Предисловие*

В Оптинската обител за наставление, съвет и утешение, „в Оптина за опит“, се стичала цяла Русия. Днес ние имаме възможност да се поучим от опитните наставници – Оптинските старци, чрез тяхното писмено ръководство към нас. Отварянето на съкровищницата с назидателни слова на Оптинските подвижници предшестваме с молитва на вече прославените в лика на светиите старци на тази обител:

Господи, дарувай ми душевно спокойствие да посрещна всичко, което ще ми донесе настъпващия ден. Дай ми изцяло да се предам на Твоята свята воля. През всеки час на деня ме наставлявай и подкрепяй във всичко.

Каквито и вести да получа през деня, научи ме да ги приемам със спокойна душа и с твърдото убеждение, че всичко е според Твоята света воля.

Ръководи ме във всички мои дела, думи, мисли и чувства. При всички непредвидени обстоятелства, не ме оставяй да забравя, че всичко е изпратено от Теб. Научи ме Господи, правилно и разумно да постъпвам с всеки член на моето семейство, без да смущавам и огорчавам никого.

Господи, дай ми сили да понеса умората на настъпващия ден и всички събития през деня.

Ръководи моята воля и ме научи да се моля, да вярвам, да се надявам, да търпя, да прощавам и да обичам. Амин!

Болестите очистват греховете и дават време за обмисляне на отминалото време.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 37)

Това, че все още сме живи, означава, че Господ търпи нашите грехове и очаква нашето изправление, а ако някой се потруди както трябва за спасението, то такъв Господ прибира тогава, когато той стане достоен за Божията милост. Ленивите и нерадивите смъртта прибира, след като те престанат да дават каквато и да е надежда за своето спасение.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 268-269)

Към свещените книги и свещените предмети трябва да се отнасяме благоговейно. Преди всичко, трябва да имаме страх Божий. Той научава на благоговение. Той научава на всяко добро. Небрежното, неблагоговейно отношение със светините се получава, когато общуваме с тях по силата на навика. А това не трябва да е така.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 310)

Благополучието е заобиколено от три опасности, от които всячески трябва да се пазим: първото – превъзнасяне, второто – разкош, третото – немилосърдно скъперничество. Тези тясно свързани с благополучието пороци, като силно противни Богу, лесно могат в самото щастие да направят човека нещастен, ако се е поддал на някои от тях.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 69)

Никой и нищо не може да навреди на човека, ако той сам не навреди на себе си; и напротив, който не страни от греха, на него и хиляди спасителни средства няма да помогнат. Следователно, единственото зло е грехът: Иуда паднал, живеейки със Спасителя, а праведният Лот се спасил, живеейки в Содом.

Преподобни Никон Оптински (15, с. 181)

Трябва да се пазим да не се предаваме на греховно безгрижие с надеждата, че все някога ще се покаем: това е същото, каквото и отчаянието.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 20)

Всичко лошо, включително и страстите, борещи се с нас, трябва да считаме не за свои, а от врага – дявола. Това е много важно. Само тогава може да победиш страстта, когато не я считаш за своя.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 319-320)

Когато човек е придобил бодър дух, тогава, въпреки всички немощи и недъзи на плътта, той може да е спокоен и доволен от своето положение.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 126)

Не се бойте от скърбите, а се бойте от наглостта на еретиците, стремящи се да разделят човека от Христос; затова Той е заповядал такива да се считат за езичници и митари.

Преподобни Анатолий Младши Оптински (16, с. 401)

Кръстното знамение е изключително важно: никой не знае какво ще донесе настъпващата нощ; затова е така важно ограждането със силата на Честния и Животворящ Кръст.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 213)

Недостатъците на ближните е добре да се покриват, когато е възможно и когато това не причинява вреда, но когато тези недостатъци са станали явни, тогава е по-добре да се придържаме към правдата, уповавайки се на Божията воля.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 263)

Падащият и ставащият, каещият се и смиряващият се е по-добър от непадащия, некаещия, несмиряващия се; чрез битките придобиваме изкусност в борбата.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 389)

Бог обича свободата. «Дето пък е Духът Господен, там има свобода» (2 Кор. 3:17) – говори апостолът. Той не привлича насила към Себе Си.

Преподобни Анатолий Младши Оптински (16, с. 394-395)

От момента на причастяване до изплакването на устата със запивката, трябва да се пазите да не се изплюете. От благоговение се старайте да не плюете и през целия този ден, макар за това никъде да няма указания, и да няма грях в това.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 325-326)

Живей просто, по съвест, помни винаги, че Господ вижда, а на останалото не обръщай внимание!

Преподобни Анатолий Младши Оптински (16, с. 406)

Човек трябва да пази целомъдрие и душевна и телесна чистота не само по отношение на блудната страст, но и по отношение на другите страсти, защото и завистта, и ненавистта, и злопаметността също оскверняват душата.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 5-6)

Не изпитвайте защо се случва не това, което искате, а това, което никога не бихте поискали, понеже Бог по-добре знае, кое е по-полезно за нас – здравето или боледуването. А нашият дълг е с детска покорност всичко да приемаме от Небесния ни Отец, било то и горчиво за нас… и да казваме: «Отче наш, да бъде Твоята воля».

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 136-137)

Работи според силите си, не цени своите заслуги, не брой добродетелите, а гледай и брой немощите и греховете си – и Господ никога няма да те остави.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 44)

Ежедневно преди сън трябва да си припомним греховете, извършени през деня, и да се покаем за тях пред Бога.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 309)

При изповед трябва ясно да изказваш всичките си грехове, освен забравените, а не да говориш за тях повърхностно; понеже неизповяданият грях не се опрощава, освен ако не е бил недоизказан поради забравяне.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 234)

Живейте по съвест и просете помощ от Царицата Небесна – и всичко ще бъде добре.

Преподобни Исаакий Оптински (8, с. 136)

За да изпълнявате заповедите Христови, трябва да ги знаете. Те са изложени в Евангелието. Четете Светото Евангелие, нека неговият дух проникне във вас, направете го правило на своя живот, настолна книга. Във всяка постъпка и жизнен въпрос постъпвайте съгласно с Евангелското учение. То е единствената светлина на нашия живот.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 289)

Който преодолее една страст, той е победил един демон; а който преодолее две страсти, той е победил два демона; а който е изоставил десет или повече пристрастия, той е разбил цял полк бесове и ще се наслаждава на душевен мир.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 78)

Желаещите да се спасят винаги трябва да помнят словата на преподобния Петър Дамаскин, че спасението се извършва между страха и надеждата. А да желаеш да видиш своето спасение ясно, като на длан, – е погрешно желание и мнение.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 56)

Бог ни е заповядал мир и любов, а врагът привнася вражда, подозрение и смущение, … където делото е Божие, там цари мир и спокойствие, а където е вражеско – прилози и подстрекания; и след приемането им, какво става в душата? Каква буря и смущение? Просто ад!

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 15)

Вървете по пътя на смирението! Чрез смирено понасяне на трудните обстоятелства в живота; смирено търпение на изпращаните от Господа болести; смирена надежда, че няма да бъдете оставени от Господа, бърз помощник и любвеобилен Небесен Отец; смирена молитва за помощ свише, за прогонване на унинието и чувството за безнадеждност, чрез които врагът на спасението се стреми да ни доведе до отчаяние, гибелно за човека, лишаващо го от Божествената благодат и отдалечаващо от него Божието милосърдие. Смисълът на християнския живот е, по думите на светия апостол Павел, написани до коринтяните: «прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии» (1 Кор. 6:20). И така, записвайки тези свети слова в душите и сърцата си, следва да се постараем настроението и постъпките в живота ни да служат за слава Божия и назидание на ближните ни.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 17.)

Най-трудна е молитвата. Всяка добродетел чрез извършването ѝ се превръща в навик, а в молитвата е нужно принуждаване до самата смърт. На нея се противи ветхият ни човек, а врагът особено въстава срещу молещия се.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 58)

Премилосърдният Господ, Който ни обича и желае да се спасим и избавим от заблуждения и робуване на страстите, ни изпраща различни скърби, лишения и болести, за да може ние, познали своята суета и не намирайки утешение, да се обърнем към Него. Сърцето ни, съкрушено от неочаквани събития и скърби, неволно умира за света, тоест, за страстите, и търси утешение в нещо по-добро.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 22)

Който помни смъртта и се бои от вечните мъки, той всячески принуждава себе си към изправление. И внимава повече над себе си.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 278)

Основата на нашето спасение е покаянието.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 309)

Човекът, който охладнява към Бога, преди всичко започва да избягва да ходи на църква. В началото почва да идва на служба по-късно, а след това напълно престава да посещава Божия храм. Поради това за монасите е задължително посещаването на службите. Наистина, поради неотложни дела понякога им се разрешава да не ходят на всички служби, но при възможност това се вменява като необходимо задължение.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 28)

Отчаянието е смъртен грях. Бягай от него. А вярвай в Милосърдния Бог и нашата Застъпница Богородица и светиите. Те всичко могат да направят. А да се смириш и да потърпиш е нужно непременно.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 89)

следваща >>

Опинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов

* Предисловието е на Мария Строганова