За съветниците. Предпазване от унинието.
Успокойте се! Земният живот на християнина е разтворен с утешения и изкушения. Така е устроил Божият Промисъл! Утешенията ни държат в Божия път, а изкушенията ни умъдряват.
Обществото на благочестивите люде и беседата с тях ни принася голяма полза. Но за съвет, за ръководство, не е достатъчно човек да е само благочестив; той трябва да има и духовна опитност, а повече от всичко - духовно помазание. Такова е по този въпрос учението на Писанието и отците.
Съветник благочестив, но неопитен, по-скоро може да смути, отколкото да принесе полза. Не само от средата на миряните, но дори и от средата на монашестващите е крайно трудно да се намери съветник, който, така да се каже, би измерил и претеглил душата на този, който се съветва с него, и от това каква е тя и какво представлява, да даде подходящия за нея съвет.
Днешните съветници и ръководители съветват повече от себе си и от книгите. Но именно първият съвет е особено полезен и действителен; той е много близък на душата, търсеща да се приюти под неговата сянка, защото тя го чувства свой и близък.
Свети Исаак казва: «нищо не е така полезно за човека, както подходящият за него съвет». А чуждият съвет, макар привидно да се състои от благи и разумни слова, принася на душата само мъка и я разстройва. Тя чувства неговата несъобразност, чувства, че той й е чужд. „Празнословец — говори Писанието, — ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява” (Притчи 12:18).
Прибягвайте повече към четене на светите Отци, нека те Ви ръководят, нека Ви напомнят за добродетелите, да Ви наставляват на Божия път.
Този образ на живот принадлежи на нашите времена: той ни е заповядан, предаден ни е от светите Отци на последните векове. Скърбейки, че има краен недостиг от богопросветени наставници и съветници, те повеляват на ревнителите на благочестието да се ръководят в живота си от Отеческите писания. Съветът на светиите е разум (Притч. 9:10 - слав.).
Старайте се да не се поддавате на разсеяността. Ако това се случи по немощ, сродна на всички нас, човеците, — не се предавайте на униние. Неподатливостта не е свойствена на човека на земята, нито пък на живеещия в най-дълбоката пустиня и уединение. Непостоянството и увличането задължително действат във всеки човек — дори и в най-строгия отшелник. Още повече за живеещия в света и сред всякакви съблазни е невъзможно да не се увлича. Не искайте от себе си невъзможното, не изисквайте от душата си това, което тя не може да даде.
Лекувайте Вашите увлечения с покаяние, а недостигът от делата компенсирайте със съкрушение на духа.
Бог да Ви благослови!
Слова и письма о вере и спасении
Превод: Десислава Главева