ОСМА ЗАПОВЕД

„Не кради”

Било към края на лятото. Ожънал Радивой нивата си и прибрал зърното в хамбара. Не било много, едва щяло да стигне до другата жътва.

- Мислех, че ще се роди повече, та да продадем малко и да стегнем къщата - рекъл той на жена си. - Ще ни затрупа някой ден.

- Истина е, като я гледам, страх ме лови... Ама откъде пари?

- Знаеш ли, намислил съм да продам малката ливада. Кум Владо отдавна я иска. Ще взема някой лев, ще купя материал и додето дойде сиромашкото лято, ще направя къщата като нова. Какво ще кажеш?

Навела глава стопанката - какво да каже... Жал й било за имотеца, но пък и къща трябвало.

Отишъл Радивой при кума си. Казал му. Спазарили се. Броил кумът парите и посъветвал кумеца си:

- Скрий хубаво парите! Всякакви хора има...

- Не са ми за криене, куме. Тия дни ще отида до града - материал за къщата да купувам.

- Тъй, тъй, хубаво си намислил, че като я гледам само името й къща... Но пак ти казвам, помисли къде ще сложиш парите, да не стане някоя беля. Ще вземат децата да ги намерят и разпилеят...

- Виж, за това не се бях сетил. Ще ги завия хубаво и ще ги мушна под яслата на кравата.

Прибрал се Радивой и скрил парите. През нощта кумът влязъл в обора, намерил ги и ги взел. Занесъл ги у дома си, където всички спели. Владо тихо разпорил единия край на сламеника и пъхнал парите вътре.

„Голям глупак е този Радивой! Кой е като мене сега? И ливадата е моя, и парите си прибрах”, потрил ръце той, а после легнал и заспал точно върху скритите пари.

На другия ден, когато Владо бил на полето, жена му решила да поднови сламениците. В двора стояла една купчина прясна слама, за която нямало място в плевника. Взела стопанката от сламата и напълнила новите калъфи, а после изнесла старите сламеници и ги запалила в края на двора - до зида. Тъкмо по това време Владо се върнал. Като видял какво прави жена му - изтръпнал. Двата сламеника горели, а той не можел да познае в кой от тях е скътал парите. Хванал единия за здравия край и го повлякъл към бунара.

- Какво правиш, Владо?! Спри! Виж какво става след тебе! - викнала жена му.

Спрял се Владо. Обърнал се - от дюшека се ронела запалена слама и огнена пътечка вече пълзяла из двора. Вгледал се внимателно той, но не видял да гори ни една банкнота.

- Значи парите са в другия - рекъл си той и хукнал да ги спасява.

В това време жена му бързала с две кофи вода в ръцете си. Пресрещнал я Владо, взел кофите и се затичал към горящия сламеник. Изплискал водата, а когато огънят утихнал, Владо се надвесил над дюшека и почнал да бърка в почернялата слама.

- Опустял и сламеникът! Какво си се хванал за него?! - изпищяла жена му, като грабнала празните кофи. - Не виждаш ли - плевникът гори! Огънят може да се прехвърли и към къщата! Помогнете, хора! Пожар! Пожа-а-а-а-р!

Съседите вече тичали с пълните ведра, а Владо разпарял сламеника.

- Парите! Паричките ми! Дано успея да ги спася! Всичко ще се оправи после. Па­ричките ми! - повтарял той като обезумял и ровел с опърлени ръце из сламата.

- Спасил ли ги, бабо? - не се стърпя Бояна.

- Не можал, детето ми! Те били тъкмо в сламеника, който той захвърлил. Станали на пепел...

- Но, бабо, както го разказваш, излиза, че той с крадените пари запалил плевника си. Така ли?

- Така е. Народът отдавна е казал: „Крадени пари - огън в къщи". И не само плевникът му изгорял... Докато Владо ровел в сламеника до зида, огънят подхванал и къщата му...

- Да ти призная, бабо, не мога да му съчувствам... Повече ми е жал за Радивой...

- Бабо, вече толкова неща ми разказа, а не чух за едно нещо, което много искам да знам.

- И какво е то?

- Може ли да излъжеш, за да спасиш приятеля си?

- Какво ли ще е направил този приятел, щом трябва с лъжа да се спасява?

- Ами, да кажем, съборил е саксията, ти виждаш, че е той, но когато учителката пита, казваш: „Не знам”.

- Това ли се случи днес в училище? Кой бутна саксията?

- Ивайло, но без да иска... Истина ти казвам.

- Значи ти видя, че е той, а каза, че не знаеш?! - изненада се баба Елена. - Мисля, че не си постъпила добре!

- Но съучениците ми щяха да кажат, че го клеветя.

- О, да кажеш истината, дори когато е неприятна, не означава, че клеветиш. Истината си е истина. Но ако някой е невинен, а ти кажеш, че е виновен - тогава е клевета и лъжа. Разбираш ли? Така не бива да се постъпва. Затова има и Божия заповед: „Не лъжесвидетелствувай против ближния си”.

- Сигурно и за нея знаеш приказка. Разкажи ми я, бабо! Дано е по-весела!

- Вярно, весела е, но само за този, който слуша...

<< предишна || следваща >>

Книгата „Искам да знам” се публикува в "Бъди верен" с любезното разрешение на издателство "Изкуства" и авторката Ангелина Жекова.