Вход

Православен календар

Пастирско прегаряне или угасяне на духа

 


свещ. Димитрий Свердлов

 

Свещ. Божидар Главев

„Затова ти напомням да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане. Усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса.”

2 Тим. 1:6, 2:1

По въпроса за „пастирското прегаряне” се появиха няколко статии в руските модернистки сайтове и както може да се очаква осветляването на проблема беше осъществено с характерното за подобен род публикации модернистично затъмнение. В една от статиите преведена и у нас ”Кризата на пастирското служение и синдромът на професионалното прегаряне (burnout)” авторът е подходил с типичната за модернизма презумпция, че „този феномен е малко изследван в православните среди”, което пък налагало да се черпи „безценен” опит от по-голямата „сестра” - римокатолическа „църква” (според модерната еклесиология), където в последните години усилено се занимавали с този проблем. Явно обаче и там, както „събратята” им сред православните, не разполагат с духовни сили и средства, за да го изследват и решат, поради което, както се твърди в статията, прибягват до „компетентната” помощ на психолози, социолози и статистици.

Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. Духа не угасяйте.”

1 Сол. 5:16, 17, 19

Всичките тези сложни психосоцологически изследвания на проблема обаче изместват неговия корен от сърцевината към периферията. Тъй като понятието за грях се пренебрегва или извращава от психологията, източникът на проблема се търси не в самия човек, а винаги някъде навън, около него. И тъй като околната действителност е трудно или твърде често непроменима със силите на самия човек, проблемът остава нерешен или пък решението е просто примиряване с непроменимата реалност, което на практика не е никакво решение. Православното богословие обаче търси корена на проблема в друга посока – в самия човек и в неговите взаимоотношения с Бога. По тази причина още самата диагноза при авторите-модернисти е невярна. За никакво „прегаряне” в случая не може да става дума, а се касае за угасяне на духа поради това, че духовникът, приел благодатта на пастирското служение, е оставил в него да действа и противоположният на Христовия Дух – духът на този свят. Този тъкмо дух гаси Христовия Дух, но не защото Христовият Дух е безсилен пред него, а защото Той се отдръпва от тези, които не са Му безусловно верни и поддържат общение с тварните духове, подвластни на княза на тоя свят.

Именно духът на модернизма извращава у някои съвременни духовници самата идея за пастирското служение и много от тях започват да си представят това служение като интензивна и успешна мисионерска външна активност – своего рода „духовно” предприемачество и артистична дейност, забравяйки, че това служение е преди всичко тежък кръст и успехите, ако изобщо дойдат, идват почти винаги при онзи, който най-малко се е стреми към тях и върши своята работа ден след ден, година след година постоянно и неотклонно. При нагласа обаче за „върхови постижения на църковната мисия” в отстъпилия от Христа свят, неизбежно идват унинието и разочарованието и тук евфемизъм от рода на „професионално прегаряне” е безсилен да скрие истинския проблем, който всъщност се състои в това, че духовникът е допуснал занемаряване на дарбата, дадена му чрез свещенството (срв. 1 Тим. 4:14).

Ако в католическата корпоративна организация свещенството е „професия”, в Православната Църква то е служение Богу с дух и истина. И ако духовникът възприема пастирството по този начин, никакво „пастирско прегаряне” не може да има, защото Христовият Дух не може да прегори, ако постоянно се разгаря от усърдието на приелия Го Негов служител. Може обаче наистина да се стигне до угасяне на духа и жертва на това угасяне са винаги пастири, прегърнали най-мощната стихия, която днес потушава Христовия дух, а именно модернизмът – псевдорелигията, проповядваща сливане на християнството със света и лъжливото освещаване на този свят, лежащ в зло (1 Иоан 5:19).

В тази връзка предлагаме на читателите анализ на проблема с „професионалното пастирско прегаряне” от православна гледна точка въз основа на една конкретна пастирска трагедия, в която един пастир обявява пред света своята духовна капитулация.

