Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Страшна е смъртта на грешника

 

В болницата умирал старик. Диагнозата за болестта му била подобна на смъртна присъда. Името му било известно на целия свят, но никаква човешка сила не можела да го спаси. Единствената помощ, която можели да му окажат неговите колеги, била да му влеят във вената такава доза морфин, от която той вече да не може да се събуди. Но в това време лекарите, били те и атеисти, несъзнателно усещали, че животът и смъртта са във властта на Бога и не подлежат на човешко решение, затова им оставало само безпомощно да наблюдават продължителната агония.

Диагнозата била рак на челюстта и езика.

Този старик, който доскоро приличал на почтен равин, посветил целият си живот на това да докаже, че човекът е само едно пансексуално същество, чиито религия, култура и изкуство са само надстройка над човешките гениталии, че взаимната любов на родителите и децата е изтласкано в подсъзнанието желание за кръвосмешение. В неговите академични лекции и научни трудове се съдържал концентрат от кощунство и презрение към човека. Той буквално събрал еманацията на злото и греха, еманация, натрупана от човечеството във времето на цялото му съществуване, и нарекъл всичко това „наука”. Светът бил готов да приеме това учение. Хора, които нямали нищо общо с психиатрията, жадно четели неговите книги, защото намирали в тях апология на демонизма и собствения си грях. Той не бил единствената причина за нравствената катастрофа на човечеството, но се превърнал в злотворен квас, хвърлен в упадъчната култура на двадесетото столетие.

Немският философ Шпинглер написал книгата „Залезът на Европа”. Ако би могло сега да се напише книга с такова заглавие, то едно от главните действащи лица в нея би трябвало да бъде умиращият от рак на езика старик. Той се бе превърнал в „духовен отец” на науката за човека през ХХ век. Той стана възприемник на сексуалния звяр, излязъл от дяволския купел. Сигурно вече се досещате за името на болния – Зигмунд Фройд.

Ако културата на двете предходни столетия била „фаустовска”, когато човек се отказвал от вечността заради летящите и убягващи мигове, които не е по човешките сили да бъдат задържани, то културата на двадесетото столетие може да бъде наречена „фройдовска” – потъпкване на всичко свято, което все още се е запазило в човека. Човекът е загубен; доминанта на живота е пронизаното от два мощни инстинкта – секс и убийства – съзнание, в което човекът е потопен като в първобитен хаос.

Фройд вече не можел да говори. Той обяснявал желанията си с движения на ръцете, а езикът му бил като изяден от червеи. Казват, че най-големият ужас е да видиш себе си в гроба. Фройд виждал себе си като разлагащ се мъртвец. Метастазите на рака вече обхващали като пипала неговото тяло, появили се гангренозни рани по лицето, страните му почернели, от устата му течала кръв примесена с гной. Около живия труп се разнасяло страшно зловоние. До Фройд вече нямало роднини, никой не можел да се приближи заради смрадта излизаща като че от гроб. Лицето на Фройд се покривало с мухи, привлечени от сладникавия дъх на гнойта, които било невъзможно да бъдат прогонени. Покривали лицето му с марли. Сякаш заради вонята самият сатана се бавел и не се приближавал до него, за да вземе със себе си душата му.

Агонията продължавала. Фройд имал любимо куче, с което никога не се разделял. Дори то не понесло зловонието и избягало. Това бил последният удар за Фройд. Той останал сам със себе си, по-точно с това, което било останало от него. Той винаги се боял от смъртта, но сега безгласно я призовавал с молитвата на очите си. Казват, че една завишена доза морфин поставила край на неговата болест.

Фройд е един от зловещите символи на нашето време. Неговата смърт също е символична. Тя сякаш олицетворява гниенето на културата, изградена върху секс и кръв, върху култа към извратена наслада и насилие. Тази смрад от разлагащ се труп, чието име е „Разврат”. Тя вече трови всичките пет континента.

Богохулният език на Фройд изгнил в устата на своя собственик, превърнал се в гной, който капел от устните му и се стичал в гърлото му. Фройд, който отправил призив към небесата, умрял като безсилен червей, изоставен от всички. Но смъртта на Фройд е символичен образ, нещо като пророчество за това, какъв край вероятно очаква цялото човечество.

Карелин-р.ру

Превод: свещ. Божидар Главев


* смерть грешников люта – страшна е смъртта на грешника (Пс. 33:22 – слав.) – бел. прев.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template14.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти