В едно селце живеел свещеник, който имал котарак. Свещеникът много обичал котарака, тъй като си нямал никого другиго. И ето че веднъж, след като не открил своя любимец наблизо, естествено се обезпокоил и тръгнал да го търси. Не след дълго го намерил, защото къщичката и дворчето му не били големи - котаракът се оказал на върха на едно дръвче, откъдето надничал притеснено. Явно се оглеждал за кучето, което очевидно го принудило да се качи там. Като видял стопанина си, котаракът толкова жално замяукал, че на човека му дожаляло. Ала как да свали изплашеното животно? Уговорки и какви ли не примамки не постигнали желания ефект...

Ние обаче, слава Богу, не живеем в средните векове и ето че свещеникът намислил следното: привързал за дръвчето едно въженце, а въженцето за колата, като мислел с нея да го наклони до земята. После котаракът можел или сам да скочи, или свещеникът да го свали оттам.

И така, вързал той въженцето и след това, разбира се, успял да извие дръвчето с колата. Но не пресметнал добре коефициента на издръжливост и въженцето се скъсало в мига, в който дръвчето докоснало земята. В резултат на това се получил ефектът на катапулта и котаракът тутакси бил изстрелян в балистична траектория, ала къде – свещеникът не успял да разбере, защото недовиждал.

Може би си мислите, че тази история свършва тук?! Де да беше така!...

Близо до къщата на свещеника живеела една жена с малката си дъщеря. Дъщерята често молела мама да й разреши да вземе някаква животинка. Но за какво й трябвала на майката такава беля на главата?! Стигали й грижите с детето! И ето че в същия ден дъщерята пак подхванала старата песен:

- Мамо, хайде да си вземем котенце!... 
- Не, дъще, ние с теб не можем да си го позволим. 
- Но аз много искам, обещавам да се държа добре и във всичко да бъда послушна...

Майката се замислила: детето й наистина не било, да речеш, някакво ангелче, но пък не можела да му се развика: „Стига толкова! Нали вече ти казах!”, затова решила цялата отговорност да прехвърли на Бога:

- Тогава, дъще моя, помоли се на Господа и поискай от Него котенце. Ако заслужаваш, Той обезателно ще ти прати едно.

Послушното детенце преклонило колена пред иконата и се обърнало с гореща молитва към Бога. След като свършило, през отворения прозорец с покъртителни вопли влетял същият онзи котак, който свещеникът изпратил на полет като Гагарин. А майката само дето не умряла от страх...

След няколко дни свещеникът естествено научил за успешното приземяване на своя котарак, но приел станалото като воля Божия.

Христианский юмор, Сила молитвы.

Превод: Десислава Главева