Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

За телесния пост – част 1

 

 

Когато наближава пост, започват да го хулят често не толкова атеистите, които поне виждат в него по-скоро полза за здравето, колкото представителите на околоцърковната секта на либералистите и плавно преливащата в нея секта на „мисионерите”. Тоест те по правило не изричат хула в прав текст, но на телесния пост като въздържание от храна и съпружески отношения противопоставят някакъв измислен „чисто духовен пост”. При това от тяхна страна се излива един постоянен присмех към „невежите плебеи”, които, видите ли, са „забравили евангелския дух”, а постоянно мислят за „постни рецепти”. Хиляди години Църквата строго е предписвала в определени периоди въздържание от храна или от определени видове храни, но ето че накрая в нея дойдоха „разумни” довчерашни „научни атеисти” и сектанти и „обясниха” на всички, че тя не е била права...

Това, че човек, макар да има безсмъртна душа, е много силно зависим от тялото и е здраво свързан със земята, е напълно очевидно. Тази мисъл много пъти и в различни варианти се появява в Свещеното Писание: „Пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит 3:19). Голямата зависимост на човека от тялото, а следователно и от храната признават не само светите отци, но дори и блудниците. Но за кого може да е непонятна важността на правилното хранене за определени видове дейност? Изглежда само за „православния интелигент”, донеотдавнашния безбожник или протестант, у когото изобщо няма смирение – съветски, но не духовно образован.

По причина на храната може да се разгарят страстите, да се увеличава ненужната енергия и, обратното, нейното намаляване може да потушава съблазните. Не е удивително, че либералните маргинали след „ненужността” от въздържанието от блажна храна издигат и лозунга за „ненужността” от съпружеско въздържание по време на пост и дори се опитват да го обосноват „богословски” и „мисионерски”. Разбира се, че ако всеки ден човек яде яйца и риба, да не говорим за месо, тогава въздържанието от съпружески отношения по време на пост ще стане практически невъзможно. Не е напразно предписанието, че по време на пост, особено Великия пост, е добре човек да е малко изнемощял.

Да, това категорично противоречи на съвременния култ към силата и здравето, но затова пък приближава човека към молитва и състрадание, добри дела и раздаване на милостиня. Защото наистина „сит на гладен не вярва”. По-скоро постещият ще подаде на бедняка нещо за препитание, отколкото самодоволният и ситият. По-скоро постещият ще застане на молитва, отколкото преситеният, защото след обилен обяд къде къде повече ти се иска да поспиш, отколкото да отвориш Молитвеника.

Постещият много по-добре от самодоволно ситият разбира крехкостта на живота и радостта от вкусването на Божиите блага, дори най-простите. Между впрочем затова благочестивият руски обичай на къпане в пробити дупки в леда на водоеми на Богоявление е толкова ценен. Защото с молитва и вяра не е страшен дори студ от минус двадесет и пет градуса, а дори напротив, той помага човек да преживее кръщението си наново, излизайки от ледената вода укрепен духом и телом.

За да се разбере радостта от топлината, дарувана ни от Бог или от близките ни, трябва с цялата си кожа да усетим страшния зимен пейзаж. За да благодарим на Бога за своя дом, в който после можем да се сгреем, трябва с цялото си тяло да почувстваме жестоката хватка на студа. Както и за да разберем колко много зависим един от друг и колко важно е да съхраним мира и любовта в обществото, даващо ни възможност да поддържаме системите за обезпечаване на живота в нашия суров климат и да не излизаме за пореден път на площада, участвайки в безсмислен и безпощаден бунт.

Но да се върнем към „новите богослови”. Пред нас е познатият „блуждаещ дяволски съвет” - сценарий, който от векове се повтаря пак и пак с цел съблазняване на големи групи християни. Отначало на реалната историческа Църква бива противопоставен някакъв идеален образ, който е измислен и никога в действителност не е съществувал. После в угода на този мираж се предлага да бъдат отхвърлени съвсем реални ценности. На реалния църковен народ, който при всичките си грехове, падайки и ставайки, се катери нагоре към Царството Божие, биват противопоставени някакви „разумно вярващи” хора, които не снизхождат от висотата на своята „разумност” до постните рецепти, а постят „чисто духовно”.

Ако врагът на човешкия род би призовал открито веднага да се отхвърли цялото вероучение, едва ли някой би го последвал. Затова той надава призиви да се отхвърли Свещеното Предание на части, като изкусно противопоставя тези части една на друга под лозунга „връщане към изворите” и „очистване от късни наслоения”. Много съвременни публицисти справедливо пишат, че по този начин ние биваме тласкани по хлъзгавия път на Втория Ватикански събор, който нанесе страшна вреда на католическата църква. Тогава постът за католиците фактически бе напълно отменен под предлог за подобряване условията на „мисионерството” и поставяне на акцент върху „добрите дела”. И постепенно Ватиканът се превърна в един умиращ приют за стари хора и от него си отиде младежта. Наистина такъв сценарий е бил прокарван и в много по-ранни периоди. И древните гностици, и средновековните катари и албигойци, и впоследствие възникналите на тяхна основа протестантски секти през цялото време изобличавали иерарсите и миряните в реални и измислени грехове, говорели за „връщане към първохристиянството”, към „истинския Христос”. И под този предлог настоявали за премахване на аскетическите практики, за промени в тайнствата и обредите в посока на светската лекота и приятност.

Има някаква дълбока закономерност в това, че въпросът за „ненужността” на телесния пост най-често бива изтъкван от неофити, доскорошни постсъветски „научни материалисти” и постпротестантски либерални агностици, които винаги разсъждават изключително с категориите на „този свят”. Понятия като етика, морал и социално служение на ближните за тях са разбираеми, но виж, постът и молитвата са предназначени за спасението в другия свят, а това е вече нещо отвъд предела на техните плоски рационалистични умове. За тях Църквата е една полезна светска институция, занимаваща се с благотворителност и стояща на стража за опазване на моралните ценности. Нищо повече.

Адептите на модернизма в техните собствени средства за масова информация получават почетни титли на „реформатори” и едва ли не на „съвест на Църквата”, а църковното мнозинство, вярно на учението на светите отци, получава епитети от рода на „тоталитарни охранители” и „заспали обредоверци”.

При това либералните маргинали постоянно издевателстват на свещените книги, в които написаното коренно противоречи на техните политкоректни възгледи. Ще приведем някои цитати от човека, който е „Карл Маркс” за неообновленците - протопрезвитер Александър Шмеман. Той едва ли не тъжи, че хората от безбожието започнали да се завръщат към вярата, при това съблюдавайки постите (монашеската диета, както той презрително се изразява):

„Всички тези дни – наслада от зимните Олимпийски игри в Инсбрук по телевизията! Аз не виждам „ползата” от тези монашески диети, които непрекъснато се предлагат на хората в качеството на някаква самодостатъчна „духовност”. Моят опит е такъв: от момента, когато хората решават да въведат в своя живот тази „духовност”, те стават нетърпими, раздразнителни фарисеи”.

„Причина за това „възвръщане към Бога”, разбира се, е крахът на рационализма... И ето – „бягат в планините...”. Бягат към всяко credo, quia absurdum*, към всеки типикон или талмуд, към всяка „духовност”. И характерното тук е, че колкото по-образован е бил човекът, колкото повече е вкусил от „позитивизма” и „рационализма”, толкова по-„глупава” религиозност си избира”.

„Новият богослов”
явно кощунства, принавнявайки Талмуда – книгата, която призовава евреите да проклинат Христос и християните – към Типикона. Но сравнението е многозначително. И Талмудът и Типиконът са своего рода тълкувания на Писанието, даващи правила за всекидневния живот и богослужението. Протопрезвитер Александър Шмеман явно иска да каже, че тълкуването на Библията и нейния аскетичен дух от светиите е също толкова лъжливо, колкото и талмудическото.

Освен това над Типикона е работил цял сонм светии и неизброимо множество вярващи са живели по неговите правила. Да се усъмниш в правилността на такава важна част от Преданието на Църквата означава да се усъмниш в това, че в нея действа Светият Дух. А „маститият богослов” не просто се усъмнил, а издевателски нарича това „глупава религиозност”. Характерно е и неговото желание да обяви почитащите Църквата и нейното Предание за хора, обилно „вкусили от позитивизма и рационализма”. На практика това важи за самия него, изпадащия в чист агностицизъм, и за неговите последователи, доскорошните „научни материалисти”, съветски интелектуалци до мозъка на костите си. А по Типикона векове наред са живели поколения православни християни, които изобщо не са вкусвали уродливите плодове на позитивизма. „Политкоректният пост” неизбежно води след себе си и „политкоректно евангелие”. Точно така се случило на Запад: първо облекчили поста, след това съвсем го отменили, а после си създали свое „свещено писание”, такова, което да оправдава вече всички слабости наведнъж – от чревоугодието до хомосексуализма. С Преданието винаги е така: пипнеш ли една част, всичко се срива.

Църквата всякога прекрасно е разбирала, че без телесен пост няма и духовен. „Времето на поста светло да започнем, за подвизи духовни да се подготвим; душите си да очистим, да очистим плътта, избягвайки заедно с храната всяка страстност и да се наслаждаваме на добродетелите на духа; усъвършенствайки се в тях с любов да се сподобим да съзерцаваме всечестните страдания на Христа Бога и духовно да се възрадваме на Светата Пасха” - така се пее на службата на вечернята на Неделя на прошката.

„Ако удържиш стомаха, казва св. Василий Велики, ще влезеш в рая, ако не го удържиш, ще станеш жертва на смъртта”.

Светител Игнатий Брянчанинов пише: „Начало на добродетелите е молитвата, тяхна основа е постът. Постът е постоянна умереност в храната с благоразумна педантичност в това отношение. Горделиви човече! Ти си възмечтал така високо за своя ум, а той е в огромна и непрекъсната зависимост от стомаха. Законът на поста, бидейки по външност закон за стомаха, всъщност е закон за ума.

Умът, този цар в човека, ако желае да встъпи в правата на своето самодържавие и да ги запази, трябва преди всичко да се подчини на закона на поста. Само тогава той ще бъде бодър и светъл; само тогава той ще може да владее над пожеланията на сърцето и тялото; само при постоянна трезвеност той ще може да изучава евангелските заповеди и да ги следва. Основа на добродетелите е постът.

На отново възсъздадения човек, бидейки въвеждан в рая, му е дадена единствена заповед, заповедта за поста. Дадена е, разбира се, една заповед защото тя била достатъчна за запазването на първосъздадения човек в неговата непорочност... Тъй важна е заповедта за поста, обявена на човека от Бог в рая, че заедно със заповедта е произнесена и заплаха за наказание при нарушението на заповедта. Наказанието се състояло в поразяването на човека с вечна смърт.

И днес греховната смърт продължава да поразява нарушителите на светата заповед за поста. Несъблюдаващият умереност и необходимата педантичност в храната не може да опази нито девството, нито целомъдрието, не може да обуздава гнева си, предава се на леност, униние и печал, става роб на тщеславието, жилище на гордостта, която влиза в човека заради неговото плътско състояние, произтичащо най-вече от разкошната и сита трапеза.

Заповедта за поста е възобновена или потвърдена от Евангелието. „Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи” (Лука 21:34), завещал Господ. Преяждането и пиянството докарват дебелост не само на тялото, но и на ума и сърцето, тоест по душа и тяло въвеждат човека в плътско състояние.

„Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете” (Лука 6:25). Това казва Словото Божие към нарушителите на заповедта за светия пост. С какво ще се храните вие във вечността, след като тук знаете единствено да се пресищате с веществени ястия и веществени наслаждения, каквито няма на небето? С какво ще се храните във вечността, след като не сте вкусили нито едно небесно благо? Как може да се храните и наслаждавате от небесните блага, когато не сте придобили никакво влечение към тях, а напротив, придобили сте отвращение?”


Същото като св. Игнатий говори и неговият по-млад съвременник св. прав. Иоан Кронщадски. Последният бил много голям постник. Известен е примерът, когато в младостта си той силно заболял и лекарите буквално го принуждавали да хапне месо по време на Великия пост, за да може да оживее. Той отказал. Накрая, след като те дълго му досаждали с просбата си, той казал, че ще хапне месо, ако благослови майка му. Само че майка му не благословила. И той отказал, но оживял по Божия милост. 

Св. прав. Иоан Кронштадски пише: „Който отхвърля постите, той забравя, от какво е произлязло грехопадението на първите хора (от невъздържанието) и какво оръжие против греха и изкусителя ни е показал Спасителят, когато е бил изкушаван в пустинята (като постил четиридесет дни и нощи), такъв не знае или не иска да узнае, че човек отпада от Бога най-често чрез невъздържание, както това е станало с жителите на Содом и Гомор и със съвременниците на Ной, защото от невъздържанието се ражда всеки грях у хората; който отхвърля постите, той отнема от себе си и от другите оръжието срещу своята многострастна плът и против дявола, които набират сила най-вече от нашето невъздържание, такъв не е воин Христов, защото захвърля оръжието и доброволно се предава в плен на своята сластолюбива и грехолюбива плът; такъв, накрая да кажем, е слепец и не вижда връзката между причините и следствията на дело... Ситата утроба загубва вярата, страхът Божий и става безчувствена към молитвата, безчувствена за благодарение и славословие на Бога. Ситото сърце се отвръща от Господа и става твърдо и безчувствено като камък. Ето защо Спасителят грижливо ни предпазва от преяждане и пиянство, за да не би внезапно да ни застигне часът на смъртта (Лука 21:34), защото сме възбудили гнева Господен спрямо нас, поради лекомисленото и празно прекарване на времето в ядене и пиене.

Ето на това ваше ежедневно действие, на приемането на храна и питие, обърнете най-строго и действено внимание, защото от храната и питието, от тяхното качество и количество зависи твърде много във вашия духовен, обществен и семеен живот. „Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи” (Лука 21:34).”


Освен това, което бие на очи от пръв поглед - разгарянето на страстите от определени видове храна - съществуват и чисто мистически аспекти на поста като послушание Богу, като достигане на духовно съвършенство. Заради въздържанието от царската храна по време на вавилонския плен и поради боязън да вкуси забранената храна, отрокът Даниил си спечелва Божията милост и става боговдъхновен пророк. В Стария Завет е прославен и подвигът на учителя Елеазар, пострадал със седемте братя Макавеи и майка им Соломония заради отказ да вкуси забраненото тогава свинско месо. Първо бил умъртвен той, след това седемте сина, които били увещавани от майка си да посрещнат мъжествено смъртта, а накрая била умъртвена и майката.

А „модерните християни” обявяват вярващите за мракобесници, обскурантисти**, при това за много по-слаби примери на твърдост в аскетизма...

В Новия Завет Христос победил дяволските изкушения след четиридесетдневен пост и молитва. И в това няма нищо чудно, защото те винаги се изгонват само „с молитва и пост”, както Самият Той е казал (Марк 9:29).

следваща >>

Благодатный Огонь

Превод: свещ. Божидар Главев

* от лат. – „вярвам, защото е абсурдно”.

** хора с враждебно отношение към просвещението, науката и прогреса.

module-template3.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти