Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Изповедта на Дядо Коледа

 

 

Срещам дядо Коледа и му казвам:

- Дядо Коледа, искам да те създам!

Той изглежда някак тъжен и състарен. Брадата му е посивяла и оредяла.

- Защо? - пита, поглеждайки ме изпитателно изпод все още рунтавите вежди.

- Защото носиш щастие! - отвръщам му аз. - Нуждаем се от теб, дядо Коледа, защото сме много нещастни!

Както си стои тъй приведен и умълчан в себе си, той изведнъж избухва насреща ми:

- Но аз самият съм нещастен, човече! Как тогава бих могъл да направя вас щастливи?

Неочакваната му и бурна реакция ме кара да отстъпя крачка назад.

- Нещастен ли си?! - извиквам сепнато. - Как така?! - Изненадата ми е толкова силна, че един голям кичур от косата ми се отскубва изпод новата ми коледна шапка и полита върху носа ми.

- Нещастен съм и напълно отчаян! - закопава ме съвсем дядо Коледа.

- Но защо?! - питам го аз и хуквам подир кичура си.

- ЗАЩОТО СЪМ ИЗМИСЛЕН! Защото не съм човек - като теб, а идея! Идея, създадена от теб!

Той почти крещи насреща ми, докато аз си озаптявам кичура.

- Знаеш ли, каква болка ми причиняваш всеки път, когато ме създаваш?

Гледам го опулено, докато си прибирам кичура под шапката, (а в магазина бяха казали, че шапката е толкова плътна, че е невъзможно и косъм да се отскубне от нея). Объркан съм и не зная какво да кажа.

- Питал ли си ме някога - продължава той, вече малко поуспокоен, но все тъй с вълнение в гласа си, - какво ми коства да се усмихвам всеки път пред децата, когато сърцето ми е препълнено от скръб?! Питал ли си ме как се чувствам, когато с усмивка поднасям лъжите си пред тия малки, красиви създания?! Защото аз съм една огромна лъжа, която ти създаваш, понеже не можеш да застанеш пред детето си и да му кажеш, че го обичаш! Нуждаеш се от мен да направя детето ти щастливо, защото ти нямаш време за това! НО АЗ СЪМ ЛЪЖА! Как може една лъжа да направи децата щастливи?! Може ли лъжата да носи щастие?! Може ли тя самата да бъде щастлива?! Нещо, което не е истинско, може ли да направи някой друг истински?! Да го направи щастлив и доволен?!...

- М-м-май не... - отговарям със заекване аз, докато все тъй го гледам опулено. Никога не съм го виждал такъв.

- И изобщо - продължава той, размахвайки пръст насреща ми, - защо не оставиш тази работа със създаването на Създателя? Защо се опитваш да Го заместиш със себе си? И да създадеш мен? Създателят Сам се създаде от девическа утроба, за да дойде при децата ви и да ги направи щастливи! Сам стана Човек като вас, за да Го приемете по-лесно и да повярвате на думите Му! А вие защо не Го приемате?! Защо не говорите на децата си за Него?! Защо не ги водите при Него?! Защо измисляте мене и водите децата си при мене?! Защо ги учите в мене да вярват, мене да обичат и на мене да се надяват?! Когато е говорил за вярата, надеждата и любовта като трите най-важни, Създателят е имал предвид вярата в Него, надеждата в Него и любовта към Него, от които единствено може да се роди във всяко човешко сърце любов и към всяко друго творение! Защо преобръщате всичко с главата надолу, учейки децата си да вярват в измислица и да се надяват на измислица, а вярата, надеждата и любовта към истинския Бог и въплътен Спасител превръщате в притча?! Как се надявате тогава да имате благополучие и мирен живот, а децата ви да растат здрави и щастливи?! Не виждате ли, че тази аномалия, която създавате в неразумието си, поражда и всички други аномалии в живота ви?! Защо се чудите, че страдате и децата ви са болни, когато сте превърнали вярата в раждането и съществуването на Спасителя в легенда, а моето съществуване и милосърдие сте провъзгласили за истина?! Как може и да си помислите, че може да получите нещо добро в тоя живот, когато изобщо не се надявате на милосърдието на Всеподателя на всяко добро, а се обръщате с надежда за добро към един Идол, какъвто съм аз?! Защото всяка измислица е Идол и всяка надежда в измислици е идолопоклонство!...

Думите му ме пробождат като ледени ножове в студената зимна привечер. Той изглежда почти като луд, с развятата си от вятъра посивяла коса и заплашително размахвания насреща ми пръст. Стоя като прикован от ножовете срещу него в заснежения декемврийски въздух и не мога да се помръдна. Чувствам се напълно объркан. Изглежда плановете ми за Коледа щяха да претърпят пълно фиаско. Усещам се, че несъзнателно съм започнал да обмислям в себе си дали имам телефонния номер на някой друг дядо Коледа, който да е с всичкия си и да може да ми свърши работата.

- Ще те помоля за нещо! - казва той след малко и в очите му се чете наистина силна молба. Сега изглежда малко по-спокоен и дори по-вменяем. - Ще те помоля да ме освободиш от този плен! От плена да ме създаваш! Защото служението на тази лъжа, която си измислил, е за мене като плен! Нямаш си представа какво съм преживял през всичките тия години! Винаги съм искал да имам нормален живот - като мнозина други, да не бъда ЛЪЖА, да не бъда идея, а истински човек! Но ти ми отнемаш всичко това, като ме създаваш всяка година, за да служа на твоите измислици! Моля те, не ме създавай повече! Остави ме да умра или да живея, но като истински човек! Никой не може да живее без ИСТИНА!

- А а-а-аз к-к-какво ще п-п-правя? - заеквам отново насреща му аз. - А д-д-децата?

- Нали каза, че сте нещастни? - казва той и си оправя косата. Вятърът се е усилил и блъска в лицето му малките вечерни снежинки. - Защото живеете с лъжи и не приемате Истината, Която е нашият Господ Иисус Христос - затова сте нещастни! Никоя лъжа не може да направи човека щастлив! Още повече, тази най-голяма от всички екзистенциална Лъжа, чрез която заменяте Бога с човека! И небесното - със земното, нетленното - с тленното, вечното – с временното! Повярвай ми, не можете да бъдете щастливи, докато живеете с тия Лъжи! Затова, престани да ме създаваш и да живееш с лъжи, а се обърни към Единствената Истина - Господа нашего Иисуса Христа, и Го приеми! Обърни и децата си към Него, учи ги да Го обичат, твърдо да вярват в Него и на Него за всичко да се надяват! На празника заведи ги на Литургия, запалете свещи и се помолете искрено и от сърце! Господ никога не се отвръща от такава молитва! И това, което Той ще ви даде, няма да бъде сравнимо с нищо от онова, което сте имали дотогава! А това, което Той ще ви даде, ще бъде СВОБОДАТА! Свободата от лъжите ви, които са ви поробили, а робството е винаги причина за страдания! Затова и непрекъснато страдате! Но като познаете Истината, Която е Сам нашият Господ, и Я изповядате вместо Лъжата, тогава Истината ще ви освободи от страданията ви и вие ще бъдете наистина свободни! А само истинската свобода може да ви донесе истинско щастие!...

При тези думи дядо Коледа прави най-странното, но и може би най‑закономерното нещо през тази вечер, с оглед на цялата тази наша (тъй да се каже) сюрреалистична ситуация: дематериализирва се! Изчезвайки във въздуха, той ме оставя напълно сам в студената и заснежена декемврийска вечер, в компанията единствено на чисто новата ми коледна шапка. В това време, един рязък порив на вятъра повторно изтръгва одевешния ми кичур изпод шапката. Този път не хуквам подир него, а го оставям свободно да се вее във въздуха.

Може би ще трябва да сменя шапката…

module-template10.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти