Крокодилските сълзи на телевизията
Формален повод за долния текст стана едно предаване по БНТ с претенциозното име „Референдум”, което всеки път гръмко твърди, че иска да чуе „Вашето мнение”, сиреч – нашето. Много предавания по много от телевизиите твърдят, че искат същото.
Не знам защо, но всичките тези трогателни вопли твърде много ми напомнят за воплите на генерал Шайскопф от небезизвестния „Параграф 22”, който също повтарял на своите войници, че иска да чуе тяхното мнение, но всъщност тежко на онзи, който се осмели да го каже.
Повод за долния текст значи могат да бъдат много предавания по много от телевизиите, които уж се правят, че търсят истината, обаче много внимават да не я намерят, защото тогава тя никак няма да им хареса, тъй като би ги изобличила за много неща, които те ще трябва да променят, а няма да искат да го сторят. Затова всички те много внимават как търсят истината, така че да не я намерят.
Злополучното издание на това предаване се излъчи неотдавна. Темата на словесния двубой беше „Ще намалее ли насилието сред учениците, ако има повече психолози в училищата”.
Народът казва: „Задай глупав въпрос и ще получиш глупав отговор”. Тази поговорка се потвърди и в това предаване. Поставен така въпросът за насилието в училищата изглежда ненужно-риторичен и с предварително зададен отговор. Следователно излиза, че човек трябва да е глупак да отговори отрицателно. В училищата, видите ли, липсват само психолозите и педагогическите съветници, за да спрат децата да се бият!
В предаването бяха поканени такива "колоси" на мисълта като хип-хоп изпълнителят Гетомен, футболният треньор Ивайло Андонов и разбира се, сериозни лица от Министерството на образованието, родителски асоциации и други подобни. Тъкмо когато се чудех няма ли да има представител на духовенството и представиха отец Ангел Ангелов от храм „Св. София”, но не като директен участник, а сбутан на втори план, някъде из публиката. Останах с усещането обаче, че в негово лице, цялата Църква беше сбутана в публиката, докато гореизброените умни хора умно разсъждаваха по наболелия проблем за боя в училищата. Проблем толкова сложен, че само рапъри и футболни треньори могат да се изкажат компетентно, но не и свещениците на БПЦ.
Какво стана нататък не е трудно да се досетите. Дискусия, в която рапърът се нахвърляше върху статуквото, от Министерството се отбраняваха, а другите – пригласяха. По едно време водещата снизходително покани и отец Ангел да се включи, но не преди да „ухапе” Църквата, че „не участвала активно в процеса на възпитание на децата”. Което автоматично трябваше да предреши отговорите на свещеника, като го застави да се оправдава от името на Църквата. Той обаче добре стори, че не се „хързулна” по услужливо предложената му динена кора, а успя да даде доста смислени отговори, от които в крайна сметка стана ясно, че Църквата е налична и може да помогне, но когато помощта й е търсена и желана. И успя да върне камъните там, откъдето те излетяха, както и в градината на семейството, министерствата и улицата. С което заслужи искреното възхищение на рапъра. Както и нашето.
Аз обаче не искам да навлизам в темата как да се възпитават децата, трябват ли психолози или не трябват, какви проекти, програми и практики трябва да се въведат, за да се промени положението в училищата. Защото не това е целта на тази статия. Това, което всъщност се опитвам да кажа е, че в обществото стремително се налага идеята, че Църквата я няма, че вина за катастрофалните резултати в образованието и възпитанието на подрастващите имат също и всички останали институции като семейство, министерство и училище с едно-единствено изключение обаче. Самата телевизия! Телевизията, която като някакъв каменен десетметров Буда стои над всички останали и с високомерие оценя, съди и правораздава, а сама остава неприкосновена и неподвластна за критика. Само че в телевизията работят хора и тези хора имат същите човешки слабости, както и хората от посочените по-горе институции. С тази разлика обаче, че докато в министерства, училища и Църква често имат някакъв подбор на кадрите, в телевизия достъп до ефир имат всякакви хора. Че докато в семейството и Църквата, а дори и в училищата съществуват все пак връзките на любовта, в телевизията никой не изисква от работещите там да обичат своите жертви... пардон, зрители. Често пъти от телевизионния екран ни говорят хора, които не само не обичат своите ближни, но дори ги мразят и това си личи. Как тогава тези хора, криейки се зад безличното телевизионно лице, ще съдят, ще дават оценки и ще правораздават? И кой им дава това право? По какви критерии ще изграждат своите обвинения? Самите те достатъчно морални хора ли са, за да оценят и учат другите на морал?