Пастирско прегаряне или угасяне на духа

Роман Вершило

Официалният сайт на Московската епархия на РПЦ публикува подборка от поучителни документи по делото на запретения свещеник о. Димитрий Свердлов*. Публикувано също е и писмото на о. Свердлов до митр. Ювеналий Крутицки и Коломенски, управляващ Московската епархия. В него свещеникът описва подробно историята на своето пребиваване в Църквата и споменава за своята научна и журналистическа кариера. От писмото се разбира, че пребиваването му в Църквата от 1989 г. досега, тоест 23 години от четиридесет и две годишния му живот, е довело не до възрастване в живота в Христа, а до „прегаряне”, както сам пише о. Свердлов:

„Светейшият патриарх Кирил в своя доклад на Архиерейското съвещание на митрополитските архиереи в частност казва: „Случва се така, че на определен жизнен етап свещеникът се сблъсква с „пастирското прегаряне”.

В мен няма апатия, равнодушие или озлобеност. Но в последно време живея и служа с чувство на силно изразено вътрешно изтощение. Необходимо ми е да направя пауза. Да спра и да се поогледам, да погледна себе си и своя път отстрани”.

Удивителното е, че това вътрешно „прегаряне” е довело свещеника не просто до невъзможност да предстои пред престола Господен (о. Свердлов моли само „за възможност понякога да служа при моите приятели-свещеници във Вашата епархия”), но личната му духовна катастрофа е намерила изражение и в ярка публицистична дейност в модернистки издания като „Фома”, „Нескучный сад” и в сайта „Правмир”, в участие в „блатната революция”**, в дейноста му като наблюдател на изборите за депутати в Държавната дума на РФ, и накрая в желанието да се извини на участничките от Pussy Riot в кощунството, извършено в храма Христос Спасител през февруари 2012 година.

„Прегарянето”, тоест вътрешният колапс, е открил пред о. Свердлов също така и път към участие в католически конференции, към светски успех на страниците на New York Times и въобще в периодиката на светския или по-точно казано антицърковния печат.

Нравственото и идейното опустошение се е изразило у него в проповед за сливане на Църквата и света, в унижаване на Църквата пред лицето на света, в нападки по неин адрес, определяйки я като „субкултура”„Църквата сама по себе си днес представлява субкултура, която пречупва през себе си и натрапва навиците и вкусовете на онова мнозинство, което в настоящия момент съставлява огромна статистическа маса от енориаши”. Такова „свиване” на целия християнски мироглед е намерило широк кръг почитатели.

Модернизмът води до духовно опустошение на човека, каквото неотдавна призна в себе си и вождът на цялото направление на „светското християнство” о. Пьотр Мещеринов. Той например писа: „На свещениците до смърт им е омръзнало да служат молебени, панихиди, всенощни бдения и парастаси, а повече от всичко им е омръзнала тази безкрайна игра „на църква”, която играят с началството си”. Затова пък на о. Пьотр Мещеринов, разбира се, не му е омръзнало да се занимава със своята пропаганда на безверие.

Същата духовна катастрофа – да назовем нещата с истинските им имена – се е оказала и ключ към успеха на митр. Антоний Сурожки, при когото прекършването станало в края на четиридесетте години на миналия век, както станало и при о. Александър Шмеман, за което ярка илюстрация са неговите проповеди и „Дневници”.

Освен това вътрешното опустошение от такъв род виждаме твърде често и при професионални политици, журналисти и представители на масовата култура. Когато в човека е убито всичко човешко изведнъж идва победа на изборите, идва „Оскар”-ът, идват и други подобни „триумфи”.

Но аналогично професионално прегаряне не е подминало и представители на престъпния свят, макар, както показва последният разстрел в Москва, в тази сфера то да приема малко по-други форми.

И наистина що за „прегаряне” е това, за което говори о. Свердлов, ако не именно престъпване и разрушаване на всички вътрешни граници в душата?

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев

* С указ от 14 януари 2013 г. свещ. Димитрий Свердлов беше запретен от свещенослужение за пет години. Причината е самоволно напускане на енорията - бел. прев.

** Протестен опозиционен митинг проведен в Москва на Блатния площад на 10 декември 2011 г. и обединил анархисти, либерали, хомосексуалисти, комунисти и националисти – бел. прев.

Други статии от същия раздел:

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти