Лазар Пухало е пенсиониран архиепископ в обновленческата OCA (Американска автокефална църква) и игумен на манастира „Вси Светии на Северна Америка” в Канада. Модернист. Привърженик на еволюционната теория. Пропагандатор на „нравствения монизъм”, почитател на митр. Антоний Храповицки – родоначалникът на кръстоборческата ерес, когото нарича „светец”. Отрича учението на Православната Църква за митарствата. Защитник на „трансполовостта” (transgenderism) в Църквата. Борец срещу „морализма”.

През 1968 г., след посещение на Света Гора, Лев Пухало, заедно със своя съратник Василий Новакшонов решават сами да основат православен манастир в Канада. Не след дълго започват да водят монашески живот в една малка колиба, която през последвалите години постепенно започват да разширяват, а от 1969-1970 се заемат и с преводаческа дейност. 

През 1972 г. Лев е ръкоположен за дякон в РПЗЦ (Руска Православна Задгранична Църква) и на следващата година е изпратен да служи като дякон в САЩ. Намира си южно от Британска Колумбия по-подходящо място за построяването на обител. Същевременно Лев и Василий  основават модернисткото мисионерско издателството „Synaxis Press”, чиято дейност продължава и до днес.

Лев Пухало започва да пътува из Северна Америка и да изнася  неформални лекции пред млади хора. През 1980 г. Синодът на епископите на РПЗЦ му забранява да изнася лекции по въпроса за митарствата.

Същата година е низвергнат от сан от РПЗЦ за неподчинение към епископа си и защото въпреки наложената му забрана продължава да проповядва еретическо учение за живота след смъртта. Според Лев Пухало след като душата се отдели от тялото, тя заспива и не усеща нищо до Второто Пришествие, както учат адвентистите. Другата причина за низвержението е присъединяването му към разколническата „Сръбска Свободна Църква”, която не е в общение с РПЗЦ.

През 1981 г. е „ръкоположен” за „свещеник” от разколнически „епископ” и приема името Лазар.

През 1988 г. се присъединява към разколническата „Истинно-Православна Църква на Гърция”, където е произведен в сан архимандрит.

През 1990 г. Лазар Пухало е приет от разколническия „Св. Синод на Милано” и е произведен в сан епископ като става „епископ на Ванкувър”.

Една година по-късно е придобито място за манастира, в който Лазар Пухало и съмишлениците му пребивават и до днес. На имота е дадено името „Нови Острог”.

През 1996 г. манастирът минава под омофора на схизматичната Украинска Православна Църква, където Лазар Пухало е хиротонисан за архиепископ. Година по-късно Миланският Синод прекратява общение с Украинския Синод, поради съмнения относно каноничността на Филарет (Денисенко). Архиепископ Лазар застава на страна на украинците, а Миланският Синод го призовава да се покае.

След повече от 20 години извън каноничната Православна Църква и след дълго пребиваване в най-различни разколнически формации, през 2003 г. Лазар Пухало и манастирът му са приети по икономия в OCA. Лазар Пухало е приет като „пенсиониран архиепископ” с титлата Архиепископ на Отава. Бидейки вече член на каноничната Църква, той започва активно да популяризира спорните си трудове с помощта на новопридобитата си легитимност.^[1]

НЕГОВОТО УЧЕНИЕ

За митарствата

Заедно с боголова-модернист о. Майкъл Азкул, архиеп. Лазар Пухало от десетилетия се опитва да дискредитира учението на Православната Църква за митарствата, като първо го окарикатурява, приемайки буквално очевидни метафори и символи, а после го подлага на рационалистическа дисекция от гледната точка на западния академизъм, изнамирайки за целта „гностически” и „неоплатонически” елементи в него. След това стига до заключението, че учението е гностическо и непознато на Църквата, и следователно, еретическо. За да докаже теорията си, архиеп. Лазар с един замах отхвърля всички жития на светиите, в които се говори за митарствата, отсичайки, че „житията на светиите нямат догматическа стойност и като цяло нямат съответно и богословска стойност”^[2]. В същия дух заявява, че св. Кирил Александрийски и св. Иоан Златоуст не са писали нищо за митарствата и че всъщност техните писания за последните са „гностически фалшификати”. За св. Макарий Велики пък твърди, че „никога не бил написал нищо” (!)^[3], а за св. Василий Нови - че бил „богомилски папа”, а не православен светец. Според Лазар Пухало блажена Теодора Цариградска, чиято памет Църквата чества на 30 декември/12 януари, никога не била съществувала^[4].

Ревизионизмът на архиеп. Лазар Пухало стига дотам, че отрича голяма част от писанията на светите отци, които говорят за митарствата, а за останалите твърди, че се отнасят за борбата, която водим в този живот, а не за митарствата. Разбира се, подобни аргументи не могат да бъдат взети насериозно, защото архиеп. Лазар е готов да отхвърли или предложи нов прочит на всеки текст, свидетелстващ за митарствата, само защото е с презумпцията, че митарства няма, въпреки категоричното свидетелство на светите отци, древни и от по-ново време, за истинността на тази духовна реалност. По такъв начин обаче може да бъде отречено всичко. Модернистите често използват този метод на дискредитиране на Православната Традиция, подлагайки я на рационалистическа критика, в която стигат до удобни за тях „заключения” като например, че св. Николай не е присъствал на Първия Вселенски Събор и следователно е нямало как да е ударил еретика Арий.

При положение, че няма нито един свети отец, който да е писал срещу митарствата, архиеп. Лазар и о. Майкъл Азкул са принудени да атакуват това учение, използвайки скептицизма и методите на светския академизъм. Следователно тяхната критика към митарствата може да бъде определена като фундаментално външноцърковна.

За „трансполовостта”

Според архиеп. Лазар Пухало някои хора се раждат с „мъжки” или „женски” мозък, но телата им са на „противоположния пол”. Той твърди също, че често става дума за „женски” мозък, който е „затворник” на мъжко тяло (или обратното), и следователно провеждането на операция за  смяна на пола в такива случаи било оправдано^[5].

За еволюционната Теория

Лазар Пухало счита, че еволюционната теория е доказан факт и укорява нейните опоненти, че с отричането й те отблъскват младите и образовани хора от Църквата, и че имитират „протестантския фундаментализъм”^[6]. Както и други модернисти, той също отрича хронологията в книга Битие и учението за първородния грях, като също така твърди, че хората били сътворени смъртни^[7].

Цитати от Лазар Пухало:

„Августин, разбира се, нито е светец, нито е свети отец”^[8].

„Има много грешки в Писанието, особено в Стария Завет”^[9].

„[Библията] е книга, написана от хора, и понякога е била вдъхновена от Бога, а понякога - не”^[10].

Бележки:

[1] http://orthodoxwiki.org/Lazar_%28Puhalo%29_of_Ottawa

[2] http://www.youtube.com/watch?v=Nui3Ww8LRqI&feature=plcp

[3] Пак там и http://www.youtube.com/watch?v=OLp9tojP5tY&feature=plcp

[4] http://www.youtube.com/watch?v=ZwoRVeKkCiQ&feature=plcp

[5] http://www.youtube.com/watch?v=jUEh55uM07E&feature=plcp

[6] http://www.youtube.com/watch?v=pE6Y-HMOPXs&feature=plcp

[7] http://www.youtube.com/watch?v=ZiFEeIxMiKA&feature=plcp

[8] http://www.youtube.com/watch?v=Eectt89Zw6o&feature=plcp

[9] http://www.youtube.com/watch?v=zWHi0tuMrio&feature=youtu.be

[10] Пак там.