Неправилното учение на митр. Антоний за оправданието и неоснователността на неговите позовавания на някои текстове от посланията на св. ап. Павел

Разбира се, същността на проблема при митр. Антоний не е в това, че той отхвърля самите понятия удовлетворяване на Божията правда и изкупителни заслуги на Христа, а в неговия възглед, според който нашето изкупление или оправдание се е състояло не на кръста, а в Гетсимания^[21]. При наличие на такова виждане се унищожава цялото спасително значение на кръстната жертва на Христос, а заедно с това отпада нуждата от удовлетворяване на Божественото правосъдие чрез тази жертва. В такъв случай и дума не може да става за изкупителни заслуги на Христа заради извършеното от него на Кръста.

В това виждане на митр. Антоний се съдържа цялата погрешност на неговото учение за оправданието. Колко неправилно е това учение на митр. Аноний свидетелстват и неговите думи, в които той, разказвайки за своето участие в диспута при разглеждането на магистърската дисертация на митр. (тогава архимандрит) Сергий, казва: „Срещу преосвещения Сергий дружески, но горещо възразявал на диспута професор Муретов, казвайки, че понятието за спасението било^[22] доста по-сложно от понятието за лична (субективна) святост. Защото тук трябва да бъдe прибавено понятието оправдание^[23], тоест състояние на оправданост^[24] – от наложената върху Адам наказателна присъда, без което и личната святост не би могла да достигне Царството небесно. Помня, че тук и аз се включих в беседата и заявих, че в Новия Завет и в частност у св. ап. Павел понятието за оправданието съвсем не притежава само такова значение, а значение равнозначно^[25] на понятието праведност, тоест безпорочност, безстрастие, добродетелност, което се изразява с гръцката дума δικαιοσύνη”^[26].

Оттук се вижда, че митр. Антоний има неправилна представа за спасението. Последното той свежда само до лична святост. А оправданието, което ще рече нашето избавление от наложената чрез Божественото правосъдие наказателна присъда над Адам за неговия грях, митр. Антоний изключва от понятието за спасение дотолкова, че това наше оправдание, извършено от Господа на кръста, той отъждествява с личната святост, защото понятията оправдание и праведност по неговото мнение са равнозначни^[27].

Но ние не бихме могли да достигнем лична святост, ако в тайнствата Кръщение и Миропомазание Господ не ни преподаваше вътрешно възраждащата благодат на Св. Дух. А тази благодат ни се дарува изключително заради кръстната жертва на Христос и се явява плод от тази жертва^[28]. Следователно нашето спасение се състои първо от нашето оправдание от първородния грях на кръста чрез кръвта на Спасителя, и второ, от преподаваната нам възраждаща благодат, която унищожава всички наши лични грехове и ни прави носители на святост, разбира се, при най-дейно участие на нашата свободна воля.

Ясно е, че понятието оправдание, в смисъл нашата оправданост от първородния грях на Адам или нашето избавление от отговорността за този грях не бива да бъде изключвано от понятието за спасението, както е ясно и това, че без това оправдание не може да се придобие и самата святост, достигана чрез възраждащата благодат на Св. Дух като плод от кръстната смърт на Господа. Оправданието е основа, а светостта – следствие.

От това се разбира, защо проф. М. Д. Муретов горещо възразявал в качеството си на опонент на магистранта, а също и срещу митр. Антоний, правилно указвайки и на единия и на другия, че понятието за спасението е по-сложно от понятието за личната (субективна) святост. Проф. Муретов изяснявал православния възглед за спасението, включвайки в него не само нашата лична святост, но и оправданието от наложената от Божественото правосъдие наказателна присъда на Адам^[29].

Много жалко, че духовниците - представители на научното православно богословие, изразявали на диспута неправославен възглед, а светският представител на нашата богословска наука трябвало да възразява и да доказва тяхното отстъпление от православната истина.

Напразно митр. Антоний за целите на своето погрешно учение за оправданието се позовава на текстове от посланията на св. ап. Павел. Тези позовавания са неоснователни. Но за да не бъдем голословни, ще се обърнем към думите на самия митр. Антоний:

„Тази беседа на нас четиримата за праведността и оправданието, тоест за етическото (нравственото) и юридическото разбиране на изкуплението, се оказа неочаквана за самите опоненти (тоест за М. Д. Муретов), но впоследствие аз забелязах, че на наша страна имаше несравнено по-силни доводи от простото тълкуване на казаното в контекста на речта. Работата е там, че дори руският текст на Библията, носещ върху себе си оттенъци на протестантско влияние, (което може да се види от почти всички курсиви в Новия Завет, тоест от доизмисленото от преводачите и в предпочитането на еврейския текст на Стария Завет пред гръцкия), само седем пъти влага в устата на св. ап. Павел думата „оправдание”, а „правда” (тоест праведност) при него се среща 61 пъти. Освен това от седемте случая оправдание три пъти е внесено в руския текст погрешно вместо правда, както е в гръцкия и славянския текст. Последният нито веднъж не предава гръцката дума δικαιοσύνη като оправдание, а винаги като правда (праведност), а думата оправдание славянските преводачи използвали, превеждайки гръцкото δικαίωμα, δικαίωσις, понятие противоположно на понятието осъждане, обвинение и използвано от апостола именно в контраст с тези понятия (тоест с осъждане) – Рим. 4:25; 5:16,18; 8:4”^[30].

Както е видно в разбирането на Богооткровеното учение количественият принцип за митр. Антоний има решаващо значение. Тъй като руският превод влага в устата на св. ап. Павел думата „оправдание” само седем пъти, а думата „правда” (или „праведност”) 61 пъти, според митр. Антоний това обстоятелство се явява достатъчно основание за да се разбира изкуплението не в юридически, а в етически смисъл.

Нашата света Църква при разбирането на Свещеното Писание никога не е признавала като критерий за истинност количествения принцип. Такъв критерий за нея още от начало са били светите отци на Църквата – тяхното благодатно тълкуване на Божественото Откровение. И ако се обърнем към светите отци, ще видим, че тяхното разбиране на „Павловата правда” опровергава виждането на митр. Антоний на тази правда само като святост.

Тук няма да привеждаме светоотеческите тълкувания на всички откъси от св. ап. Павел, които включват думата правда или праведност 61 пъти. От това би се получила цяла книга. За православно вярващите хора е важно да знаят, какво трябва да се разбира под тази правда в светлината на светоотеческото разбиране. За тази цел ще приведем тълкуванието на еп. Теофан Затворник на някои изречения от св. ап. Павел, където се споменава думата правда, тъй като това тълкувание, бидейки основано на учението на светите отци на Църквата, се явява светоотеческо.

Имайки пред вид думите в 25-ти стих от третата глава на Посланието до Римляни: „Когото Бог отреди да бъде умилостивна жертва чрез вярата в Неговата кръв, за да покаже Своята правда” ­(църк. сл. прев.), еп. Теофан Затворник дава такова тълкувание: „Чрез вяра всеки привлича върху себе си очистителната кръв Христова. Кръвта Христова по своята сила вече е очистила греховете на целия свят, но всеки става лично очистен от нея, когато с вяра приеме върху себе си поръсването с кръвта Христова. Това тайнствено се извършва във водния кръщелен купел, а след това в купела на сълзите и покаянието... Видял Бог, че хората не могат да застанат на правия път и затова решил да влее Своята правда в тях, както в прогнил организъм вливат свежа кръв, и така правдата да се яви в тях. А за да може да бъде извършено това, дал Своя Единороден Син да бъде очищение за всички вярващи и не само да им се простят греховете заради Него, но и вярващите вътрешно да станат чисти и свети чрез възприемането с вяра на благодатта на Светия Дух.”^[31]

В своето изяснение на тридесетия стих от девета глава на това послание: „Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата”, еп. Теофан пише: „Под правда тук трябва да разбираме всички духовни блага дадени от Иисус Христос: прощение на греховете, получаване на благодатта, благодатно настроение на сърцето и всякакви добродетели, с което се възстановявала правдата в човешкото естество, предначертана при Сътворението и потъпквана досега”^[32].

Спирайки се върху думите на св. ап. Павел: „Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа^[33], еп. Теофан изяснява думата правда така: „Правда не означава само прощение на греховете, а и вътрешна праведност... святост”^[34].

В своето изяснение на 18-ти стих от 5 глава на Посланието до Римляни: „И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот”, еп. Теофан казва: „Както чрез прегрешението на едного във всички люде влезе осъждането, разбираме осъждане на смърт, така чрез оправданието на Едного във всички люде влезе оправдание за живот. Блаж. Теодорит пише: „Гледайки Адам, казва апостолът, не се съмнявайте в казаното от мен (тоест, че Бог спасява всички в единия Господ Иисус Христос). Защото ако това е истинно, както и действително е истинно, че когато Адам престъпил заповедта, целият род приел върху себе си смъртна присъда, то явно е, че Спасителевата правда за всички човеци устройва живот”. „Апостолът, обяснява еп. Теофан, казал дойде оправдание за живот, давайки да се разбере, че спасителните сили на благодатта вече са влезли в човечеството, възприети са от него и са започнали своето възстановително действие... Не се съмнявайте, че тази благодат вече е влязла и бързайте да се възползвате от нея, за да унищожите пагубните последствия от първия грях”^[35].

В тълкуванието на тридесетия стих от първа глава на Първото послание до Коринтяни у еп. Теофан намираме такива слова: „Господ Иисус Христос е нашата правда, защото в Неговото име се дава прощение на греховете и благодат, която укрепява за всяко добро дело”^[36].

Както виждаме, еп. Теофан под правдата, за която ап. Павел учи в приведените места от своите послания, разбира основаното на кръстната жертва на Спасителя очищение или нашето оправдание от първородния грях, а след това и от всички наши лични грехове и достигане от нас на святост чрез възраждащата благодат на Светия Дух.

Затова следва да бъде признато за несъстоятелно мнението на митр. Антоний, че изкуплението трябва да се разбира не в юридически, а само в нравствен смисъл на основание на това, че у св. ап. Павел думата правда се срещала 61 пъти, а думата оправдание седем, и че тази „Павлова правда” означавала само святост, а не нашата оправданост от първородния грях на Адам.

Що се отнася до заявлението на митр. Антоний, че думата „оправдание” при св. ап. Павел се среща седем пъти, то тук трябва да обърнем внимание на несъстоятелността на количествения принцип, за която споменахме. Дори не седем, а само един път св. ап. Павел да бе произнесъл думата „оправдание” с цел да засвидетелства истината, че изкуплението трябва да се разбира и в юридически смисъл, това би ни задължило да приемем освен етическото също и юридическото разбиране на изкупителното дело и заедно с Църквата да изповядваме, че в Изкуплението Бог явил не само Своята Божествена любов, но и Божественото правосъдие.

Впрочем митр. Антоний отстъпва и от заявлението си относно даденото число седем. Той казва, че „от седем случая на оправдание то е привнесено три пъти погрешно в руския текст вместо правда, както е в славянския”^[37]. Като доказателство той указва три текста от посланията на ап. Павел: Рим. 3:24; 2 Кор. 3:9 и Гал. 2:21. И така по мнението на митр. Антоний, се оказва, че не всички седем от указаните от него текстове са в полза на юридическото разбиране на нашето изкупление. Според него в три от тези места има свидетелство за етическото разбиране на изкупителното дело.

Но относно първия текст: Рим. 3:24, митр. Антоний сам допуска грешка, защото на това място в славянския превод не е употребена думата „правда”. Тук стои думата „оправдаеми”. Но всъщност работата съвсем не е в тази грешка на митр. Антоний. Освен това няма значение и обстоятелството погрешно или правилно в двата други текста (2 Кор. 3:9 и Гал. 2:21) в руския превод е поставена думата „оправдание” вместо „правда”. За нас е важно да знаем как тези три места от посланията на ап. Павел се разбират от отците. Затова пак ще се обърнем към тълкуванието на еп. Теофан Затворник.

Имайки предвид първото от тези места: „оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез избавлението в Христа Иисуса”^[38], еп. Теофан дава такова тълкувание: „Оправдавайки се – δικαιούμενοι – какво означава? Означава и получаващи прощение на греховете, бидейки оневинени, и получаващи праведност, ставащи праведни^[39]. Делото на спасението непременно се състои и от едното и от другото, затова трябва и двете значения да се съвместяват в тази една дума...^[40].

Избавлението в Христа Иисуса. Избавление – διά τῆς απολυτρώσεως, тоест чрез изкупление. Изкуплението - ето единственият способ за оправданието!^[41] Изкупват, дават откуп, когато заплащат пари за някого и го освобождават от робските вериги. Човешкият род чрез падението на прародителите попаднал в робството на греха и дявола, който ги владеел по причина на тяхната виновност, която привличала и задържала над тях Божието проклятие. За да бъде спасен човешкият род било необходимо да бъде снето проклятието, да се постави праведно основание за неговото оневиняване и след това в него да бъде влята нова сила за изтребление силата на греха и чрез това да бъде отблъсната властта на дявола. Всичко това извършил Господ Иисус Христос, Сина Божий Единородният и Бог, приемайки човешко естество и с него умирайки на кръста, възкръснал, възнесъл се на небесата, седнал отдясно на Отца и изпратил Светия Дух над светите апостоли, а чрез тях и на цялото човечество. Всичко това в съвкупност е домостроителството на нашето спасение или изкуплението на човешкия род. Пристъпващите с вяра към него получават прошка на греховете, а след това и благодатта на Светия Дух чрез тайнствата, и се явяват не само оневинени, но и праведни...^[42] С думата изкупление понякога се обозначава не цялото домостроителство на спасението, а самото действие, чрез което Господ чрез кръстната Си смърт избавил нас от тежащите върху нас присъда и Божие проклятие. Като откуп за нас, неплатежоспособните длъжници, Той дал Своята кръв. Тя и вика по-силно от Авелевата, но призовава свише не наказание, а съвършено оправдание за всеки вярващ”^[43].

От приведеното тълкувание на еп. Теофан ясно се вижда, че под оправданието, за което говори св. ап. Павел, не трябва да се разбира само праведност придобивана от нас с благодатта на Светия Дух. Това оправдание включва в себе си снемането от човечеството чрез Божественото правосъдие и чрез кръстната смърт на Христос вината за първородния грях и неговите последствия – проклятието от Бога. Еп. Теофан особено силно подчертава именно такова разбиране на апостолските слова. Затова той говори на две места: и в началото, когато определя значението на оправданието, и в края на даденото тълкувание, когато говори, че пристъпващият с вяра към домостроителството на нашето спасение бива не само оневинен, но и праведен^[44].

За такова разбиране на славянската дума „правда” (в руския превод „оправдание”), според тълкуванието на еп. Теофан, свидетелстват и другите две места от указаните от митр. Антоний: (2 Кор. 3:9 и Гал. 2:21) „Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава;^[45] „Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря”^[46].

