„Никой не се е върнал оттам...“
Ако ти още не си се кръстил - част 11
Възражение единадесето:
„Никой не се е върнал оттам...“
„Ами, вероятно, там има нещо, но сега не ми е до това. Имам семейство, работа, а това… Като отида там и всичко ще разбера. Още повече, че никой не се е върнал оттам. А някои хора казват, че така или иначе ще отидат на небето.”
Разбира се, ако на теб Истината не ти е нужна, то няма за какво да говорим. Как тогава можеш да се причисляваш към човешкия род - към homo sapiens (разумен човек)? Нали разумът, който се е отказал от понятието за Истина, се отказва от самата своя същност. Ако абсолютната истина не съществува, тогава изобщо не съществуват никакви реални знания. Човек именно затова се отличава от животните, защото е способен да се издигне над нивото „какво да похапна и с кого да спя“.
Ако си изгубил желание да разбереш крайната цел на живота си, то какъв смисъл имат всички твои дела, семейството, работата? Смъртта ще погълне всичките ти достижения, а от тебе няма да остане дори прах.
За едно, обаче, си прав. Ще отидеш там и всичко ще разбереш. Но помни, че смъртта поставя край на свободата на твоя избор. И всичките знания, които ще получиш там, отвъд чертата на земния живот, вече ще бъдат безполезни за тебе. Даже и да видиш Бога и да разбереш, че носиш отговорност за своите дела. Но това знание ще послужи, уви, само за твоята вечна мъка. Както е казал Господ Иисус Христос: „Там ще бъде плач и скърцане със зъби“. Плач по безвъзвратно изгубените възможности, от които си се отказал поради своето късогледство.
Ти твърдиш, че никой не се е върнал „оттам“. Но защо лъжеш сам себе си? Оттам са се връщали стотици и хиляди. Човешката история знае много случаи на възкресение на мъртви. И най-великото от тези свидетелства е Възкресението Христово. Повече от петстотин свидетели са видели Възкръсналия (1 Кор. 15:16), много от които са засвидетелствали истинността на тази вест със своята смърт. При това свидетелството им е било истинско в буквалния смисъл на думата, защото са заплатили за него с камшици. И как можеш да не вярваш на такова голямо множество хора, само защото не желаеш да се замислиш? Това е признак на неискреност и неразумност.
Обърни внимание – от всички тези хора, които са се връщали, всички твърдят, че от нашия живот тук, на земята, зависи нашата вечна участ. Да, далеч не всички отиват на Небето. Там няма място за тези, които не са приели спасението. Над невярващите в Христа е надвиснал мечът на Божия гняв. Този, който не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Небесно (Иоан 3:5). Който не изпълнява волята на Господа, заслужава участ в езерото, което гори с огън и сяра. Такава е реалността. И как ще изглеждат тогава твоите оправдания „нямах време и не ми беше интересно“, когато дойде времето на Съда? Всичко, казано от Бога за участта на грешниците, не е просто ефектна фраза за сплашване на „непокорните“. Да ти даде Бог да разбереш това сега, докато още не е късно…
„Если ты еще не крестился”
Превод: Даниела Димитрова