Вървял си един атеист в парка, когато чува: "Слава Тебе, Боже! Колко чудни и велики са Твоите дела!"

Огледал се той и вижда на една пейка човек, който очевидно чете Светата Библия. "О, още един фанатик", - мисли си атеистът.

Приближил се той до нещастния човечец и го пита:

- Е, и какво толкова прочете там?

- Представете си само! Бог превел Своя народ по дъното на морето до другия бряг, - отвръща християнинът.

- Ох, брат! - съчувствено произнесъл нашият герой. – Та морето е било почти пресъхнало и не повече от педя, едва е стигало до глезените! Разбра ли сега?

- Ъхъ, - отвръща смутено простоватичкият читател.

"Великият просветител и спасител на човешките души от вредата на религиозния опиум" доволен от себе си продължил по пътя. Не успял обаче да измине и десетина метра, когато пак чува: "Слава Тебе, Боже! Колко чудни и велики са Твоите дела!"

Чудейки за какво се радва този път вярващият, атеистът се върнал обратно.

- Какво има пак?!

- Можете ли да си представите! Бог потопил цялото египетско войнство в море, едва стигащо до глезените!

Още е млад

В Троицкия събор на Троице-Сергиевата Лавра се виела опашка пред мощите на преподобни Сергий Радонежки. Една бабичка, сочейки към иконата на Света Троица, обяснява на внучето:

- Виж, внучето ми, това са Иисус Христос, Пресвета Богородица и Свети Николай Чудотворец!

Млад свещеник, стоящ наблизо, се обръща и й казва:

- Бабче, какво говориш?! Та това е Света Троица!

Старицата нищо не отговорила, но няколко минути по-късно, след като свещеникът се отдалечил, обяснила на внука:

- Той е млад още... не знае нищо…

Там всички са виновни

В съседни домове живеят две семейства – едното вярващи, другото невярващи. Невярващите по цял ден се карат, а у вярващите винаги цари мир и тишина.

Жената от невярващото семейство казва на мъжа си:

- Иди у съседите и виж какво правят, та у тях винаги е толкова тихо.

Отишъл той, надникнал крадешком и почнал да наблюдава какво става вътре. Вижда жената да мие пода. По едно време нещо й привлякло вниманието и тя изтичала в кухнята. В това време мъжът й се прибрал у дома, но не забелязал ведрото с водата, спънал се в него и водата се разляла... Идва жена му, извинява му се и казва:

- Прости, скъпи, аз съм виновна...

А той:

- Не, ти прощавай, аз съм виновен...

Невярващият мъж се разстроил и се върнал у дома, а там жена му го пита:

- Е, какво, видя ли?

Мъжът отвръща:

- Видях!

Жената:

- И какво?

Мъжът:

- Стана ми съвсем ясно! У нас ВСИЧКИ са прави, а у тях ВСИЧКИ са виновни.

И мен са ме възпитавали така

Беше преди две години. Пътувах в трамвая. Срещу мен седеше майка с 9-10-годишно момченце в скута. Това дете постоянно си тикаше мръсните обувки в белите ми панталони (сигурно нещо ме е харесал, знам ли), при което аз се обърнах към майката с молба да го укроти.

В отговор тя ми каза, че в семейството й възпитават детето по някаква си система, според която всичко му разрешават. На практика ми каза „да си гледам работата”.

Малко след това до нас се приближи един младеж, по-голям от мен. Той си извади дъвката от устата, залепи я на челото на майката и каза:

- И мен са ме възпитавали по тази система, - след което ми намигна и слезе на следващата спирка.

Христианский юмор

Превод: Десислава Главева