Имайки предвид първия текст, еп. Теофан казва: „Ветхозаветното учреждение било служение на осъждането, защото законът само изобличавал в грях и осъждал грешника... повече наникъде не водел... А напротив, заветът на благодатта, макар също да се открива с всестранно осъждане на призоваваните към него, все пак говори: „покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа (Деян. 2:38). Тоест в него с първата крачка се дава прошка на греховете... и се съобщава нов живот, сила за неотклонно спазване на Божиите заповеди, обновява се правият дух вътре в човека, съобщаващ на приелите го вътрешна правота или праведност. Защото той е служение на правдата – δικαιοσύνης – праведността, светостта... не само по име, а по същество”^[47].

Както виждаме и в тези апостолски слова под оправдание трябва да разбираме не само праведност или святост, но и прошка на греховете, разбира се, в смисъл на избавление, както от първородния грях, така и от всички наши лични грехове чрез благодатта на Светия Дух заради кръстната смърт на Христа.

Тази мисъл е изразена и в тълкуванието на еп. Теофан на думата „правда” (в руския превод „оправдание”) в последния текст от апостолските слова^[48]. Спирайки се на този текст, еп. Теофан казва: „Ако чрез закона е оправданието – δικαιοσύνη – праведността, богоугодният и спасителен живот, тогава Христос напразно умря. Ако законът даваше и прошка на греховете, и вътрешна правота и освещение, то Христос не би имало за какво да умира. Той затова и претърпял смърт, за да ни достави тези две съществени блага – прошката на греховете и освещаващата благодат, които освен Него никой не би могъл да даде и без които за нас няма спасение. Спасителят Господ умря за нас и прикова нашите грехове на кръста. После след като се възнесе на небето ни изпрати Светия Дух от Отца. Затова дава на вярващите в Него и прошка на греховете, и спасителната благодат на Светия Дух. Без тези двете за нас няма спасение. Следователно Христос, доставяйки ги на нас, не напразно умря... Следователно не чрез закона е оправданието”^[49].

По-нататък еп. Теофан привежда думите на св. Иоан Златоуст и блаж. Иероним: „Защото ако Христос умря, поучава св. Иоан Златоуст, то това очевидно е защото законът няма силата да ни оправдае... Ако чрез закона е оправданието, казва блаж. Иероним, то Христос напразно умря... но Христос не е умрял напразно, следователно не чрез закона е оправданието”^[50].

Така че във всички разгледани апостолски изречения, където ап. Павел говори за правдата, се вижда, че под тази правда трябва да разбираме не само светостта, но и нашето оправдание от първородния грях и всички наши лични грехове.

Предвид това, че митр. Антоний, както става видно от последния приведен от нас откъс от неговата статия,^[51] иска да докаже правилността на своето разбиране на изкуплението в етичен смисъл, а не в юридически, усърдно се опитва да отдели понятието „правда” от понятието „оправдание”, ние по-долу ще спрем своето внимание на светоотеческото тълкуване на думата „оправдание” в учението на ап. Павел за изкуплението. А сега не можем да не отбележим, че еп. Теофан в своето изяснение на последния текст: Гал. 2:21, привежда думите на св. Иоан Златоуст, който, напротив, приближава понятието оправдание към понятието правда, защото казва, че законът нямал силата да ни оправдае и веднага заявява, че не в закона е правдата и че само Христос ни дава оправдание, защото само Той ни е дарувал правда.

Говорейки за това сближаване на указаните понятия, ние сме далеч от мисълта да сливаме едното с другото. Ние само искаме да кажем, че оправданието и праведността в нашето догматическо учение за изкуплението са толкова близки по смисъл, че не можем да говорим за едното, подминавайки другото. Не бива да говорим за оправданието и да замълчаваме за праведността. И обратното, не трябва да учим за праведността като за наша святост, игнорирайки нашето оправдание от първородния грях на Адам. Тези две понятия в това учение са неразделни. Без нашето оправдание не би имало праведност и святост. И ако ние бихме твърдели, че цялата същност на нашето изкупление се състои в праведността, а не в оправданието, точно с това бихме отхвърлили Богооткровеното и светоотеческо учение за изкуплението.

Ето защо светите отци на Църквата, излагайки на основание на Богооткровените свидетелства догматическото учение за изкуплението, говорили едновременно и за правдата, в смисъл нашата благодатна праведност или святост, и за оправданието, като нашата оправданост от първородния грях и всички наши лични грехове. Всичко това показахме, привеждайки тълкуванието на еп. Теофан на апостолските изречения за правдата.

Но да се върнем към разглеждането на думите на митр. Антоний, където той говори за четирите места из посланието на ап. Павел до Римляните: 4:25; 5:16; 5:18 и 8:4. Тези текстове се посочват от него в противовес на другите текстове на брой 61 от посланията на апостола, където според митр. Антоний, думата „правда” се употребява само в етически смисъл. Ясно е, че тези четири текста, като противопоставяни на останалите 61 в очите на митр. Антоний, са текстове с юридическо значение.

За такова противопоставяне на понятията оправдание и праведност свидетелстват и по-нататъшните думи на митр. Антоний, където той говори, че славянският превод „нито веднъж не предава гръцката дума δικαιοσύνη като оправдание, а винаги като правда (праведност)”^[52]. Но различавайки по този начин тези две понятия, митр. Антоний изпада в противоречие по отношение на своите думи, в които заявява, че тези понятия са равнозначни^[53].

Тук митр. Антоний допуска и още една несъобразност. Както видяхме, той казва, че „думата... оправдание славянските преводачи превеждали с гръцкото δικαίωμα, δικαίωσις – понятие противоположно на осъждане и обвинение и привеждано от апостола именно в този контраст с тези понятия (тоест с осъждането) – Рим. 4:25; 5:16, 18 и 8:4”^[54].

От само себе си се разбира, че противоположно понятие на осъждането и обвинението се явява оправданието. Но митр. Антоний в тези редове от статията си вече избягва да произнася думата оправдание, при все че малко преди това, противопоставяйки понятията „правда” и „оправдание”, не отхвърляше тази дума и юридическото й значение.

В по-нататъшните си думи митр. Антоний не скрива своето желание да унищожи истинското значение на думата „оправдание” и дори самата тази дума що се отнася до посочените от него текстове от Посланието на ап. Павел до Римляни. Той заявява: „освен това и славянските преводачи неправилно превеждат като оправдание гръцката дума δικαίωμα, когато то има значение на „закон, устав” (Рим. 1:32; 2:26; Евр. 9:1 и 10, а също Лука 1:6; Откр. 15:4)”^[55].

Но думата δικαίωμα,според превода на еп. Теофан, който до съвършенство владеел гръцкия език, означава не само закон и устав. Тя има и други значения. В своето изяснение на 32-ия стих на І гл. от Посланието до Римляни той дава такова тълкувание на тази дума. „Оправдание, δικαίωμα, - Божествено право, Божия правда и правосъдие, праведен съд и осъждане”^[56].

Такова значение на тази гръцка дума вижда еп. Теофан и в своето тълкувание на ст. 26 от втората глава на същото послание, където той казва: „Оправдание - δικαιὠματα – права, неотменими изисквания”^[57].

И тъй, според превода на еп. Теофан, едно от първите значения на гръцката дума δικαίωμα е оправдание. Това значение е съвсем неприложимо към думата оправдание в местата: Рим. 1:32; 2:26 и пр. Тук думата оправдание наистина може да се разбира в смисъл на закон и законови постановления. Но съвсем друг е случаят със значението на думата в четирите текста: Рим 4:25; 5:16, 18 и 8:4. Тук думата съдържа в себе си мисъл за нашето оправдание от първородния грях чрез кръстната смърт на Христос.

Ясно е оттук, че славянските преводачи не са допуснали никаква грешка нито на тези, нито на други места, при превода на тази гръцка дума, която има различни значения. Грешка допуска самият митр. Антоний, защото значението на δικαίωμα в местата: Рим: 1:32 и 2:26 и други сродни по смисъл места като закон и устав, той неправилно пренася върху значението на думата в четирите места от Посланието до Римляни^[58]. Тази дума тук бива произнесена от апостола в смисъл на нашето оправдание от първородния грях чрез кръстната смърт на Спасителя.

Наистина, твърдейки, че славянските преводачи неправилно са превели гръцката дума δικαίωμα, митр. Антоний не заявява открито и ясно в какви именно текстове забелязва тази неправилност. Той говори изобщо, че славянските преводачи неправилно са превели гръцката дума δικαίωμα като оправдание независимо от това, че тя, както е видно от местата: Рим 1:32 и 2:26 и други еднородни по смисъл места, има значение на закон и устав. Това обстоятелство ни дава пълно основание да отнесем неговото разсъждение за тази неправилност към четирите текста: Рим 4:25; 5:16, 18 и 8:4, и заедно с това да кажем, че митр. Антоний в тези четири текста изключва в тази дума значението на оправдание – нашето оправдание от първородния грях.

Накрая с въпросното свое заявление митр. Антоний, изпадайки в противоречие със самия себе си, заличава всичко, което е говорил, противопоставяйки понятието правда на понятието оправдание като такова, което по своето значение трябва да сочи разбиране на изкуплението в юридически смисъл. Оказва се, че дори самата дума оправдание съвсем я няма в посочените текстове, защото по думите на митр. Антоний славянските преводачи неправилно били превели думата δικαίωμα и затова там ставало дума не за оправдание, а за закон и устав.

Както виждаме, митр. Антоний се решил да направи такова странно заявление и напълно да унищожи, заедно с разбирането на нашето оправдание от първородния грях, съответната дума оправдание и юридическия смисъл в указаните четири текста, за да остане верен на своето разбиране за изкуплението само в нравствен смисъл.

Оттук става съвсем ясно, защо това свое заявление той завършва със следните слова: „От всичко това е ясно, че Павловата „правда” δικαιοσύνη получила при нашите академични богослови юридически характер съвсем не непосредствено от Свещеното Писание, а посредством лутеранското богословие”^[59].

И така, ако в разсъждението на митр. Антоний за неправилността на превода на гръцката дума δικαίωμα от славянските преводачи не е съвсем ясно изразена неговата мисъл за унищожаването на юридическия смисъл на думата оправдание и дори самата тази дума в нейното истинско значение по отношение на споменатите четири текста, то в настоящето негово заключение тази мисъл е изказана с пределна яснота. Тук митр. Антоний вече изобщо не споменава думата оправдание, а говори само за Павлова правда, заявявайки своя възглед за изкуплението като възглед, признаващ само нравствения смисъл и напълно отхвърлящ юридическия смисъл на нашето изкупление от Свещеното Писание и следователно от дадените четири места от Посланието до Римляни.

Интересно е да се отбележи, че седемте места от Посланието на ап. Павел до Римляните, които митр. Антоний противопостави като имащи в себе си юридическо разбиране на изкуплението на 61 места, където се среща думата правда, са се оказали препятствие пред неговия възглед за изкуплението само в нравствен смисъл. Да премахне съвсем юридическия смисъл в тези седем текста той не би успял, имайки предвид тяхното съдържание, което неумолимо свидетелства за юридическото разбиране на изкупителното дело, явно свидетелствайки за нашето оправдание от първородния грях. Затова митр. Антоний прави опит да покаже неправилността на руския превод в три от тези текстове и чрез тази мнима неправилност да изключи юридическото разбиране. След това митр. Антоний се опитва да унищожи юридическото значение в останалите четири текста, посочвайки, че преводът на славянските преводачи на гръцката дума δικαίωμα бил неправилен. Но и този опит, както виждаме се оказва неуспешен, защото съдържанието в посочените четири места показва, че думата оправдание там няма как да се обясни по друг начин освен в смисъл на нашето оправдание от първородния грях. Разбира се, тук митр. Антоний пропуска и още едно съществено обстоятелство, а именно – светоотеческото тълкувание на тези седем текста, което свидетелства, че нашето изкупление трябва да бъде разбирано едновременно и в юридически, и в нравствен смисъл.

От всичко казано дотук от митр. Антоний е ясно едно – неговото едностранчиво и лъжливо разбиране на изкупителното дело, с което той отхвърля Богооткровеното и светоотеческото учение за изкуплението, което няма нищо общо с лутеранското богословие по този въпрос.

Но имайки предвид този неправилен възглед на митр. Антоний по отношение на указаните четири текста от Посланието на ап. Павел до Римляни, ние сме принудени да приведем истинното тълкувание в светлината на светоотеческия разум. Затова ще се обърнем към изяснението на тези текстове от еп. Теофан Затворник.

Имайки предвид апостолските слова от първия от тези текстове: „предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване”^[60], еп. Теофан ги обяснява въз основа на тълкуванието на това място от св. Иоан Златоуст. „Вярваме в разпнатия Господ, говори еп. Теофан, Който прикова на кръста нашите грехове... и получаваме прошка на греховете. Вярваме във Възкръсналия... и се приобщаваме към Неговия Живот, който просвещава нашата греховна тъмнина със светлина, правда и святост. Едното и другото се извършват в светия купел, където се умиват греховете и се дарува праведен живот по образа на възкръсналия Господ, за да можем след това и ние да ходим в обновен живот. Това изразил апостолът, казвайки: „предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване”. Предаден на страдание и смърт, за да плати нашите греховни  дългове, а възкръснал за оправдание, „за да ни направи праведни” (св. Иоан Златоуст).”^[61]

И в това тълкувание еп. Теофан поставя очищението от нашите грехове чрез кръстната смърт на Христа в най-тясна връзка с нашия праведен или обновен живот, дотолкова едното не може без другото. При това в тази връзка не е трудно да се види, че очищението от греховете чрез кръстната смърт на Господа се явява основа за нашия свят живот. За такова съотношение на кръстната смърт и нашата праведност свидетелстват и приведените тук думи на св. Иоан Златоуст.

Този възглед застъпва и еп. Теофан и в тълкуванието на думите на ап. Павел: „И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване”^[62]. При тълкуването на тези апостолски думи еп. Теофан привежда следните слова на св. Иоан Златоуст: „Какво значи това (апостолско изречение)? Значи, че един грях може да навлече смърт и осъждане, а благодатта е изгладила не само този един грях, но и другите грехове последвали след него... Откъде е видно това? От това, че след безчислените грехове, последвали след греха, извършен в рая, всичко завършило с оправдание”^[63].

По този начин и тук еп. Теофан отбелязва, че снемането на вината от човечеството или оправдаването от първородния грях от една страна и оправдаването в смисъл нашата праведност от друга, стоят в неразривна връзка помежду си и трябва да се разглеждат като едно изкупително дело. Затова и светителят казва: „Дарът от Господа Иисуса Христа не се ограничава само със снемането на осъждането, но съобщава и самата праведност. Дарът води от много престъпления не само към оневиняване, но и към оправдание или в праведност... Първо (в предходния 15-ти стих), привежда еп. Теофан думите на св. Иоан Златоуст, апостолът казал, че ако грехът на едного умъртвил всички, така може и да спаси благодатта на Едного. След това (в този 16-ти стих) се открива тази мисъл, че чрез благодатта е изтребен не само първородният грях, но и останалите грехове, дори не само са унищожени греховете, но ни е дарувана и праведност. И Христос не само е изправил всичко, което било повредено от Адам, но всичко това възстановил в голяма мяра и във висша степен”^[64].