Съзнавам, че това са въпроси, които всеки може да отправи и към Църквата, и към училищата и към министерствата. Само че в по-голямата си част хората там наистина минават някакъв подбор, трудят се и вършат работа. Обаче тази работа често пъти е невидима и поради това – неблагодарна. Докато телевизията, колкото и да се старае да учи другите на морал, след това само с един-едничък филм с насилие или порнография разрушава всичко, което се стреми да изгради. Само с едно-едничко предаване, с което уж се стреми да развесели зрителите, излива толкова бълвотина, че разваля всички свои минали или бъдещи добри дела поне за следващите десет години напред. Че само с едно-единствено шоу, което уж трябва да развлича публиката, същевременно успява да осмее и подиграе всички основни и непреходни ценности като Родина, чувство за дълг, вяра, любов, брак и т. н. За да застанеш на екрана не е нужно да имаш култура, а е достатъчно само да си добър (или не толкова добър) музикант, актьор, журналист. За морала никой не пита. Докато, представяте ли си, какъв вой ще настане, ако се окаже, че в храмовете работят хомосексуалисти? И този вой ще го нададат хората, които пропагандират и изискват толерантност към хомосексуализма! Какъв вой ще настане, ако се разбере, че повечето от учителите са „за” свободния секс, докато по телевизията се защитава безбрачието като висша форма на съжителство? Какъв вой ще настане, ако се разбере, че майка или баща плясват по някой шамар на рожбите си, докато по телевизията всяка вечер се дават филми с такова насилие, че на човек да му настръхнат косите?
Откъде, мислите, се учат на насилие по селата? От Интернет? От вестниците? От кръчмата на бай Спиро? Не! От телевизията. Защото тя е пълновластен и гръмогласен господар, който има възможност да проникне навсякъде и да пусне отровните си пипала във всички посоки. Тя като многоглава ламя с едната си глава оплаква тежката участ на българите, а с другата я аплодира. С едната си глава учи на добро, а с другата – на зло; с един език разсмива хората, а с друг влива отрова в сърцата им. Не затова ли Христос питаше фарисеите: "Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли" (Мат. 12:34)? И "как може сатана да изгонва сатана" (Марк. 3:23)? И "как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око" (Лука. 6:42)?
Така че, ако в телевизията толкова ги боли за морала на малките българчета, крайно време е да погледнат и изчистят собствените си авгиеви обори, чието зловоние е станало толкова нетърпимо, че всеки ден взема хиляди жертви! Крайно време е да спрат с насилието, а не вдигайки окървавения нож, с който преди това са заклали някой свой зрител, после лицемерно да хленчат: „Боже, колко насилие има по този свят, Боже!” Крайно време е да спрат да търсят родолюбци, след като сами са подпалили кладата под краката им. Да дирят истинската любов, след като преди това са я удушили и скрили трупа й в мазето, докато са рекламирали неистов разврат, плисвайки порнография всяка вечер в домовете ни. А после, за разнообразие, цинично да питат, задавени от лицемерна скръб и горещо възмущение: „Къде е Църквата? И защо не спре всичко това?”
Може би, ако наистина отрият мръсотията, която сами изливат от екрана, най-сетне ще вземат да видят и къде е Църквата, и защо се бият децата, и как да помогнат на бедната ни страна. Защото и за тях – стотиците телевизионни работници - с пълна сила важат Христовите думи: "Лекарю, изцери се сам" (Лука 4:23), преди да тръгнеш да лекуваш другите! Че току-виж ги погубиш, вместо да им помогнеш! Защото не върви из една уста да излиза "и благословия и клетва", "сладка и горчива вода" (срв. Иаков. 3:10-11).