Радвай се, Светилник всесветлий, който с чудеса просвещаваш краищата на света!

Из Славата на Господи воззвах, глас 6, от службата Пренасяне мощите на свт. Николай, архиепископ Мирликийски, чудотворец - 9/22 май.

***

Предание за чудото в Подкопай

Това се случило в началото на миналото столетие, вероятно след войната с французите*. В една църква, наричана дотогава просто „Св. Николай”, имало изключително почитана чудотворна икона на този светeц. Църковен староста** в нея бил богат търговец, чиято фамилия не си спомням в момента. Той обладавал силната вяра на нашите деди, създали Руската държава, а към свети Николай и неговата чудотворна икона питаел особена любов и вяра. Имал за правило ежедневно, без да пропуска, да чете акатист на светеца.

Живял този търговец богато, търговията му се разраствала все повече и повече и във всичко имал успех – и в работата, и в домашните му дела нямало какво повече да се желае. Ала изведнъж го постигнало тежко изпитание. Дали се доверил някому, който го измамил или по друга причина, но изведнъж работите му се влошили и всичко неочаквано тръгнало надолу, като цялата му търговия бързо се сринала и търговецът стигнал до пълно разорение.

Започнал той да плаче и да се жалва на свети Николай. Чете му акатиста и нарежда:

- Светителю отче Николае, помогни ми! Защо ме остави? Нима не вярвах в теб? А сега кой път да хвана? Защо ме остави?

Плаче той, моли се и все вика към светеца за помощ.

И ето че една нощ, след гореща молитва, вижда св. Николай да идва при него насън и да му казва:

- Дойдох да ти помогна, заради любовта и вярата, които питаеш към мене. Моята икона, която е във вашия храм, има златна риза и много скъпоценни камъни: свали ги, продай ги и пак започни да търгуваш, а като забогатееш, направи нова риза, която да е същата като старата. Това е помощта ми към тебе.

Храмът „Св. Николай Чудотворец” в Подкопай

Търговецът се смутил - дали това не било вражеска прелест.

- Как така, - казва - ще направя такова нещо? Първо на първо това е светотатство, и второ, как ще я сваля? Денем - народ, а нощем храмът е заключен.

- А ти - отговаря му светецът, - ела през нощта, иди до стената, която е срещу моята икона и я ПОДКОПАЙ, а после мини под нея и свали ризата.

Събудил се търговецът, а възглавницата му мокра от сълзи. Чуди се на съня, радва се и не знае да вярва или да не вярва…

И пак се моли, и пак плаче. И пак му се явява насъне светецът и същите думи му казва.

- Не мога, - отвръща търговецът, - аз никога не съм крал.

- Това не е кражба - възразява светецът. – Иконата е моя и ризата е моя. Направи така, както ти казвам!

И трети път му се явил светецът насъне и пак същото му заповядал. След третия път търговецът решил да постъпи така, както му повелил св. Николай: подкопал една нощ стената, пропълзял в храма, снел ризата от иконата, занесъл я у дома, камъните извадил, златото претопил на слитъци, след което продал и него и скъпоценните камъни, като за тях получил доста пари и пак завъртял търговия – забогатял дори повече от преди.

След като си стъпил на краката, търговецът отива при свещеника, който бил настоятел на храма и му дума:

- Батюшка, идвам да ви кажа, че имам на сърце да даря нова риза за иконата на свети Николай. Благословете да я направя!

- Бог, - отвръща отецът - благославя добрите дела, а това дело е добро. Каква риза искаш да направиш?

- Ами че такава - отвръща търговецът, - да е точно копие на старата до последния рисунък и камък, тъй че да не може да се различи от сегашната.

- А защо точно същата? Направи нова.

- Не, нека бъде, каквото ми е на сърце.

Батюшката благословил - все пак човекът бил богат, а богатите правят, каквото си наумят.

Изработили ризата. По повод слагането й търговецът помолил да се отслужи тържествен молебен и поканил всички енориаши на храма. Преди самия молебен майсторът, изработил ризата, тръгнал да я слага на иконата, а народът гледа и се чуди защо слагат нова риза върху старата, която е съвсем същата, а в това време не махат старата. Всички гледат и нищо не разбират…

Сложил майсторът ризата, отслужили молебен с акатист към св. Николай и тръгнали всички да целуват кръста, а търговецът застава до свещеника при иконата и казва на всеослушание:

- Почакайте, батюшка, и благословете да кажа на хората една добра дума!

- Говори!

Разказал тогава търговецът за това православно чудо, чудно и пречудно, което извършил по своята милост свети Николай: как три пъти му се явил насън, какво му казал и как той, търговецът, сторил всичко по думата на светеца…

И пак се чуди народът и недоумява, дали пък търговецът не се е побъркал. Старата риза цяла, а върху нея сложиха нова – това го видяха всички - защо е нужно сега да се повтаря?

А търговецът плаче и се облива в сълзи, кланя се народу доземи и продължава:

- Виждам, че не ми вярвате. Е, тогава, - казва той, - майсторе, сваляй от иконата твоята риза!

Майсторът сваля ризата от иконата и тогава всички виждат, че под новата риза я няма старата… Можете да си представите какво станало след това в храма! И оттогава този московски храм така и започнали да наричат: „Николай – Подкопай”.

Този разказ го чух от оптинския архимандрит о. Ксенофонт. Писах за него на моя издател - архиепископ Никон, и той отвърна: «Преди да се напечата, трябва внимателно да се провери дали е истина». Мина един месец и гледам – моят разказ вече е отпечатан в «Троицкое слово». А при проверката се оказа, че всичко е истина и точно така, както съм го описал. Но аз, признавам, и без проверка, с цялото си сърце, веднага повярвах на оптинския отец: та нима има нещо невъзможно за Бога и Неговите светии?!...

Храм-Подкопай.ру, Из книгата на Сергей Нилус «На берегу Божьей реки»

Превод: Десислава Главева

* Авторът е роден през 1862 г. и почива през 1929 г. Вероятно има предвид войната с Наполеон от 1812 г. – бел. прев.

** Църковен староста (от рус.) – длъжност, която донякъде отговаря на длъжността на църковния касиер в българските църковни настоятелства, но с по-широки пълномощия – бел. прев.