Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

За това, че грехът нанася троен ущърб на Бога

 

И тъй, като начало мисли за ущърба, който си нанесъл на Бога с твоите грехове: първо, защото ти с твоите грехове си оскърбил и обидил Всевишния и Велик Бог, ти, червеят, си обидил Всесилния, ти, калта, си оскърбил Създателя на всичко, ти, нищожеството, си въстанал срещу същинската безконечност, тъй като, престъпвайки Неговия закон, „безчестиш Бога, като тъпчеш закона”[1]; явил си се неблагодарен раб и син по отношение всеблагия Господар и към най-любвеобилния твой Отец, Който те е възлюбил от века не заради някакво твое достойнство, а единствено по Своята благост и решил в Своята богоначална мисъл да те създаде, макар да можел да създаде други вместо теб.

Ти си се оказал неблагодарен по отношение на такъв Бог, Който ти е дарувал битие, създал те е по Свой образ и подобие, дал ти е едно тяло с всички усещания и една душа с всичките й сили, направил те е цар на всички земни създания, доставял ти е и досега препитание, одеяние, жилище, заповядал на всички чувствени създания да ти служат, освободил те е от толкова беди, от толкова болести, от такава голяма нищета, каквато изпитват други, дал ти е ангел, за да бъде винаги до теб и да те пази.

Защото ти си се оказал неблагодарен по отношение на такъв твой Благодетел, Който устроил да се родиш от родители християни, приемал те е толкова пъти в Своите тайнства, направил те е Свой син чрез Светото Кръщение, избавил те е от бесовските ръце, станал Човек заради тебе, пролял Своята кръв до последната капка, за да те направи наследник на Своето Царство. Толкова пъти очаквал ти да се покаеш, след като си съгрешил, осъждайки другите за грехове по-малки от твоите. Той те следва навсякъде, където и да идеш, чука на твоето сърце, макар ти да не Го приемаш, беседва с теб, обича те, умолява те, защото желае твоето спасение.

Защото ти, казано накратко, си се оказал неблагодарен по отношение на такъв Владика, Който ти е дарувал толкова благодеяния – природни, благодатни, общи, частни, скрити и явни, и което е по-страшно от всичко, във времето, когато си получавал всички тези благодеяния, ти, неблагодарното създание, пред очите Му си дръзвал да отвръщаш на всичко това със злоба.

Ах, брате мой, грешнико, ако някой подобен на теб човек би пожелал да ти стори само едно единствено благодеяние от всички тези, ти не би знаел какво да направиш, за да му се отблагодариш, а в същото време, когато не някакъв човек, а Всевишният Бог, Творецът на всички ангели ти е сторил толкова благодеяния, ти, напротив, показваш се спрямо Него толкова неблагодарен! Удиви се, брат, удиви се, как те понася и търпи земята, та не се е разтворила, за да те погълне жив! Удиви се как небето не е пуснало мълнии, за да те изпепели, как въздухът, който си осквернил с греховете си, не ти е отвърнал със зловреден вятър, за да те отрови, и как всички стихии не са се дигнали срещу теб като зверове, за да те погълнат жив, не можейки да търпят да виждат как ти, отстъпникът и клеветникът, със своите грехове въздаваш такава неблагодарност към техния Създател и към Този толкова велик твой Благодетел: „Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен?”[2]

Нанесъл си ущърб на Бога, защото със своите грехове си сътворил нечувана несправедливост и си показал пренебрежение към изкуплението, извършено за теб от Сина Божий, защото ти си Го възкачил на Кръста и втори път си потъпкал Неговата любов, осквернил си Неговата всесвета кръв, оскърбил си благодатта на Неговия Дух, отворил си раните Му, възобновил си заплюванията, плесниците, трънения венец, бичуването, гвоздеите, копието и всички страдания и поругания, тъй като си сторил грях, станал причина за Неговото разпятие: „…те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят”[3].

Ах, брате мой, ако би поразмислил както трябва за тези три копия, чрез които, съгрешавайки, си наранил Бога, аз съм сигурен, че ти би закрещял и заревал като лъв от мъките на сърцето си: „Викам от мъките на сърцето си”[4], че ти би възненавидял греха и би се погнусил от него и че би разкъсал сърцето си на хиляди късчета, дори да би било то и най-твърдото и жестоко сърце, и би пролял кървави сълзи. Затова, доколкото е възможно, пребивавай в размисъл за този троен ущърб, за да придобиеш свето съкрушение, което се явява най-благородната и важна съставна част на покаянието, скърбейки не толкова за други неща, колкото за това, че си съгрешил против Бога и си оскърбил Светия Дух, както казва апостолът: „И не оскърбявайте Светия Дух Божий”[5].

Както и Давид не скърбял за някакви други вреди, които му нанесъл грехът, а само за това, че го довел до там да причини ущърб на единия Бог, макар той да причинил ущърб и на себе си, и на други. Затова и казвал: „Пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших”[6]. Подобно нему и Манасия само за това скърбял и сърцето му никога не получавало утеха. Затова и говорил: „Няма почивка за мене, защото Те прогневих и сторих зло пред Тебе, не изпълних волята Ти и не спазих заповедите Ти”[7].

Преп. Никодим Светогорец, За изповедта.

Превод: свещ. Божидар Главев

[1] Рим. 2:23.

[2] Втор. 32:5, 6.

[3] Евр. 6:6.

[4] Пс. 37:9.

[5] Ефес. 4:30.

[6] Пс. 50:6.

[7] Молитва на Манасия, цар Иудейски от последованието на Великото повечерие.

Други статии от същия раздел:

module-template7.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти