свещ. Димитрий Свердлов

Пастирско прегаряне или угасяне на духа

Роман Вершило

Официалният сайт на Московската епархия на РПЦ публикува подборка от поучителни документи по делото на запретения свещеник о. Димитрий Свердлов*. Публикувано също е и писмото на о. Свердлов до митр. Ювеналий Крутицки и Коломенски, управляващ Московската епархия. В него свещеникът описва подробно историята на своето пребиваване в Църквата и споменава за своята научна и журналистическа кариера. От писмото се разбира, че пребиваването му в Църквата от 1989 г. досега, тоест 23 години от четиридесет и две годишния му живот, е довело не до възрастване в живота в Христа, а до „прегаряне”, както сам пише о. Свердлов:

„Светейшият патриарх Кирил в своя доклад на Архиерейското съвещание на митрополитските архиереи в частност казва: „Случва се така, че на определен жизнен етап свещеникът се сблъсква с „пастирското прегаряне”.

В мен няма апатия, равнодушие или озлобеност. Но в последно време живея и служа с чувство на силно изразено вътрешно изтощение. Необходимо ми е да направя пауза. Да спра и да се поогледам, да погледна себе си и своя път отстрани”.

Удивителното е, че това вътрешно „прегаряне” е довело свещеника не просто до невъзможност да предстои пред престола Господен (о. Свердлов моли само „за възможност понякога да служа при моите приятели-свещеници във Вашата епархия”), но личната му духовна катастрофа е намерила изражение и в ярка публицистична дейност в модернистки издания като „Фома”, „Нескучный сад” и в сайта „Правмир”, в участие в „блатната революция”**, в дейноста му като наблюдател на изборите за депутати в Държавната дума на РФ, и накрая в желанието да се извини на участничките от Pussy Riot в кощунството, извършено в храма Христос Спасител през февруари 2012 година.

„Прегарянето”, тоест вътрешният колапс, е открил пред о. Свердлов също така и път към участие в католически конференции, към светски успех на страниците на New York Times и въобще в периодиката на светския или по-точно казано антицърковния печат.

Нравственото и идейното опустошение се е изразило у него в проповед за сливане на Църквата и света, в унижаване на Църквата пред лицето на света, в нападки по неин адрес, определяйки я като „субкултура”: „Църквата сама по себе си днес представлява субкултура, която пречупва през себе си и натрапва навиците и вкусовете на онова мнозинство, което в настоящия момент съставлява огромна статистическа маса от енориаши”. Такова „свиване” на целия християнски мироглед е намерило широк кръг почитатели.

Модернизмът води до духовно опустошение на човека, каквото неотдавна призна в себе си и вождът на цялото направление на „светското християнство” о. Пьотр Мещеринов. Той например писа: „На свещениците до смърт им е омръзнало да служат молебени, панихиди, всенощни бдения и парастаси, а повече от всичко им е омръзнала тази безкрайна игра „на църква”, която играят с началството си”. Затова пък на о. Пьотр Мещеринов, разбира се, не му е омръзнало да се занимава със своята пропаганда на безверие.

Същата духовна катастрофа – да назовем нещата с истинските им имена – се е оказала и ключ към успеха на митр. Антоний Сурожки, при когото прекършването станало в края на четиридесетте години на миналия век, както станало и при о. Александър Шмеман, за което ярка илюстрация са неговите проповеди и „Дневници”.

Освен това вътрешното опустошение от такъв род виждаме твърде често и при професионални политици, журналисти и представители на масовата култура. Когато в човека е убито всичко човешко изведнъж идва победа на изборите, идва „Оскар”-ът, идват и други подобни „триумфи”.

Но аналогично професионално прегаряне не е подминало и представители на престъпния свят, макар, както показва последният разстрел в Москва, в тази сфера то да приема малко по-други форми.

И наистина що за „прегаряне” е това, за което говори о. Свердлов, ако не именно престъпване и разрушаване на всички вътрешни граници в душата?

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев

* С указ от 14 януари 2013 г. свещ. Димитрий Свердлов беше запретен от свещенослужение за пет години. Причината е самоволно напускане на енорията - бел. прев.

** Протестен опозиционен митинг проведен в Москва на Блатния площад на 10 декември 2011 г. и обединил анархисти, либерали, хомосексуалисти, комунисти и националисти – бел. прев.