Житие на преподобни Антоний Киевопечерски
Житие на преподобния и богоносен наш отец Атоний, първоначалник на руските иноци, започнали да се подвизават в пещери. Изпратен от Божия промисъл, той донесъл в Русия благословението на Светата Атонска Гора, положил в нея началото на съвършения иночески живот и основал при дивни чудеса светата Печерска лавра. Паметта му е на 10/23 юли.
Благословен е Бог, сътворил премъдро всичко, Който иска да се спасят и да се просветят с познанието на истината всички люде. Благословен е Той за това, че не е оставил нашата Руска земя и не е допуснал тя да се помрачи с тъмнината на незнанието, далеч от спасителните пътища.
Подобно на това, както в началото на света, когато цялата земя била покрита с тъмнина, разстилаща се над бездната, и Дух Светий се носел над водата (Бит. 1:2), преди всичко Бог сътворил светлина за новосъздадената земя, после Той заповядал на слънцето да засвети над земята и дал на слънцето да обладава деня, а луната и звездите предназначил да осветляват нощем, така и когато дошъл краят на определените години, а нашата Руска земя била помрачена от адската тъмнина – незнание за спасението, тогава Светият Дух, носейки се над кръщението, преподадено ни чрез благоверния княз Владимир, ни е просветил за пръв път със светлината на вярата. После ни е открил духовното Слънце, светещо чрез добри дела, за да сияе то над нас в дните на спасението, да дава своята светлина също и на духовните луна и звезди, осеняващи със своята помощ нашия път в мрака на нерадението.
И Той избрал за това преподобния и богоносен наш отец Антоний, който скоро след покръстването на русите, като втори Моисей след преминаването на израилтяните през морето, покорявайки се на Божието призвание, възлязъл на светата планина – не Синайската, димяща от огъня на Божия гняв, но Атонската, сияеща с благодатта на света Богородица, където приел благодатния закон, предаден с ангелска помощ на светия иночески чин.
И когато той дошъл от Атон, пратен от Бога в Русия, да ѝ предаде съвършения закон, във всичко се явил подражател на израилския законодател. Както онзи, идвайки със Заповедите при Израиля, явил на себе си слънчеви лъчи и затова положил на лицето си покривало, така и този преподобен, нашият руски законодател просветлял с добри дела, подобно на светозарно слънце, както и Църквата го назовава, поради което той се и поселил в пещера, като че възлагайки така покривало на лицето си. Но както облакът, покрил слънцето, не може да скрие неговите лъчи и да затъмни деня, така и пещерата не могла да утаи донесения от преподобния наш отец Антоний закон, за който той говори заедно с пророка, като за свой пътеводен лъч: „Твоят закон е светило за нозете ми и светлина за пътеките ми” (Пс. 118:105, по слав.).
Подобно на слънце е просветил преподобният законодател нашата Руска земя със съвършения иночески закон, сияещ в пещерата с добри дела, като със светлина, светеща в тъмнината, и ѝ устроил благоприятен ден на спасение, в който започнали да ходят тези синове на Русия, които приели благочинния иночески образ, казвайки с апостола: „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!” (2 Кор. 6:2). И както целият земен кръг, като закрие лицето на слънцето, не може да му препятства да хвърля светлина на владеещите в нощта светила – луната и звездите, така и преподобният наш отец Антоний, покрит от пещерната земя, като духовно слънце, невъзбранно е озарил в Русия със своята светлина мислените светила, помагащи ни в нощта на нашето нерадение за спасението.
От тях сияещия по-ярко от всички – преподобни Теодосий Печерски – Църквата го нарича Руска звезда, не обикновена, но такава, която се явява водителка на останалите звезди, т.е. луна. (Подобно на това, седемте първи небесни светила, имащи собствено движение и наричани планети, в това число не само луната, но и слънцето, се наричат от църковните учители седем звезди, държани в десницата Господня.)[1]
А безчислените други Печерски светци, които в закона, донесен от преподобни Антоний последвали устава на преподобни Теодосий, просияли като чисти звезди, умножени на небесната твърд[2]. И ето защо наистина чудотворната Печерска лавра се оказала небоподобна.
И така, заедно с преподобния Нестор, летописец руски, просиял в същото това време, ще започнем да разкажем повестта за първия велик светилник на това Руско небе.
В княжението на благоверния велик княз Владимир Светославич, самодържец на Руската земя, благоволил Бог да яви светилника на Своята Църква и наставника на иночестващите, приснопаметния мъж, преподобния и богоносен наш отец Антоний.
Той се родил в град Любеч, от детство имал в душата страх Божий и желаел да се облече в иночески образ. Човеколюбивият Господ му сложил на сърце да отиде в Гръцката страна и там да се постриже. И той се отправил на път, странствайки заради странствалия и потрудилия се за нашето спасение Господ, като достигнал Цариград, а след него и Атонската планина. Там той обходил светите манастири и видял пребиваването на светите отци, по-високо от човешкото естество, в плът подражаващи на ангелския живот. И като се възпламенил още повече от любов към Христа, възревнувал живота на тези отци и дошъл в един от намиращите се там манастири, молейки игумена да възложи върху него образа на иноческия чин. Игуменът, предвиждайки неговите бъдещи добродетели, изпълнил молбата, постригал го и го научил на съвършения иночески живот. А Антоний, като угаждал във всичко на Бога, се подвизавал и в другите добродетели, преуспявайки в покорност и послушание, тъй че всички се радвали за него.
Когато вече не малко време той прекарал на Света Гора, бидейки праведен във всички свои дела, тъй щото мнозина от него се ползвали духовно, на игумена било известено от Бога да пусне преподобния в Русия. Игуменът го повикал и казал: „Антоний, отиди обратно в Русия, за да бъдеш и там за полза и утвърждаване на други, и да бъде върху тебе благословението на Светата Гора”. Преподобни Антоний, като приел благословението, като да е от Божиите уста, се отправил в Русия и пристигнал в Киев.
Като влязъл в града, той мислел къде да живее и ходел по манастирите, (които започвали тогава да се строят от гръцки иноци, дошли за покръстването на Русия с митрополит Михаил, но нямали съвършен общежителен чин и устав). И не пожелал той да живее нито в един от тези манастири, тъй като това не било угодно и на Бога. И започнал да ходи по дебрите и планините и околностите, и дошъл в Берестово, открил пещера, която някога изкопали варяги[3], помолил се и се заселил там, пребивавайки в голямо въздържание.
Когато се преставил[4] благоверният княз Владимир[5], властта преминала към безбожния и окаян Светополк[6], който започнал да управлява в Киев, и като започнал да убива братята си, умъртвил светите мъченици Борис и Глеб. Виждайки това кръвопролитие, преподобни Антоний отново заминал на Света Гора.
Светополк бил победен от благоверния княз Ярослав, който започнал да управлява в Киев. Той обичал село Берестово и Берестовската църква на името на светите Апостоли и събирал около себе си презвитери. Там бил и един презвитер на име Иларион, мъж благочестив, разбиращ Божественото Писание, и постник. (Той след много години по Божие изволение и по желанието на княз Ярослав бил поставен от събора на руските епископи за митрополит в църквата „Св. София”, като преди това бил постриган в иночески чин от преподобни Антоний). Този презвитер ходел от Берестово към Днепър, на хълма, където сега е мястото на първоначалния Печерски манастир. Тогава там имало гъста гора. Иларион си изкопал малка пещера, два сажена[7], и в нея извършвал псалмопение[8] с поклони, молейки се тайно на Бога, а преподобни Антоний в това време се намирал на Света Гора, в манастира, където бил постриган. И било отново известено на игумена от Бога: „Изпрати отново Антоний в Русия: той Ми е нужен там”. Игуменът, като повикал преподобния, му казал: „Антоний, Божията воля е ти пак да отидеш в Русия, и нека бъде над тебе благословението от Светата Гора”, и му предсказал, че от него ще произлязат много черноризци, и като го благословил, изпратил го с думите: „Върви с мир”.
Преподобни Антоний, като получил благословението, отново пристигнал в Киев, възлязъл на хълма, където Иларион бил изкопал малката двусаженова пещера, и като обикнал това място, помолил се със сълзи така: „Господи, да бъде на това място благословението на Светата Атонска Гора и молитвата на моя старец, който ме пострига! И утвърди, Господи, моето жителство тук!”
След тази молитва Антоний се заселил там и започнал да живее в постоянна молитва към Бога. Той се хранел със сух хляб и пиел вода с мярка, и то през ден, а понякога и през два. Понякога не вкусвал храна цяла седмица, а пребъдвал в бодърстване денем и нощем и копаел със собствените си ръце голяма пещера срещу предишната.
За него започнали да узнават хората и някои идвали, донасяйки му нужните припаси и просейки от него благословение. Други пък желаели и да живеят при него – в тяхното число бил и блаженият Никон. По това време дошъл при преподобни Антоний в пещерата и преподобни Теодосий, на 23-годишна възраст. Преподобни Антоний наредил на блажения Никон да го постриже, тъй като той бил свещеник и опитен инок.
След дълго княжестване се преставил благоверният княз Ярослав и властта получил неговият най-голям син Изяслав, който започнал да княжества в Киев. А преподобни Антоний бил тогава вече известен по Руската земя с големите си добродетели, както в древност в Египет Антоний Велики. Като чул за неговия живот, христолюбивият княз Изяслав дошъл при него с дружината си, просейки благословение и молитви. От това време вече всички узнали за преподобни Антоний и започнали да го почитат, и някои христолюбци започнали да идват при него за пострижение, а той ги приемал и постригвал.
В това време дошъл при преподобни Антоний блаженият Варлаам, син на знатния болярин Иоан, а после и Ефрем, слуга на княза, които по тяхно желание преподобният наредил на Никон да постриже. Много притеснения претърпял преподобни Антоний с братята заради пострижението на тези двама иноци. Знатният болярин Иоан с ярост дошъл в пещерата заедно с много слуги и като разгонил богоизбраното стадо на преподобни Антоний, извел сина си, блажения Варлаам, от пещерата, свалил от него светите монашески одежди, облякъл го в светла болярска дреха и насила го повлякъл в своите палати. Освен това и самият княз Изяслав, като узнал за пострижението на болярския син и на своя любим слуга, се разгневил на Христовото братство, събрано от преподобни Антоний, и като заповядал да доведат при него блажения Никон, който ги постригал, излял върху него гнева си заради тяхното постригване и изисквал от Никон да ги уговори пак да живеят в света, като заплашвал да прати неговия наставник Антоний с всички пещерни иноци в заточение и да разкопае пещерата им.
А преподобният наш отец Антоний, принуден от този гняв, внушен от княза на тъмнината, напуснал тогава пещерите заедно с останалите братя и отишъл на друго място. Но като узнала за това жената на княза, усилено молила съпруга си да не прогонва от своите владения Божиите раби, за да не си навлече също такъв Божий гняв, какъвто е бил в нейното отечество – полската земя, след изгонването на черноризците. (Тази княгиня била полякиня, дъщеря на Болеслав Храбри, и тя си спомнила за Божия гняв, който се разразил, след като били изгонени черноризците за отмъщение на пострижението на преподобни Моисей Угрин; тогава нейният баща Болеслав, който изгонил тези Божии раби, умрял с внезапна смърт, и по време на междуособната бран народът убил епископите и болярите.)
Княгинята едва измолила княз Изяслав, и като се опомнил и побоял от Бога, той изпратил молба до преподобния, да се върне старецът на своето място. Едва на третия ден успели да го склонят да се върне.
Така преподобният наш отец Антоний се върнал в пещерата и непрестанно се молил на Бога да му даде сили да търпи мъжествено всички напасти, нанасяни му от врага, ненавистник на доброто, и да не предава на духовните зверове душите на тези, които Го прославят (Пс. 73:19, по слав.), и да не забравя докрай Своите бедни (Пс. 9:33, по слав.). И по неговите молитви не само разпръснатите овце се завърнали с мир при своя пастир, но и много други, които търсели спасение, идвали при него в пещерата и го молели да ги избави от мрака на хлъзгавия греховен път и да ги настави в светлината на пътя на спасението. Той всички приемал с любов и като ги поучавал как да следват Христа, нареждал на блажения Никон да ги постригва. И се събрали при него братя, 12 на брой. Те изкопали голяма пещера, където устроили църква и килии, съществуващи и досега в пещерите под първоначалния Печерски манастир. Там преподобни Антоний преживял 40 години.
Когато братството било събрано, преподобният отец Антоний казал: „Ето, братя, Господ ви избра и върху вас е благодатта на Света Гора, чийто игумен пострига мен, а аз – вас; нека бъде върху вас първо благословението от Бога и Пресвета Богородица, а после – от Светата Гора”. След това той им казал: „Живейте сами без мене и аз ще ви поставя игумен, а сам искам да живея един, както съм свикнал на това преди”. И той им поставил за игумен блажения Варлаам, а сам, избягвайки многогрижието и житейската суета, се затворил в една от килиите на същата тази пещера. После той се преместил оттам на друг хълм и започнал да копае друга пещера, намираща се под днешния голям Печерски манастир.
Игуменът блажени Варлаам и братята, като приели благословение от преподобни Антоний, останали да живеят в първата пещера. Но понеже братството се увеличило така, че не могли по време на съборно служение да се вместят в пещерата, те помислили да построят малка църква извън пещерата. Тогава игуменът с братята дошли при преподобни Антоний в другата пещера и му казали: „Отче, братята се умножават и ние вече не можем да се вместим във време на съборна молитва в пещерата; и така, по повеление Господне и на Пресвета Богородица и по твоите свети молитви благослови да построим малка църква извън пещерата”. И преподобният ги благословил за това дело; те, след като му се поклонили до нозете, си отишли и започнали да строят над пещерата малка църква „Успение на Пресвета Богородица”.
