Ако говорите и се молите за добродетели, това не трябва да става само на думи, но словата и молитвите за добродетелите трябва да се превръщат в дела в самия живот. А да се говори може много, но от това няма полза.

Преподобни Никон Оптински (15, с. 221)

Мълчанието подготвя душата за молитва. Тишината – колко благотворно действа тя на душата!

Преподобни Никон Оптински (14, с. 323)

В света всичко се прави като се допускат големи грешки, понеже врагът изкушава всички и Бог допуска това, за да изпита така човешкото произволение. Но Бог гледа не на извършването на делата, особено материалните, а се взира в намерението, с което човек извършва нещо, независимо дали ще го завърши докрай или не.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 47-48)

Колкото тежко е за невъзпитания човек да бъде в благовъзпитано общество, толкова тежко е за страстния човек да бъде в общество на безстрастни. Завистливият и в рая ще остане завистлив, гордият и на Небесата няма да стане смирен.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 68)

Много от нас четат Светото Евангелие, но малко са тези, които го разбират както трябва, понеже умствените им уши не са отворени за такова слушане, защото не просят вразумление от Бога при това начинание.

Преподобни Лъв Оптински (9, с. 378)

Ако мислите ни са чисти, можем всички да виждаме като свети и добри. Когато ги виждаме лоши, това се дължи на нашето устроение.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 374)

Средствата за спасение от блудните помисли са: смирение, самоукорение, въздържание, а най-вече любов към ближните.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 91)

Не унивай от скърбите на този живот: това е нашият жребий, това е съд Божий.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 377)

Да се живее от подаяния е опасно. Така може да се привикне към просия. Едно е да се проси за другите, а друго – за себе си. Милостиня може да просите в крайна нужда, но така, че тя да не стане повод за огорчение на някого. За благодетеля, оказал помощ, трябва, по възможност, да се молите.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 307)

Главното дело на нашето изправление и спасение зависи от нас самите; като допълнение към това имаме само подпомагане, макар и не малко, защото във всяко дело и във всяко изкуство е необходимо нагледно обяснение. А без него човекът от простолюдието не може дори една лапта да изплете („лапта“ – цървул, изплетен от лико), нито девойката плетен чорап.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 51)

Не хитрувай в молитвата, а бъди простодушен. Господ е казал: «Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно» (Мат. 18:3).

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 154)

Смири се пред Бога. Смирявай се според силите си и пред хората. Не осъждай никого. Ако съгрешиш, веднага се кай: Господи, прости! Господи, помилуй! Господи, помогни!

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 179)

Не вярвай на тези сълзи, които текат преди напълно да си се очистил от всички грехове.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 670)

Всички светии са страдали, защото са вървели по пътя на Спасителя, Който е страдал, бил е гонен, поругаван, оклеветяван и разпнат. И всички, които Го следват неизбежно страдат.

Преподобни Никон Оптински. (14, с. 308-309)

Знайте кой е коренът на гнева и яростта: това е гордостта; изтръгвайте го с противоположното на него смирение с помощта на Бога, Който гледа благосклонно към смирения.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 104)

За да не загубиш благодатта Божия, най-вече се старай да придобиеш помнене на Бога. Трябва да се спазва Божието слово, тоест заповедите Му, както и Сам Господ е казал: «Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби» (Иоан 14:21). Така се достига искрено служение на Бога от все сърце.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 174)

Чистотата и безстрастието се дават не според годините (седината е мъдрост за човека), а според смирението.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 239)

Лекарите и лекарствата е създал Господ. Не трябва да отхвърляме лечение.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 310)

Всяко дело, колкото и нищожно да ви се струва, извършвайте старателно, като пред Божието лице. Помнете, че Господ вижда всичко.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 335)

Съществува такова църковно предание, че ако на гроба на покойника се чувства радост и мир, то може да се надяваме, че починалият е угодил Богу, че животът му е бил праведен.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 334)

Ограждането с кръстното знамение е спасило мнозина от големи беди и опасности.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 103)

Наставлението на другите действа на ума, а наставлението на майката – на сърцето.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 111)

Не трябва да се гневите на другите до злопаметност. Според заповедта Господня, принуждавай се да се молиш за всички, които те ненавиждат и обиждат!

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 191)

Трябва да се стараете да придобиете смирение: без него всичките ни подвизи не означават нищо.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 205)

Никога никого не осъждайте. Посрещайте всеки, какъвто и да е той, с добро чувство, с надежда да намерите в него единствено доброто, виждайки пред себе си образа Божий.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 333)

Трябва да търпите не само постигащите ви скърби, но и себе си трябва да търпите.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 305)

Упорството никъде не се причислява към добродетелите, а по-скоро е недостатък, дори когато става въпрос за  велики личности.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 113-114)

Не можем да изправим сами себе си, ако не започнем със самоукорение, (а не с укоряване на другите) и с посилно послушание към по-старшите.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 249)

Да живееш в скромна килия и да не се смиряваш няма да доведе до добро. За немощния по душа и тяло е полезно да живее в удобна килия и да се смирява, осъждайки и укорявайки себе си за удобството и просторната килия.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 56)

Чувството на любов към Бога идва според мярата на изпълнение на заповедите Му.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 312)

Трябва да укорявате само себе си, а не ближния за своите недостатъци.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 279)

Знайте, че църковната молитва стои по-високо от вашата домашна молитва; защото тя се възнася от цялото събрание на вярващите, сред които може да има много хора с най-чисти молитви, принасяни на Бога от смирено сърце, които Той приема като благовонно кандило, и чрез които и вашите молитви, макар и немощни и нищожни, се приемат.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 299)

<< предишна || следваща >>

Оптинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов