Въпрос:

Отец Рафаил, моля, разяснете следното: учението за митарствата не ми е съвсем ясно, а именно кога се преминава през митарствата и как преминаването е свързано с продължаващото до 40-тия ден състояние на душата. Доколкото разбирам, митарствата "започват" веднага след смъртта на човека. Щом душата напусне тялото, идват бесовете, а ангелът-пазител, който я придружава, й помага и т.н.

Но от друга страна, знаем, че първите 3 дни душата, съпровождана от ангела-пазител, прекарва на земята, където посещава скъпите й приживе места, след това отива да се поклони Богу и до 9-ия ден гледа райските обители и т. н. Но точно тези събития на 3-ия, 9-ия и до 40-ия ден само с тези, които са преминали митарствата ли се случват или с всички (имам предвид, разбира се, кръстените)? Нали ако душата не е минала през митарствата, я вземат бесовете и значи тя не отива на 3-ия ден да се поклони Богу, а след това да види райските обители и пр.?

Отговор:

Езикът, на който се разказва за тайните на задгробния свят, има свои особености. Духовните реалии се намират извън пределите на нашите сетива. Те се отнасят към свят с други категории и измерения и затова не могат да бъдат предадени адекватно от човешкия език.

Много реалии от духовния свят биха ни изглеждали парадоксални, защото са по-дълбоки и непостижими, отколкото може като цяло да постигне човешкото съзнание. Затова в описанието на митарствата е необходимо да се прибегне към езика на образите, символите, сравненията, които вкарват човека – емоционално и познавателно – в сферата на отвъдното, доколкото той е способен и подготвен за такова нещо.

Светите отци са ни описали картините на задгробния свят, но те са едно замъглено отражение на това, което предстои да видим в отвъдното. Това, което ни е открито, е истина, но не бива да забравяме, че откриването на тази истина е съобразено с нашата ограниченост.

Например, ако едно дете поиска от учителя си да му обясни устройството на някакъв сложен механизъм, то педагогът може да даде само някакви съвсем прости и примитивни обяснения, за да може детето да разбере най-общо принципът, по който е устроен този механизъм. Във въпроса за митарствата трябва да се отчете фактът, че ориентирите и законите на времето в метафизическия свят са съвсем различни от тези на земята.

Нашите земни дни са свързани, но неадекватни с периодите на метафизическия свят. Душата, която не успее да мине митарствата, остава под властта на демоните. Въпреки това обаче на нея й се предоставя възможността да види рая и ада, тъй като тя трябва лично да се запознае с това, от което ще се лиши и с това, което придобива.

На частния съд тя се изпраща в съответстващо на състоянието й място, където пребивава до Страшния съд. За този период душата има възможност да получи освобождение или облекчение по молитвите на Църквата. Окончателната й участ ще се реши на Страшния съд, където ще има пълно разделяне на доброто и злото.

Не трябва да забравяме, че задгробният живот не е повторение или продължение на земния, а качествено ново битие. А за вечното битие човекът като личност се формира на земята, затова земният живот не е самоцел, а подготовка за вечността.

Карелин-р.ру

Превод: Десислава Главева