Когато тази малка църква над пещерата била построена и игумен на пещерния манастир бил блажени Варлаам, княз Изяслав, който бил наречен в свето Кръщение Димитрий, издигнал каменна църква на име на този светец, устроил при нея манастир и взел там за игумен блажения Варлаам, понеже искал да възвиси своя манастир над Печерския, надявайки се на силата на богатството. Но макар и да са много манастирите, построени с богатството на князе и боляри, обаче не такава е тяхната чест, както на тези манастири, които са построени с молитви и сълзи, пост и бдение на светиите. Така и преподобни Антоний нямал нито злато, нито сребро, но поливайки го със сълзи, направил да израсне несравнен манастир.
Когато игуменът Варлаам отишъл в манастира „Свети великомъченик Димитрий” от първоначалния Печерски манастир, братята, които се подвизавали в пещерите, дошли при преподобни Антоний и му казали: „Отче, постави ни игумен!” – „Кого искате?” – попитал ги той. „Когото иска Бог и Пресвета Богородица и ти, честни отче!” Преподобният им казал: „Който от вас е послушен, кротък и смирен, той да ви бъде игумен”. Тогава просили от него да им бъде игумен преподобни Теодосий, като единонравен нему и опитен във всичко. И преподобният го благословил на игуменство. А цялото братство, наброяващо 20 души, се поклонили на преподобни Антоний до земята, радвайки се за такъв наставник.
Когато преподобни Теодосий приел игуменството над Пещерния манастир и с голямо усърдие, с пост и слъзни молитви изпълнявал своето дело, много тогава помогнали благословението и молитвите на неговия духовен началник, преподобния наш отец Антоний, който безмълвствал в уединение. Бог започнал още повече да умножава числото на черноризците, така че скоро те станали сто души. И игуменът, преподобни Теодосий, като виждал голямото умножаване на братството, решил с тях да построи манастир, и отново те отишли при преподобни Антоний и му казали: „Отче, братството се умножава и ние бихме искали да построим манастир”. Преподобни Антоний се изпълнил с радост и казал: „Благословен е Бог за всичко! Молитвите на Пресвета Богородица и Божиите угодници от Света Гора да бъдат с вас и да ви помагат!” Тогава той изпратил един инок при княз Изяслав със следните думи: „Христолюбиви княже, Бог умножава братството, а нашето място е тясно. Просим от тебе: дай ни хълма, който е над пещерата!”
Като чул това, князът се зарадвал и изпратил свой болярин да отдели за тях намиращия се над пещерата хълм. На него преподобният игумен Теодосий и братята построили голяма дървена църква, след което я украсили с икони, построили много килии и оградили с ограда този манастир, където се преселили от пещерите, и от това време този манастир, който възникнал по благословение от Светата Гора, започнал да се нарича Печерски, защото преди това черноризците живеели в пещери.
След това преподобни Теодосий пожелал да укрепи своя манастир освен с видима стена, също и с духовна ограда, т.е. с устав за иноци, които живеят не в затвор, а в манастир. Той започнал да търси манастирски правила, (както е написано за това в житието му) – и в помощ му били благословението и молитвите на преподобни Антоний. Понеже по неговото благословение и молитви и по Божия промисъл се намерил тогава почтеният Михаил, инок от светия Студийски манастир, който пристигнал от Гърция заедно с митрополит Георгий. Него преподобният игумен Теодосий много разпитвал за устава на студийските отци: как там пеят и как се провежда четенето, и как да се извършват поклоните и стоенето в църквата и трапезата, и каква е храната и в кои дни. След като узнал подробно всичко това от Михаил, а също и от блажения Ефрем, който бил на светите места, той събрал заедно преписаните оттам и донесените устно в Киев правила, и ги преподал на своя манастир. И от този манастир всички руски манастири получили своя устав. Заради това Печерският манастир бил почетен с първенство и чест над всички останали руски манастири. Така помогнали на Печерския игумен Теодосий благословението и молитвата на преподобния наш отец Антоний.
По това време от живота на преподобни Теодосий и от управлението му на иноците по устав чрез добродетелен живот, при него, който приемал всички приходящи, дошъл преподобният отец Нестор, летописец Руски, съставител на това и на други жития. В това време преподобни Нестор бил на 17 години, както самият той пише за себе си. Преподобни Теодосий го приел с любов, по благословението и молитвите на преподобни Антоний. Той пръв засвидетелствал защо манастирът бил наречен Печерски, и в своя летопис накратко написал за полза – за първите подвизи на първоначалника на манастира – преподобния отец Антоний, но за чудесата, макар и не за всички, например за честната кончина на преподобния, ние ще разкажем от думите на блажения епископ Симон и неговия съработник Поликарп; а свидетелството за подвизите и скърбите, които претърпял преподобни Антоний, ще предоставим на летописеца Нестор.
Преподобният наш отец Антоний, усамотен в другата пещера, като виждал умножаването и благочинието на своето избрано от Бога стадо, прославял Бога с добродетели външни и духовни и възхождал от сила в сила. Затова Бог така го прославил, че той просиял в Руската земя с различни чудеса и особено с дар на изцеление и пророчество. Преподобният отец Антоний се показал чудотворен лекар и руски пророк. Неговото чудотворно лечителство ставало така: преподобният старец сам служел на болните и ги изцерявал със своите молитви; но покривайки със смиреномъдрие дара на изцеление чрез своите молитви, той благославял и давал като лекарство тези билки, с които сам се хранел, и болните, като ги приемали, от какъвто и недъг да били обхванати, оздравявали. Като подражател на такова чудотворно лечителство той оставил блажения Агапит.
За дара на прозорливост, освен другите случаи, свидетелства следният. Веднъж трима князе, синове на Ярослав – Изяслав, княз Киевски, Светослав Черниговски и Всеволод Переяславски, като се отправяли на поход против половците[9], дошли за благословение при преподобни Антоний. А той, като предвидял с духа си Божия гняв над тях, се просълзил и им казал: „Заради вашите грехове вие ще бъдете победени и обърнати в бягство от неверните; мнозина от нашите войници ще потънат в реката, други ще бъдат отведени в плен, а някои ще паднат от меч”. Това се и сбъднало в сражението при река Алта, тъй че едва самите князе спасили живота си и избягали: Изяслав и Всеволод – в Киев, а Светослав – в Чернигов; а половците се разпръснали по цялата руска земя, грабили и отвеждали жителите ѝ в плен.
По това време преподобният предсказал на Шимон, син на княз Африкан, че той не само ще се спаси от смърт в битката, макар лежащ сред труповете, но и след много години ще бъде пръв погребан в каменната Печерска църква, за чието чудесно създаване преподобният също предсказал. И всичко това наистина се сбъднало. И Шимон, като се върнал от похода, разказал на преподобния: „Аз лежах ранен сред много убити, но някаква Божия сила ме изнесе изсред тях и изцели раните ми, и аз намерих своето имущество и войници невредими”.
След това Шимон разказал, че той на два пъти видял във въздуха подобие на Печерската църква, която ще бъде съградена и в която той ще бъде погребан: лежейки на бойното поле при река Алта и намирайки се при морето, когато, изгонен от своя чичо Якун от управлението на варяжското княжество, бягал в Русия при княз Ярослав. Като разказал всичко това, Шимон засвидетелствал на дело за Божието благословение, явено му в откровение, за църквата, за която пророчествал преподобни Антоний. Той изнесъл златен пояс и венец и ги дал на преподобни Антоний с думите: „Това аз снех от образа на Иисус, разпнат на Кръст, когато напусках своето отечество. С този пояс, както ми заповяда глас Господен, нека бъде измерена основата на църквата, в която ще бъда погребан; а венецът нека бъде закачен над Жертвеника”. И после, след много години, станало явно, че предсказанието на преподобния отец Антоний, което се и сбъднало, се съгласувало с Божието благословение, когато след съграждането на Печерската църква, пръв в нея бил погребан Шимон.
Но преди това да припомним, по свидетелството на летописеца, за голямата напаст, която понесъл преподобният. Князът на тъмнината, дяволът, който ненавижда светлината на добрите дела, пак се опитал чрез княз Изяслав да отстрани от престолния град Киев този велик светилник – преподобния наш отец Антоний, светещ с добродетели и чудеса в мрачната пещера като под похлупак, и устроил следния смут.
Когато половците победили в споменатата битка, киевските граждани принуждавали своя княз Изяслав да излезе с тях отново против тези врагове, разпръснали се по цялата Руска земя. А когато Изяслав не се съгласил, те надигнали смут, освободили от тъмницата намиращия се в плен в Киев полоцки княз Всеслав и го поставили за свой княз, а княз Изяслав избягал в Полша. Седем месеца Всеслав стоял в Киев, след което против него дошъл от Полша Изяслав заедно с крал Болеслав Храбри. А Всеслав излязъл от града от другата страна и тайно избягал в Полоцк. Тогава Изяслав влязъл в Киев и подучван от дявола, започнал жестоко да се гневи на преподобни Антоний: някой го бил наклеветил пред Изяслав, че уж обичал Всеслав и му бил съветник, и затова бил виновник за целия този смут.
А преподобни Антоний по това време служел в пещерата на болния Исаакий Затворник, когото дяволът прелъстил, явявайки му се в образа на Христа, и го оставил едва жив, след като го измъчил с танцуване. Врагът особено много завиждал на това служение на светеца и се стараел Исаакий Затворник да не бъде бързо изцерен душевно и телесно чрез грижите на преподобния. Затова той всячески подбуждал Изяслав да изгони в гнева си преподобни Антоний от пределите на Киев. И за известно време врагът постигнал желаното. Черниговският княз Светослав, известен, че неговият брат Изяслав жестоко се гневи на преподобни Антоний, пратил за светеца нощем и го отвел в Чернигов. Там на преподобния се харесало едно място близо до града, на хълма Болдиня, и като изкопал там пещера, живеел в нея. Впоследствие на това място бил създаден манастир.
Но не за дълго ликувал ненавистникът на доброто. Понеже скоро княз Изяслав, след като спокойно разгледал нещата, познал незлобието на светеца, видял козните на изкусителя и съжалявайки за стореното, пратил във владението на Светослав – Черниговската област, до преподобни Антоний с молба да се върне обратно в Киев при богоизбраното си стадо. И преподобни Антоний, кротък и смирен по сърце, склонил на молбата и се върнал при своето братство, което се намирало в смущение и изоставеност, като овци, които нямат пастир (Мат. 9:36). Така Бог не пожелал, щото този всесветъл светилник, руското светозарно слънце, преподобният наш отец Антоний да положи началото на благочинния иночески живот в друг град, освен богоспасаемия престолен град Киев, та откъдето е изгряла светлината на православната вяра чрез благоверния княз Владимир над цяла Русия, оттам да изгреят и лъчите на съвършения постнически закон чрез преподобния наш отец Антоний.
И след тази напаст не изнемогнал преподобният наш отец Антоний, но преминавайки степените на големите подвизи, се трудел в пещерата, докато не победил докрай некрепката сила на дявола. Изгонвайки, според казаното в Евангелието, с молитва и пост този нечист род, както и с други добродетелни трудове – бдение, молитвено стоене, безчислени коленопреклонения – никога, освен това, не оставял той своята пещера, макар целият негов живот в това мрачно място да бил непрестанна борба със светоуправника на тъмнината на този свят.
И отново потекло от преподобния предишното негово чудотворство, но с по-голяма сила. Той започнал да се грижи за съграждането на каменната Печерска църква, за която предсказал и за която получил чрез Шимон свидетелство за Божието благословение, и след като се посъветвал с преподобния игумен Теодосий, той усърдно се молел на Небесния Строител – Той Сам със Своите непорочни ръце да благослови и да помогне да се съгради дом на Неговата непорочна Майка – нашата Владичица Богородица; и той казвал, подражавайки на Давид: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите” (Пс 126:1).
И ето, когато без да се отлъчва някъде от Печерския манастир, светецът се подвизавал в такава молитва, както някога преславният чудотворец Николай Мирликийски, той се явил заедно с единонравния свой сподвижник преподобни Теодосий в Константинопол, предстоейки пред Небесната Царица Пресвета Богородица, и като получил от нея злато, връчил го на каменоделците-строители, за да отидат в Русия за строежа на Печерската църква, по повеление на Небесната Царица.
И каменоделците-строители дошли от Гърция и разказали за това велико чудо, а преподобният наш отец Антоний направил нови велики чудеса, присъщи на древните велики пророци Гедеон и Илия. Когато майсторите започнали да питат на кое място да въздигнат църквата по повелението на Небесната Царица, преподобният наш отец Антоний се молел три дни, Сам Триединният Бог да покаже с небесно знамение мястото, достойно за жилище на Царицата Небесна. И тъй като мястото не било достатъчно, дошъл, сякаш по Божие внушение, княз Светослав при иноците, събрали се да изберат място, и дарил за това своето поле.
В първата нощ, когато преподобни Антоний се молел, явил му се Царят на славата Иисус Христос и казал: „Антоний, ти намери благодат пред Мене”. Като чул това, преподобни Антоний изпросил в тази нощ, по цялата земя на сутринта да има роса, а на мястото на църквата, като чудесен знак, да бъде сухо. На другата нощ изпросил навсякъде да е сухо, а на мястото на църквата да има роса. А на третия ден благословил това място и наредил да се оразмери със златния пояс, даден от Шимон: тридесет пояса на дължина и двадесет на ширина, както било заповядано на Шимон свише, и направил с молитвата си да падне огън от небето. Така чрез изгаряне на стоящите на това място дървета и чрез издълбаване на почвата достатъчно, приготвил това място, където сега сияе светата чудотворна небоподобна Печерска църква, за което е и написано в сказанието за тази света църква.
Като благословил с такова чудотворство избора на мястото и началото на работата по изграждането на църквата в светата Печерска обител, преподобни Антоний започнал и сам да се приготвя за отшествието си в небесните обители, в неръкотворната вечна Църква, за която св. Иоан написал в Откровението: „Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм” (Откр. 21:22). Така определила Небесната Царица при явяването си във Влахерна, като казала на майсторите: „Този Антоний само ще ви благослови за работа, понеже отива във вечния покой, а Теодосий ще го последва през втората година”. Но от какво приготвяне имал нужда за честната си смърт пред Господа преподобният наш отец Антоний, който, водейки добродетелен живот в пещерата, можел да каже с апостола: „Всеки ден умирам” (1 Кор. 15:31)? Също така всеки ден с нелъжливи уста той казвал с пророка: „Приготвих се и не се смутих да опазя Твоите заповеди” (Пс. 118:60, по слав. текст).
Вече готов в сърцето си за смъртта и несмущавайки се вече за своите дела, той бил смутен само от това, да не остави в униние богоизбраното си стадо, тъй че над преподобния се изпълнило апостолското слово: „Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас” (Филип. 1:23-24).
Но като виждал, че времето за освобождаване и разделяне на душата от тялото вече е наближило, той утешавал своите чеда, обещавайки им, че и след отхождането си няма да остави това свято място, на което се е подвизавал, но всякога ще го наглежда и посещава, грижейки се за него и помагайки на живеещите в него и прибягващите към него с вяра. Ето какво благонадеждно обещание, по-високо от всякакво наследство, той оставил на своето свято място. Той обещал да ходатайства със своите молитви за това, че както самият той, умирайки на това място, се разделя с временния живот, бидейки изпълнен с чувство на покаяние, с несъмнена вяра за помилване, също така да се удостоят и всички, които се упокояват тук и които имат любов към него, да отхождат в покаяние и да получат помилване.
Като прекарал във втората си пещера 16 години, той завършил в нея своя временен живот и отишъл в безкрайния, в десетия ден на месец юли, в 6581 година от създаването на света, а от Рождество Христово – 1073, на 90-тата година от рождението си, при княжестването на Светослав Ярославич, княз Киевски, и при царуването на Роман Диоген, цар Гръцки. Честните мощи на този преподобен първоначалник тогава били погребани в същата тази пещера под големия манастир, в която той се упокоил. И подобно на това, както през своя живот сам преподобният се скривал от човешките погледи, молейки се на Бога тайно и в уединение, така и за своите мощи изпросил същото дарование – да бъдат скрити от очите на хората. Понеже е подобавало на нашия Руски законодател да се сподоби с равно дарование с Израилския. Някога, още през живота на Моисей, когато той донесъл от Синайската планина закон на Израиля в светлината на велико сияние, народът не могъл да гледа на него през живота му; така не могли да виждат и преподобния наш отец Антоний, докато още живеел в пещерата, в светлината на неговите добри дела, когато той донесъл закон на Руската земя от Атонската планина. Скрити са от погледите мощите на починалия Моисей, Израилския законодател, също така са скрити от погледите и мощите на преподобния наш отец Антоний, Руския законодател, и дори досега по чуден начин не позволява да ги виждаме Бог, Който е дивен сред Своите светии: мнозина, дръзнали да разкопаят мястото, в което е погребано честното тяло на преподобния наш отец Антоний, са били наказани с огнено опалване и телесни болести, докато не се разкаяли за дързостта си. Но ако и мощите на преподобния наш отец Антоний да са скрити от нашите погледи, то неговата помощ всякога е с нас и е близка до всички, които го призовават. Неговите мощи вършат непреставащи чудеса, помагайки на всички, които с вяра прибягват при честния гроб на преподобния. Особено те прогонват от хората бесовската тъмнина, и наистина светлината свети и в мрака на тъмната гробница на преподобния, и тази светлина никога няма да я угаси тъмнината, но изчезва от нейния блясък.
Честните мощи на преподобния наш отец Антоний избавят и от различни недъзи, поразяващи не само тялото, но и самата душа, както е изпитал това върху себе си и светият Иоан Многострадални. Три години той се борил с бездната на нечистотата и много пострадал, измъчван от влечението на греха, след което дошъл при гроба на преподобни Антоний, молил се пред него денем и нощем и чул гласа на преподобния: „Иоане, Иоане, ти трябва да се затвориш тук в пещерата, та чрез мълчание и невиждане на хора да утихне в тебе борбата, и Господ ще ти помогне”. Иоан така и направил, и по Божията благодат и молитвите на преподобни Антоний бил спасен и не го победили нечистите телесни страсти, макар и да се въоръжавали против него заедно с нечистите духове почти в продължение на тридесет години, както е написано в неговото житие.
Не оставил, според обещанието си, преподобни Антоний своето свято място. И грижейки се за него, той след кончината си се явил заедно с преподобни Теодосий, (както се явил и приживе) в Константинопол, където се договорил с гръцките иконописци за изписването на свети икони за Печерската църква, и им дал достатъчно злато, както и отначало – на строителите, заедно с преподобни Теодосий; и ги изпратил в Киев, в своя Печерски манастир, при блажения Никон, който тогава бил игумен, както е описано в сказанието за украсяването на светата Печерска църква.
Верен е преподобният наш отец Антоний и в това обнадеждаващо свое обещание, по което той помага на онези, които го почитат: като се упокояват на това свято място, да завършват живота си в покаяние и да се удостояват с помилване.
На дело чудесно се изпълнили думите на неговото обещание върху блажения Еразъм, черноризец Печерски. Този инок отдал златото си за украсяване на Печерската църква и започнал да скърби за това. Но когато той паднал в люта болест и бил близо до смъртта, и лежал седем дни безчувствен, той не могъл да умре без покаяние и да бъде погребан на това свято място. И ето, на осмия ден му се явил преподобни Антоний с преподобни Теодосий и казал: „Аз се молих за тебе на Бога, и Бог ти дари време за покаяние”. И Еразъм оздравял, и принесъл съвършено покаяние, тъй че, като починал след три дни, той бил помилван и се сподобил да бъде причислен към светиите, (за което е написано в неговото житие).
Да прославим и ние Вседарователя Човеколюбец за даруването на такъв велик чудотворец – първоначалника на иночестващите в нашата Руска земя, преподобния Антоний. Други негови многочислени дела, особено станали до кончината му, нито един човек не може да опише или разкаже, а са известни те само на Сърцеведеца, Който знае всичко неизвестно и тайно. Неговият език е перо на книжник бързописец (Пс. 44:2, по слав.) и Той най-пространно от всички е написал житието на преподобния наш отец Антоний в Книгата на вечния живот.
Ние не сме намерили другите книги за преподобния Антоний, които били изгубени през време на множеството войни, а успяхме да съберем за него само не много. Трябва прилежно да молим този чудотворец-първоначалник, щото и ние, приети в благонадеждните негови обещания, по неговото ходатайство за нас, да се сподобим да завършим в покаяние живота си и да бъдем помилвани, ако и да ни се случи да бъдем виновни в някакво грехопадение, сторено по човешка немощ, и да не сме сторили пълно покаяние, за да намерим имената си написани в Книгата на вечния живот заедно с преподобния първоначалник Антоний, както деца със своя баща, по благодатта и човеколюбието на първенствуващия във всичко Началник на нашето спасение, Господ Иисус Христос, на Когото заедно с безначалния Негов Отец и Единосъщния Негов Дух подобава чест, слава, хвала и могъщество сега и винаги, и в безкрайните векове. Амин.
Киево-Печерски патерик
Превод: архимандрит Йоан (Филипов)
[1] В ХV в., когато е съставен Печерският патерик, такива са били познанията по астрономия и съответно на тях е съставено това сравнение с казаното в книга Откровение (1:16). [Всички бележки под линия са на преводача.]
[2] В древност небето се определяло като „твърд”. Оттук някои съвременни богослови правят повърхностния извод, че древните считали небето наистина за нещо твърдо, подобно на разположена над земята полусфера, на която са накачени звездите. Всъщност „твърд” в древния език има широко значение и предимно се употребява за нещо, което стои твърдо, непоклатно, а не толкова за означаване на твърдото агрегатно състояние на веществата.
[3] Племето варяги дошли в древна Русия от запад (Швеция, Норвегия) и се занимавали с търговия, пиратство и военно наемничество.
[4] От слав. „престáвился” = „преселил се”, букв. „преместил се” (от земния живот в небесния). От глагола „стáвити” = „поставям”; „престáвити” = „вземам от едно място и поставям на друго”. „Престáвился” по смисъл е съвсем различно от „представил се”.
[5] Св. Владимир – Киевски княз от 980 до 1015 г. Известен е с покръстването на Киевска Рус в 988 г.
[6] Светополк І Окаянни е княз на Киевска Рус от 1015 до 1019 г. Убива трима свои братя: Борис, Глеб и Светослав.
[7] Сажен – староруска единица за разстояние, приблизително 1,5 м.
[8] В светоотеческата литература под „пеене на псалми” (или „псалмопение”) се разбира не пеене в букв. смисъл (по ноти или по гласове), а бавното им и внимателно четене, наподобяващо по своята протяжност пеене. (Виж: Свт. Игнатий Брянчанинов. Приношение современному монашеству. Глава 22: О применении келейного правила к монастырскому правилу.) Също така под „пение” в църква следва да се разбира молитвата, т.е. богослужението в църква.
[9] Половци – жители на Полоцкия район (Северна Белорусия), разположен в устието на р. Полота, с административен център град Полоцк.