Ако ти още не си се кръстил - част 10

Възражение десето:

"Всеки път ли води към Бога?"

„Бог е един и всички религии водят към един връх. И затова на мен не ми е нужно непременно да се кръщавам. И изобщо, вие православните, сте фанатици. Казвате, че само вие ще се спасите. А това е гордост!”

Да, Бог наистина е един. Но нима Той е безличен? Нима е възможно творението да стои по-високо от Твореца? А ето че твоите думи, ако се замислим, означават именно това. Защото да сравняваме Господа с планински връх е възможно, само ако си Го представяме като някаква неосъзнаваща себе си Сила. Нима някоя личност ще иска при нея да ходи който и да е? Ти, например, би ли желал да ти дойде на гости някой страшен убиец? А иначе заявяваш, че всеки път води към Бога.

А сега да разгледаме едно често срещано твърдение, че Бог като че ли стои „по-високо“ от личността. Тук трябва да уточним какво обикновено се има предвид.

Ако ти отъждествяваш личността с телесния облик, тогава си прав. Вседържителят няма материална форма. Той е дух и затова е невидим. Но християните, когато говорят за личността на Твореца, подразбират именно живата личност, казваща за Себе Си „Аз”. И тук за всеки човек, който вярва, че Бог е Творецът, нашата правота ще стане очевидна. Нали Творецът по определение е по-съвършен от Своето творение. А освен това е очевидно, че притежаването на самосъзнание е признак на по-голямо съвършенство, отколкото безсъзнателното съществуване. Всеки човек, който няма за цел да отрича очевидното, няма да каже, че например камъкът, птицата, крокодилът или купчина пръст са по-съвършени от човека. Степента на съвършенство е свързана именно с това, че можем да си поставяме цели и сами да съзнаваме себе си. А ако това е така, то съвсем нямаме право да твърдим, че свръхсъвършеният Господ е лишен от свойството самосъзнание. Отделен въпрос е, че християните знаят, че Бог е свръхличен по по-различен начин. Той не е Едноличен, а Триединен. Но от това знание произтича по-скоро единствеността на пътя, а не множественост. Бог не е само Троица, Той също така е и любов (говорим за християнската вяра, а не за други концепции). А щом е така, тогава тези, които не желаят да живеят в любов и освен това не вярват в Троицата, няма да бъдат приети в общение с Бога. Любовта никога не се натрапва и тя не може да се постигне по пътя на шантажа и насилието.

Да, само този, който е съединен с Бога, може да бъде спасен. И пътят на спасението е Църквата. Извън нея няма спасение, защото няма благодатно единство с Христа, което се достига чрез Тайнствата. И именно затова спасението е открито само за православните. Този, който е извратил Божието Откровение, не може да пристъпи към Тайнствата. Който не пристъпва към Тайнствата, няма в себе си вечен Живот. Това не са наши измислици, това е онтология, това са самите корени на Битието. Тук няма място за фанатизъм, който помътнява разума. Обратното, това е вратата към чертога на цветущата мисъл.

Що се отнася до обвинението в гордост, да говориш правдата е признак на смирение. Да, по думите на апостол Иоан „знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото“ (1 Иоан 5:19). Ако ние бяхме измислили вярата, то би било безумие да убеждаваме всички, че само тя е истинна. Но вярата ни е дадена от Самия Творец и не ние трябва да се нагаждаме към изменчивия свят, а е по-добре той да се промени.

А що се отнася до гордостта, ние не можем просто така да се гордеем със своята „избраност“ – пътят към Христа е отворен за всеки. Православието не е религия за елити, а вечно Евангелие за всички народи. Дойдете всички! Кръщенската вода, Мирът на Светия Дух и Чашата на Причастието ще стигнат за цялото човечество. Чуйте гласа на Предвечната Премъдрост: "Дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." (Прит. 9:5-6).

<< предишна || следваща>>

„Если ты еще не крестился”

Превод: Даниела Димитрова