„Радвай се, всесветлий светилнико,
който просвещаваш с чудеса краищата на света…”

Слава на Господи воззвах, гл. 6

В училище преследваха децата на отец Александър, защото бяха деца на свещеник, и постоянно подчертаваха неравноправието им спрямо другите деца дори в дреболиите. Ако хапнат у дома - хапнат, но в училище по цял ден стоят гладни. Училищната управа храни другите деца, дава им закуска, а тези ги слага да седнат на отделна пейка встрани от останалите, понеже като деца на свещеник в тежките революционни години, те са безправни.

Ето например нещо обичайно за онези времена: отец Александър върви по улицата с дъщеря си, държи я за ръка, а хората, с които се разминават, се обръщат след тях и плюят зад гърба на свещеника. Дъщерята стисва ръката на баща си по-силно и си мисли: «Господи, та той е толкова добър!» Бащата, почувствал какво преживява дъщеря му в този момент, спокойно казва: «Няма нищо, Танюша, всичко това влиза в нашата касичка».

В семейството на свещеника са десет деца. Имат си крава, която, както и много други семейства през онези години ги храни. Идват обаче веднъж представителите на болшевишката власт и им вземат кравата. Отец Александър по това време е в храма. Като се връща у дома, вижда разстроените си близки и пита какво се е случило. Александра Ивановна (жена му) отвръща:

– Взеха ни кравата.

– Взели са ни кравата?! Хайде тогава, по-бързо! Деца, всички на колене! Ще отслужим Благодарствен молебен на св. Николай Чудотворец.

Александра Ивановна с недоумение поглежда мъжа си и възкликва:

– Отец, не чу ли?!

– Сашенка, Бог дал, Бог взел. Давайте по-скоро да отслужим Благодарствен молебен!

От момента, в който останаха без крава, всеки ден на терасата започнаха да се появяват бутилка мляко и два самуна хляб. По-големите деца дълго време дежуряха до прозореца, който гледа към верандата, за да узнаят кой им носи хляба и млякото. Дори до късно през нощта те стояха на пост и чакаха, но така и не им се удаде да видят своя благодетел. А това чудо на Божията помощ стана по молитвите на светител Николай Чудотворец и продължи доста дълго време.

Удивителни са издръжливостта и мъжеството, с които приемаха изпитанията много свещенически семейства в революционните години. Бедността на външната обстановка не ги угнетяваше и не ги озлобяваше.

Дъщерята на отец Сергий Сидоров Вера си спомня, че тяхната майка, смеейки се, наричала стаичката им «бърлога».

Родителите спели на пода, покривайки се с всичко, което можели, тъй като одеялата и чаршафите били съвсем вехти. Всичките им дрехи се събирали на няколко гвоздеи по стените, а вещите на четирите им деца, които спели на пейки и кревати, се държали в кашони.

Веднъж в стаичката им се промъкнал крадец. Като видял такава нищета, той силно се смутил. Виждайки приближаващата се до него матушка Татяна, той се помъчил да я утеши: «Няма нищо, не се бойте, че сте в такава нужда, всичко ще се оправи» и си тръгнал, без да вземе нищо.

Страданията закалили духа на тези хора, издигнали ги над мирската суета, освобождавайки ги от земните грижи.

Веднъж попитали отец Сергий, как, имайки такова голямо семейство, е решил да стане свещеник, защото, ако го арестуват болшевиките, на кого ще остави децата си. Отец Сергий отвърнал: «На Царицата Небесна! Ако аз загина, това ще бъде заради Нейния Син. Нима допускате мисълта, че в такъв случай Тя ще остави моите деца? Никога! Ще ги спаси и защити».

След два месеца арестували отец Сергий и го убили. Но вярата на отеца, «че Царицата Небесна ще спаси и защити децата му, се оправдала, - както пише по-късно най-голямата му дъщеря Вера. - Колко унищожени семейства имаше по същото време. Вземат мъжа, после и жената, а децата пращат в детски дом, където те забравят всичко, свързано със семейството си, с неговата вяра, с неговите светини. Ала нас не ни докоснаха с пръст, въпреки че много жени на свещеници изпратиха в лагерите».

В житията на светиите-новомъченици често се срещат моменти, когато техните презвитери ги умоляват заради семейството да сменят мястото на служението си или да си намерят и друга работа. Не можем да ги съдим заради този естествен страх за себе си и децата им. «Не е срамно човек да се бои, – казваше отец Сергий Сидоров, – всички ние сме хора, при това слаби хора, но не бива да сме малодушни. Та нали Бог е с нас и Той никъде няма да ни остави».

Известният поет от XIX век А. Н. Майков пише:

Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите.
Колкото по-дълбока е скръбта, толкова Бог е по-близо…

И действително, Бог не оставял тези хора и в най-трудните обстоятелства. Вярата им помагала да оцелеят и вършела чудеса. Както е писано в Писанието, този «който се уповава на Господа, него милост окръжава» (Пс. 31:10).

"Помня, беше около шест месеца след ареста на татко, – пише Вера Сидорова. – Бяхме изпаднали в голяма нужда, а нямахме пари – нито една копейка. Мама седеше на кревата и кърмеше тримесечното ни братче Серьожа (петото дете, което така и не видя своя баща), а аз се занимавах с нещо. Изведнъж мама ми казва: “Вера, потърси в сандъчето под бельото – може пък да е останало някое руло с копейки”.

„Рулото” бяха монетки, които държахме завити в хартийка и които татко получаваше за работата си. В тях имаше медни и сребърни монети. Но аз знаех, че в нашето единствено сандъче с бельо отдавна няма нищо.

Припомних това на мама, но тя възрази: “Ти – казва – се помоли на св. Николай Чудотворец. Той е покровител на нашето семейство, а ти си дете и тебе той със сигурност ще те чуе, а може и да ни помогне. Потърси някое руло”.

Аз тихичко се помолих, отворих сандъка и започнах да ровя из невероятно старите и износени наши ризки и чаршафи. И изведнъж – и до днес сърцето ми се преобръща в гърдите, като се сетя, – изкрещявам на мама: “Руло!” Бързо го разгъвам и в него намирам монети от по 20 копейки! Продължавам да търся и виждам: едно, две, три рула в ъглите на сандъка, и в тях не медни, а сребърни монети! Мама не повярва, когато й казах: та нали през последните месеци тя не веднъж беше претърсвала сандъка за пари и всичко отдавна беше похарчено…

- Вера, благодари на светителя Николай! – казва мама.

Тогава намерих цели седем рула."

Из «Житиям новомученков и исповедников Российских» игумена Дамаскина (Орловского)

Превод: Десислава Главева