Писмо до едно благочестиво семейство относно въпроса “Как е възкръснал Христос?”

Нима не е достатъчно просто да се знае, че е възкръснал? Защо да се измъчваме с въпроса как е възкръснал? Но доколкото, скъпи мои, повод за този въпрос са вашата любов и възхищение, а не съмнение, то и той е скъп за мен.

Както в Азия слънцето изгрява изведнъж и денят веднага сменя нощта, и както в тъмна стая с включването на лампата мигновено блесва светлина, така е било и Възкресението на Господа. Безшумно и мигновено.

И сега ли любопитно ще попитате как? Мисля, така, както в началото на Сътворението светлината се яви в тъмнина. Непросветените хора си мислят, каква ли ще е тази огромна фабрика, която трябва да захрани със светлина целия свят. Какви ли огромни машини има в тази фабрика? Колко милиони конски и слонски сили са нужни, за да приведат в действие тези машини? И колко милиона години трябва да се трудят, за да блесне накрая светлина?

Никакви фабрики, никакви машини, никакви милиони и милиони години. Изобщо никакви усилия. Само едно всесилно слово и се явила светлината, изпълвайки целия свят: Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина (Бит. 1:3). И не казал слово, за да бъде чут, а само го помислил. Защото помисълът Божий е същото каквото и словото. И помислил Бог: да бъде светлина; и биде светлина. Безшумно и мигновено.

Такова е било и Христовото Възкресение. Така се явила и Новозаветната светлина, осветила за разумните люде духовния свят. И както физическата вселенска светлина открила за зрението физическия свят, така и светлината на Христовото Възкресение открила на всички разумни люде духовния свят, отечеството на безсмъртните Ангели. Ала физическата светлина не е по-ярка от духовната; и едната, и другата се явили безшумно и мигновено по всемогъщата воля на Твореца, по неизречените Му милост и любов.

Слушали сте с каква удивителна лекота и бързина талантливите люде създават своите гениалните произведения. Колко повече Подателят на всички дарове, Творецът на всички гении! Нима не сте чели с каква бързина и лекота Господ възкресил дъщерята на Иаира (Лука 8:41–56) и сина на Наинската вдовица (Лука 7:11–15)? А Лазар във Витания (Иоан 11:38–44)? Казал слово и станало! Защото у Бога всичко е възможно: и това, което каже, и това, което помисли. Така и Христос възкресил Себе Си. Даже още по-лесно и бързо. И без слова.

А сега ви моля, скъпи чеда, след като знаете, че Господ възкръсна, повече се безпокойте дали вие ще бъдете достойни за възкресение, за да може Той да възкреси и вас. Защото Той възкръсна заради вас, за да засвидетелства със Себе Си вашето възкресение, вашето уподобяване Нему в слава и вечна красота.

И така, поклонете се на Възкръсналия Господ и изпейте Му утринната песен*:

Воскресение Твое, Христе Спасе,
Ангели поют на небесех,
И нас на земли сподоби
Чистым сердцем Тебе славити!

Миссионерские письма

Превод: Десислава Главева

* Пасхална утреня, стихира, глас 6: Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата, и сподоби и нас с чисто сърце да те славим на земята.