябва да правиш?” – запита го дядо Владика. Послушникът отговори: „Светите Отци казват, че не трябва да се сравняваме с другите.” „Аз пък ти заповядвам да се сравняваш с другите, но така: Ето той е съгрешил днес, но утре ще се покае, а аз ще съгреша двадесет пъти по-лошо и няма да мога, може би, да се покая…”

13. Дядо Владика казваше: „Хората все се карат помежду си, защото нямат достатъчно смирение.”

14. „Раздразнителността винаги има в основата си гордост, недостиг на смирение.”

15. „Никога не се препирай. Щом забележиш, че не са съгласни с теб, веднага прекъсвай разговора.”

16. На изповед, когато послушникът прочете в тефтерчето си записаните прегрешения, дядо Владика му каза: „Ти имаш един грях, който не си записал – основен грях, от който като мехурчета излизат всички други грехове.” „Може би гордостта?...” – запита послушникът. „Гордостта лежи в основата на твоя грях. Изразявай се по-точно.” Послушникът не можа да се сети какъв е този грях. Тогава Владиката му каза: „Ти имаш склонност към големия грях на самооправданието. Когато те обвиняват в нещо, дори и да не си виновен, премълчи или кажи само: „Простете, не съм сторил това”, а още по-добре е да кажеш само „Простете!” и повече нищо не казвай и не се оправдавай.”

17. Дядо Владика попита веднъж послушника: „Защо самооправданието е така гибелно?” Послушникът отговори: „Самооправданието показва, че липсва смирение.” Дядо Владика каза: „Това донякъде е така. Обаче се изразявай по-точно. При самооправданието не може да има истинско покаяние, а без покаяние няма спасение.”

18. „Покаянието е изправление на живота.”

19. „Трябва да принуждаваме себе си към покаяние. Царството Божие се превзема насила.”

20. Дядо Владика често повтаряше: „Като от огън се страхувай от самооправданието! Какъв монах ще бъдеш, ако се самооправдаваш?”

21. Дядо Владика заповяда на послушника си да запомни следното: „Старецът Леонид от Оптинската пустиня, в присъствието на стареца Макарий, често се карал на о. Амвросий. Обсипвал го с различни обидни думи, но тоя само стоял, кланял се и повтарял: „Простете ми, простете ми!” О. Леонид още по-сърдито го хокал и най-после му извиквал: „Излез навън, негоднико!” О. Амвросий излизал, а о. Леонид казвал на о. Макарий: „Велик старец ще стане, по-голям от нас двамата.” И действително о. Амвросий ги надминал.”

Послушникът запитал: „Да запомня ли това, в случай, че ми се карате?” Дядо Серафим възрази: „Е, аз не съм способен така да се карам, обаче ти изобщо понасяй със смирение, когато те мъмря.”

22. Друг път дядо Владика каза: „Не се гордей, не бъди тщеславен. Ти имаш дух на противление. Не се самооправдавай. Какъв подвиг ще бъде, ако търпиш, само когато справедливо те укоряват? Покажи монашеството си, когато търпиш и несправедливи укори.”

23. Друг път пак каза: „Ти не обичаш, когато ти правят забележка. Значи в теб има гордост. За да я победиш, трябва да принуждаваш себе си да заобичаш безчестието и забележките.” „Как да ги обичам, като не ги обичам?” – попита послушникът. „Трябва да принудиш себе си да ги обичаш. Тогава ще победиш гордостта си.”

24. Веднъж послушникът му се оплака, че му е тежко на душата. Владиката отговори: „Тежко ти е на душата, защото си настоявал на своето и си се препирал, а това е от гордост. Престани да се гордееш. Гордостта е целуване с дявола.”

25. „Тщеславието е несъвместимо с истинската любов. Тщеславният обича само себе си.”

26. „Смирението, като отричане на тщеславието, е истинско отричане от света.”

27. Архиeпископ Серафим казваше на послушника си, че трябва да приема и изпълнява епитимиите с истинска радост. „Но нали те са наказание?...” „Да, наказание са, но по-добре аз да те накажа, отколкото Господ.”

28. „Необходимо е да се смиряваме пред всички, да бъдем незлобливи, ласкави, приветливи с всички хора. Всичко зависи от самия тебе, от сърцето ти. Ако се смириш, Господ ще ти даде благодатта на целомъдрието.”

29. „Истинската украса на монаха е да каже: „Простете!”

30. Веднъж дядо Владика Серафим разказа: „Ето един забележителен случай: живял някакъв богат търговец, който не вярвал в съществуването на дявола. Веднъж се напил, а било зима. След това си тръгнал за в къщи. Къщата му се намирала на три километра разстояние. Той вървял пеша, когато насреща му се задала тройка коне със смесена компания. Поканили го да го заведат у дома. Търговецът седнал и тройката полетяла. Веселата компания пеела и търговецът пригласял и изведнъж... всичко изчезнало. Търговецът се намерил над един кладенец, стоял и се олюлявал, и... аха да падне. Започнал да вика. Дошли хора, помогнали му и се оказало, че се е отдалечил на тридесет километра от дома си.”

31. „Владико свети, след смъртта дали всеки минава митарствата?” „Та нима св. Серафим Саровски е минавал митарствата? Той се намерил след смъртта си веднага в рая. Казано е: „И ще мине от смърт към живот.” За светиите няма митарства. Те в една секунда се пренасят на небето.”

32. „От всички светии най-много обичам юродивите заради Христа. За мен те са по-горе от мъчениците. Онези са страдали дни, седмици, а юродивите цял живот – глад, студ, подигравки.”

33. „Духовната дъщеря на св. Серафим Саровски, юродивата Пелагия Ивановна, поставям наравно със св. Симеон юродив заради Христа. Нейното житие не може да се чете без сълзи.”

34. „Дарът на прозорливостта е висш благодатен дар и стои по-високо от чудотворството. Той се дава за велика любов и велика чистота.”

35. Дядо Владика разказва: „Веднъж о. Иоан Кронщадски посетил една богата къща. На стената имало голям портрет в естествена големина на стареца Варнава от Гетсиманския скит. Отец Иоан отишъл при портрета и като целунал нозете на стареца, казал: „Прозорливец.”

36. По този повод дядо Владика си спомни следния случай за стареца Варнава: „В едно селце, близо до град Рязан, служел благочестив свещеник. Селцето било бедно и свещеникът нямал средства за живот. Той решил да смени енорията си и отишъл при стареца Варнава, за да се посъветва с него. След като го изслушал, старецът му казал: „Почакай още малко. Скоро, много скоро ти ще получиш такова място, за което даже не си мечтал. Но когато получиш това място, спомни си за своя тъст и го вземи със себе си”. Утешеният свещеник се завърнал в къщи и радостно разказал на домашните си за обещанието на прозорливия старец. Скоро той се разболял от туберкулоза на гърлото и починал, а на 40-я ден от неговата смърт умрял и тъстът.”

37. Когато бил в Ямболския манастир Владиката искал една вечер непременно да прати някого с кон в селото, за да вземе пощата. Било късно и никой не отишъл. В това време дядо Владика казал: „Много ми е тежко на сърцето и с голямо нетърпение очаквам пощата, предчувствам голяма скръб и лошо известие с писмо.” Същата вечер съвсем случайно донесли пощата. Владика Серафим получил писмо от Русия, в което му се съобщавало, че е починал свещеник Василий Соболев, по-големият му брат, когото дядо Владика много обичал.

38. „Повече слушай, по-малко приказвай. Бъди мъдър като змия.”

39. „Помни думите на преп. Арсений Велики: „Бягай от хората и ще се спасиш.” Така постъпвай и ти. Бъди по-далеч от хората. Повече слушай. Ту едното ухо обърни, ту другото. Може да се поклониш, но все си мълчи, не приказвай.”

40. „Свободата и волността са най-лошото нещо на света.”

41. „Плътската страст е най-главната страст. Тя като термометър показва дали има и други страсти и обратно.”

42. „Да се противиш на греховните помисли, значи да бъдеш разпнат на кръст, а да беседваш с тях, значи да слезеш от кръста.”

43. „Нека се борим със страстите си пред лицето на Господа, на Божията Майка, пред лицето на всички светии.”

44. „За да се сломи страстта, трябва да се решим на най-жестока и постоянна борба. Казвай си: „Ако ще и да умра, и туберкулоза да получа, все пак няма да отстъпя.”

45. „Трябва да решим да се борим със страстите и в нищо да не отстъпваме. Вземи пример от княз Михаил. Татарите го мъчели, кръвта му изтичала, а той все повтарял: „Аз съм християнин, аз съм християнин!”*

46. „Трябва постоянно да се борим със страстите. Тогава Господ ще ни изпрати облекчение. Св. Петър Дамаскин казва: „Дай кръв и приеми Дух.”

47. „В борбата с плътта, сред мъки и страдания, монахът ще почувства велика радост, че всеки член от тялото ще изповядва величието на Твореца и ще почувства в тялото си нетление.” С тези думи дядо Владика изрази благодатното състояние на своята безстрастна плът.

48. За целомъдрието дядо Владика казваше: „Целомъдрието е дар Божий и зависи изцяло от смирението. Щом човек се възгордее, веднага го напада плътска страст, защото Божията благодат отстъпва.”

49. „Едничко смирението е силно да победи плътската страст, защото заради смирението Бог ни изпраща Своята благодат.”

50. „Блуд – това е смрад и тление, а целомъдрието е нетление и благоухание.”

51. „Целомъдрието е извор на мъдрост.”

52. „Целомъдрието е смирение.”

53. „Аз пристъпвам към проповед винаги с молитва.”

54. Когато архиепископ Серафим пишел своя богословски труд** против софиянската ерес на Булгаков, често казвал: „Чувствам, че Господ ми помага. Щом се появи някаква задръжка, моля се пак на Божията Майка и продължавам писането. Ето, сега пак се появи задръжка по пътя ми и ето, пак се моля, много ми помага св. Атанасий със своите трудове. Аз много му се моля. Сега за мен този труд е най-главното, най-важното нещо.”

следваща >>

Кратките наставления и съвети на Архиепископ Серафим (Соболев), неиздадени досега, са записани от неговото духовно чедо - иконописеца Николай Шелехов, и по-късно редактирани от монахиня Касиния (Везенкова). Редакцията се свежда до преработването им в разбираем за по-широката аудитория вид, както и до премахването на по-личните и конкретни моменти в тях. Те се представят за първи път на православния читател.

* Става дума за светия благоверен княз Михаил Черниговски и неговия болярин Теодор, измъчвани и убити от татарите през 1246 г. Св. княз Михаил мъжествено понасял мъките и само повтарял „аз съм християнин”, докато накрая не му отсекли главата, която, дори отделена от тялото, продължила да повтаря „аз съм християнин”. Паметта им се чества на 20 септември/3 октомври – бел. ред.

** „Новое учение о Софии Премудрости Божией” – бел. ред.