Антимодернизм.Ру. Православная миссионерская энциклопедия. М.: Православный, 2012. С. 584

Православната мисионерска енциклопедия Антимодернизм.Ру е интернет ресурс посветен на описанието и опровержението на богословския модернизъм преди всичко в Руската Православна Църква, а също и гностическите идеологии на Новото време. Печатната версия на Енциклопедията обхваща целия период на Новото време (след XVI в.) и съдържа речникови статии по основните понятия, личности и организации, учебни заведения и периодични издания с модернистко направление. В Енциклопедията са намерили място и биографиите на съвременните атеисти и идеолози.

Богословският модернизъм в идеологията на Новото време

Вместо предговор

Загубата на вяра у масите и елитите в пълнота определя същността на епохата на Новото време (от XVI в. до настоящия момент).

Независимо от този разрив с истинското християнство Новото време си остава религиозно в своята основа. Вярата в истината на християнството, която не е от този свят се подменя с универсалната отсамна религия – вярата в земното като в идеално и във видимото като в невидимо.

Представяйки себе си под името християнство или под името на светска идеология, тази религия отрича „отделянето едно от друго на „душата” и „тялото”, „духовното” и „материалното”, „свещеното” и „профанното”, „религиозното” и „светското”. Целият човек е осветен и помазан, за да бъде в цялата си пълнота храм Божий за служение на Бога и на света” (о. Александър Шмеман).

Такава безразлично всеосвещаваща религия е имало в историята на човечеството във времената на езичеството. В епохата на Новото време се възвръща именно езическото универсалистко възприятие на света, възприятие неизвестно на християнството, което прави ясна разлика между святото и несвятото и различава обръщането на душата към Бога от обръщането на душата към тварния свят. Така протича процес на редивинизация, повторно „омагьосване” на света. Сега вече всичко – и светът, и човекът със своите развлечения и технологии стават свещени, макар и в светски смисъл.

Според обяснението на блаж. Августин, в езическите общества политическата теология съществувала свързано с две други части на езическото учение за боговете: философската теология и теологията на театъра. Всички те заедно, политическата, философската и теологията на театъра съставлявали самото езичество.

В Новото време идеологията, масовата религия (в частност богословският модернизъм) и масовата култура взети заедно съставляват една цялостна религия, религията на Новото време, която следва да охарактеризираме като религия на самоспасението и противозаконното самоизследване, като основен мит на тази религия е митът за „абсолютната свобода на човека”.

Така всички страни на Новото време се явяват политически в същата степен, колкото и религиозни, а богословският модернизъм е само един от видовете нова религиозност наред с петдесетничеството, New Age, лъжемисионерството и пр.

Пълен поврат от християнство към езичество е невъзможен дори само поради това, че езичеството не е познавало християнското понятие за спасението. Идеологията на Новото време във всички свои форми прави крачка напред, а не назад, напред към богоборчеството. Новата религия е път към абсолютната свобода от доброволното иго Христово, която „свобода” се възприема като „спасение”.

Енциклопедията може да бъде изтеглена от тук.

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев