Ако ти още не си се кръстил - част 12

Възражение дванадесето:

„Не е като при католиците!...“

„В храма ми става лошо, особено от тамяна. При вас няма пейки, горещо е. Не е като при католиците!”

Разбира се, това възражение не може да се нарече сериозно, но за мнозина съображенията, свързани с комфорта, са по-важни от вечното спасение. Все пак Бог не иска гибелта дори на отхвърления, а Христос пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси. А след като ти вече си опитвал да ходиш в храма, значи в душата ти се таи някакъв, макар и малък, стремеж към най-висшето Благо. И това вече дава надежда… Но нека да разгледаме твоите аргументи.

И така, по каква причина на човек може да му стане лошо в църквата? Като отговор могат да бъдат посочени и някои естествени причини: по време на празници, когато „посетителите“ (т.е. тези, които рядко и за малко) идват в храма, той обикновено е претъпкан с хора. Действително, свещените места са малко за такова множество християни и затова наистина на много хора просто им става задушно.

Но на практика тази причина не е основната. Защото например на хората често им става лошо и в съвсем празен храм. Християните прекрасно знаят духовните причини за това явление.

Работата е там, че по думите на Библията, храмът е мястото, към което очите на Господа са отворени денем и нощем (3 Цар. 8:29). А сега да си спомним, че тези очи са десет хиляди пъти по-светли от слънцето, че Господ вижда всичко, което се случва на тъмно (Сир. 23:27-28) и изпитва сърца и вътрешност (Откр. 2:23).

Сега да помислим дали душата иска да покаже на Бога всичко? Няма ли у теб скрито желание да имаш местенце в сърцето си, където не желаеш да пускаш никого? Точно това е източникът на отблъскването от храма – пълното Божествено присъствие. Твоят дух чувства силата Господня и заради гордостта отхвърля благодатта. Но не само човекът се отвръща от Господа, Сам Господ също не приема човек със самомнение. Защото казано е, че „Бог се противи на горделиви“ (Иак. 4:6).

Подобни случаи са известни още от древност. Така например Мария Египетска, която била блудница, се опитала да влезе в храма на Божи гроб в Иерусалим и да се поклони на Животворящия Кръст. Но невидима сила я отблъснала от вратата на църквата. И чак когато тя се разкаяла и обещала повече никога да не повтаря своя грях, Бог я допуснал в Своя дом.

Известни са случаи, когато наемни убийци и проститутки не можели да понесат мириса на тамян и изпадали в безсъзнание. В храма може да загубят съзнание също и тези, които се занимават с магии, астрология, екстрасензорика и други форми на общение с бесове. Виждали сме как като че ли някаква сила ги мъчи в най-важните моменти на службата и от храма ги вземат с линейка. Тук се сблъскваме с още една причина за отхвърляне на храма.

Не само ти не искаш среща с Твореца, но и тези, които стоят зад твоите греховни стремежи. По време на Тайнството Кръщение свещеникът изгонва злия дух, „който се е скрил и загнездил в сърцето“ на човека. Именно тези нечисти същества, някога ангели, а сега бесове, пречат на човека да влезе в храма. Те отнемат силата на стоящия в църквата. Нали, например, един и същи човек може да седи с часове в люлеещ се стол, а не може да прекара и десет минути в присъствието на Твореца. Очевидно е, че само Бог може да помогне на този, който е уловен от дявола. Но тази помощ ще дойде само тогава, когато човекът пожелае да се промени и да заживее по Бога. А без желание за промяна на живота, твоите разсъждения на практика са просто повторение на „вражеската агитация“. А защо трябва безразсъдно да повтаряш думите на тези, които желаят твоята погибел?

Що се отнася до пейките, въпросът не е каноничен. При православните гърци се приема седенето в храма, при русите – не. Освен това, ако си болен, никой не ти пречи да седнеш на седалките, които са разположени до стените на всеки храм. Още повече, че съгласно Устава на Руската Православна Църква, по време на празничната вечерна служба миряните имат възможност да сядат няколко пъти по време на богослужението.

В края на краищата, ако ти е тежко да стоиш на служба, а всички места са заети, никой не ти пречи да си донесеш сгъваем стол. Едва ли някой ще те осъди за това. Трябва да стоиш прав само по време на четене на Евангелието, Херувимската песен, Евхаристийния канон. Има още около десетина по-важни момента в службата. Предполага се, че това за никого не би било проблем. А за инвалидите тези правила изобщо не важат.

Пак ще повторя, че всички тези възражения са изключително несериозни и те не могат да бъдат причина човек да се отказва от Кръщение и църковен живот.

<< предишна || следваща >>

„Если ты еще не крестился”

Превод: Даниела Димитрова