По време на Великата Отечествена война в едно руско село майка изпращала сина си на фронта. Синът бил човек чужд на църковния живот и дори не носел на гърдите си кръстче. Благославяйки го, майката сложила на шията му кръст и помолила сина си да не го сваля при никакви обстоятелства.

Макар да израснал в атмосфера на атеистическа пропаганда, младият човек послушал майка си и воювал с кръста на гърди. Случило се така, че неговата воинска част била обкръжена и попаднала в плен на немците.

Наредили пленниците в редици и един офицер, придружаван от няколко войника, започнал да оглежда пленените. Той внимателно се взирал в лицата им. От време на време се спирал пред някой пленник и забивайки пръст в гърдите му, казвал:

— Der Jude! (Евреин)

Войниците изваждали от строя посочения военнопленник и го отвеждали настрана. Групата с избраните за разстрел евреи постоянно се увеличавала.

Младежът, когото майка му благословила с нагръдно кръстче, бил руснак, но имал черна къдрава коса и малко приличал на евреин. Той не свалял поглед от приближаващия се към неговата редица офицер, чийто глас се чувал все по-близо и по-близо:

— Der Jude!... Der Jude!...

Когато стигнал до младежа, офицерът забил пръст в гърдите му и казал:

— Der Jude! — след което продължил нататък. Ала за щастие случайно забелязал през разтворената яка на ризата висящото на гърдите му кръстче и след кратък размисъл заповядал:

— Aufheben! (Остави) — след което продължил нататък.

Немският войник, който вече бил сложил ръка на рамото на пленения, я свалил и побързал след офицера.

Пленникът избърсал стичащата се по лицето му пот и си спомнил за своята майка.

Азбука веры

Превод: Десислава Главева