От разгледаните места на Свещеното Писание ясно се вижда, че митр. Антоний не само изнамира неправилен възглед по отношението на оправданието, но и неправилен метод за използване текста на Свещеното Писание. Думите на Писанието се вземат откъслечно, без всякаква връзка с контекста на речта. В нито едно място от разгледаните от нас текстове на Божественото Откровение, на които се позовава митр. Антоний, апостол Павел не разбира под оправдание само праведност, святост или само нашето оправдание в смисъл нашата оправданост от първородния грях и всички наши лични грехове. Както виждаме, апостолът ни дава цялостен, а не едностранчив възглед за оправданието, тоест, под него разбира не само крайната цел – светостта, но и това по силата, на което тя се придобива. Иначе казано той посочва основанието на това оправдание – кръстната смърт на Христос като причина на нашето избавление от първородния грях и личните ни грехове, затова говори за благодатта на Светия Дух, която собствено и ни прави свети.

Според тълкуванието на еп. Теофан, така гледа на делото на нашето изкупление ап. Павел и където казва: „И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот”^[65]. Тълкуванието на еп. Теофан на приведените думи от 18-ия стих на петата глава от Посланието на ап. Павел до Римляните ние вече приведохме^[66]. Това тълкувание показва в какво се състои нашето оправдание. То се състои в снемането от нас чрез кръстната смърт на Христос отговорността или осъждането за първородния грях, в унищожаването чрез влязлата в нас благодат на Светия Дух на последствията от този грях: проклятието и смъртта, и в даруваната нам святост.

Тази мисъл е изразена и в думите на 19-и стих и трябва да се спрем на неговото тълкуване от еп. Теофан, защото този стих е тясно свързан със ст. 18: „Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни”^[67]. „Както чрез непослушанието на едного (Адам) всички станаха грешни, казва еп. Теофан, така... чрез послушанието на едного (Христос) всички станаха праведни... Бе поставено начало на тяхната праведност... А това, че бе поставено начало, е очевидно за всички. На всички били прощавани греховете заради вярата в Господа и на всички по тази вяра била съобщавана благодатта на Светия Дух, която ги научавала на всякакви праведни дела и им давала сила да ги извършват”^[68].

Тук в тълкуванието на еп. Теофан на апостолските слова понятието праведност се разглежда като нашето освобождаване от първородния грях и всички наши лични грехове, и като възприемане от нас чрез вяра в Христа благодатта на Светия Дух с цел придобиването на святост.

Затова не бива цялото значение на понятието оправдание да свеждаме само до неговото филологическо словопроизводство, игнорирайки същественото му значение. Това понятие освен филологическия има и важен догматически смисъл във връзка с цялостния възглед на Божественото Откровение относно делото на нашето спасение. Думата оправдание в учението за изкуплението на ап. Павел и светите отци обема в себе си нашето оправдание чрез кръстната смърт на Спасителя от първородния грях, по-точно от отговорността за него, и даруването нам благодатта на Светия Дух, която да ни очисти от всички грехове и да станем праведни и свети.

Накрая, що се касае до тълкуванието на еп. Теофан на думите от ст. 4 на осма глава от Посланието на ап. Павел до Римляни: „та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух”, то тук светителят казва: „Грехооправдателната и грехопобедителна сила от Христа Господа преминава у всеки вярващ, който се е облякъл в Христа в Светото Кръщение и е приел дара на Светия Дух чрез миропомазанието. Затова той веднага започва да живее не по плът, а по дух. Но това се извършва не механически, а чрез свободните изменения във вътрешната настройка на човека... „Не по плът да ходим, а по дух, пише Амвросиаст, значи да служим Богу с ум, който е дух, да не се съгласяваме с греха (самоугодието), който чрез плътта сее похоти в душата”.

„Какъв е плодът, продължава еп. Теофан, на това ходене по плът, а не по дух? Това, че оправданието изисквано от закона се изпълнява в нас, тоест само в нас вярващите, а не в някой друг. Защото само ние получаваме сила за това, както и образуваме в себе си необходимото настроение пригодно за това. Св. Иоан Златоуст казва: „Какво означава оправдание? Край, цел, успех. До какво се домогвал законът и какво някога произтичало от него? Стремежът човек да бъде безгрешен. Това точно било извършено за нас от Христос. Неговото дело било да противоборства и да победи, а нашето – да се ползваме от победата... Христос извърши за теб това, в което се състояло оправданието на закона, а именно това, ти да не си под клетва. И така, гледай да не загубиш този дар, но пази това прекрасно съкровище. Така апостолът ти внушава, че за нашето спасение не е достатъчно кръщението, ако след него не покажем живот достоен за този дар”.

"Той (светият живот), казва еп. Теофан, бил първоначалното назначение на човека при Сътворението. Този живот бил целта на всички промислителни действия на Бога до закона. Този живот имал предвид закона, за него е и цялото новозаветно домостроителство за спасението в Господ Иисус Христос”^[69].

По този начин, в светлината на тълкуванието на текстовете Рим. 4:25; 5:16; 5:18 и 8:4 от еп. Теофан и светите отци, на които той се позовава, тези богооткровени свидетелства опровергават неправославното разбиране на митр. Антоний на думата оправдание.

Освен това мисълта за нашето оправдание чрез кръстните страдания и смърт на Христа се явява главна и централна в тези текстове.

В крайна сметка, оказва се, че митр. Антоний строи здание без фундамент, признава само следствието, но не признава неговата причина. Иначе казано, той учи за оправданието като за лична праведност и в същото време отрича нейното основание, което се състои в оправданието или нашето изкупление от всички грехове чрез кръстните страдания и смърт на Спасителя в удовлетворяване на Божественото правосъдие.

<< предишна || следваща >>

Архиепископ Серафим (Соболев), Искажение Православной Истины в русской богословской мысли.

Превод: свещ. Божидар Главев

Бележки:

[21] „Догмат искупления”, стр. 31.

[22] Курсив архиеп. Серафим.

[23] Курсив митр. Антоний.

[24] Курсив митр. Антоний.

[25] Курсив архиеп. Серафим.

[26] „Догмат искупления”, стр. 14.

[27] Пак там, стр. 14.

[28] Иоан 16:7.

[29] „Догмат искупления”, стр. 14.

[30] „Догмат искупления”, стр. 14-15.

[31] Еп. Феофан Затворник, Толкование І-VІІІ гл. послания св. ап. Павла к Римлянам, стр. 231, 234.

[32] Его же, Толкование ІХ-ХVІ гл. послания св. ап. Павла к Римлянам, стр. 82.

[33] Рим. 14:17.

[34] Еп. Феофан Затворник. Толкование ІХ-ХVІ гл. послания св. ап. Павла к Римлянам, стр. 325.

[35] Еп. Феофан Затворник, Толкование І-VІІІ гл. послания св. ап. Павла к Римл., стр. 323.

[36] Его же. Толков. І посл. св. ап. Павла к Кор., стр. 86, М. 1893. сравн.: его же Толк. 21 ст. 5 гл. ІІ посл. к Кор., стр. 210, М. 1894; его же: Толк. 21 ст. 3 гл. посл. к Галат., стр. 269, М, 1893; его же: Толков. 9 ст. 3 гл. посл. к Филип., стр. 127-128, М. 1895.

[37] „Догмат искупления”, стр. 15.

[38] Рим. 3:24.

[39] Курсив архиеп. Серафим.

[40] „оправдавайки се”.

[41] От само себе си се разбира, че под изкупление еп. Теофан има предвид кръстните страдания и смърт на Христос.

[42] Курсив архиеп. Серафим.

[43] Еп. Феофан Затворник, Толков. І-VІІІ гл. послан. св. ап. Павла к Римл., стр 226-228.

[44] Курсив архиеп. Серафим.

[45] 2 Кор. 3:9.

[46] Гал. 2:21.

[47] Еп. Феофан Затворник, Толков. 2-го посл. св. ап. Павла к Кор., стр. 106.

[48] Гал. 2:21.

[49] Еп. Теофан Затворник. Толков. посл. св. ап. Павла к Галат., стр. 204-205, М. 1893.

[50] Пак там, стр. 205.

[51] „Догмат искупления”, стр. 15.

[52] „Догмат искупления”, стр. 15.

[53] Пак там, стр. 14, курсив архиеп. Серафим.

[54] „Догмат Искупления”, стр. 15.

[55] Пак там, стр. 15.

[56] Еп. Феофан, Толков. І-VІІІ гл. Посл. ап. Павла к Римл., стр. 127.

[57] Пак там, стр. 178.

[58] Рим. 4:25; 5:16, 18 и 8, 4.

[59] „Догмат искупления”, стр. 15.

[60] Рим. 4:25.

[61] Еп. Феофан Затворник. Толкование І-VІІІ гл. Посл. св. ап. Павла к Римлян., стр. 285-286.

[62] Рим. 5:16.

[63] Еп. Феофан Затворник. Толкование І-VІІІ гл. Посл. св. ап. Павла к Римлян., стр. 319-320.

[64] Еп. Феофан Затворник. Толкование І-VІІІ гл. Послания св. ап. Павла к Римл., стр. 320.

[65] Рим. 5:18.

[66] Еп. Феофан Затворник, Толкование І-VІІІ гл. Послания св. ап. Павла к Римл., стр. 323.

[67] Рим. 5:19.

[68] Еп. Феофан Затворник, Толков. І-VІІІ гл. Посл. св. ап. Павла к Римлян., стр. 324.

[69] Еп. Феофан Затворник, Толкование І-VІІІ гл. Послания св. ап. Павла к Римл., стр. 461-464.