„Неверни къпони са гнусота пред Господа,
а право теглене е Нему угодно.”

Притчи 11:1

Преди броени дни една статия във в. „Монитор” отсече: „Синодът забранява стария календар”. Някои се смутиха, други недоумяваха, а трети започнаха злобно да потриват ръце. Впоследствие се оказа, че в нашите средства за масова информация пишат хора, които пет пари не дават за авторитета на медията, в която работят. Но това си е техен проблем, защото ако високият авторитет на светските и в голямата си част безбожни медии не е тяхна грижа, още по-малко пък е наша. Наша работа обаче е да изясним какво точно става. Наистина ли забранява Светият Синод стария календар или това е просто поредната медийна лъжа? Или пък някой се опитва да провокира такова решение и е решил „да опипа почвата” с подобна „новина”.

В сайта Двери.бг бе публикувано нещо като опровержение, което гласи: Светият Синод няма да обсъжда въпроса с църковния календар. Ако се бяха ограничили само със заглавието, щеше да е добре. Но както е известно, самоограничението в рамките на истината не е силната страна на пишещите в този сайт, поради което съдържанието на това иначе скромно опроверженийце се е разляло и потекло далеч извън тези рамки, та се налага сега да пишем опровержение на опровержението.

След вярното твърдение, че „не е обсъждан от Св. Синод въпросът за промяна на календара на БПЦ, нито статутът на енориите, които служат по стария календар, но са в лоното на каноничната църква” на Ловчанския митрополит Гавриил, незабавно започват характерните за Двери.бг манипулации и импровизации. „Не е ясно кой повдига отново – възмущават се те - календарния спор, който беше вече поставен и решен на Църковно-народния събор в Рилския манастир през 2008 година”.

Не им било ясно значи! Само дето по-нататък ще се окаже, че колкото по не са наясно, толкова по-смело предполагат. И друг път сме казвали, че вероятността да научите истината в Двери.бг никога не надвишава 50 %, но в този материал тя е по-близо до минимума (0), отколкото до максимума (50) на тази вероятност.

Колкото до горния цитат, истината както обикновено няма нищо общо с написаното, „защото в устата им няма истина … с езика си лъстят” (Пс. 5:10). Защо? Защото тая чета последователи на Пинокио просто не може да диша, ако не лъже всекидневно и не си забива ставащия все по-дълъг нос къде ли не. „Поставен и решен” означава поставен на обсъждане, обсъден и решен, докато на Шестия ЦНС календарният въпрос не е бил поставян на обсъждане, от което следва, че няма как да е и решен. Още повече, че от канонично-правна гледна точка календарната реформа от 1968 г. е формално узаконяване на една незаконна по същество практика, като мотивите за промяната, посочени в тогавашното Послание на Св. Синод са абсолютно нецърковни и дори антицърковни. Следователно този въпрос може да се смята за решен, само когато се отмени неканоничната и противоуставна реформа от 1968 година. Всяко друго решение ще е решение, пак ще повторим, само от формална гледна точка и независимо от това какво наименование му бъде прикачено: „послание”, „окръжно”, „поучително известие”, „томос”, „орос” и т. н., по същност и по дух то ще бъде беззаконие и ще бъде атакуемо както от канонична гледна точка, така и по силата на сега действащия Устав на БПЦ, което на практика ще го превърне в незадължително.

По-нататък в статията се следват зададените координати – около, встрани, срещу, само не и в истината: „Тогава делегатите на църковния форум с голямо болшинство гласуваха против връщането на стария стил (вижте тук)”.

В Двери.бг явно не четат дори собствените си статии, та се налага да си правим този труд вместо тях. Във въпросното „тук” четем: „делегатите гласуваха против разглеждането на въпроса за църковния календар по време на Шестия църковно-народен събор”. Пак да уточним: гласуваха против разглеждането, а не против връщането на стария стил. За пореден път претендиращите, че владеят висшата математика доказват, че хич ги няма с простата аритметика и не могат да съберат две и две, както и че са в плен на омагьосания кръг – недобросъвестност, която ражда невежество и невежество, което ражда недобросъвестност.

После са цитирани думите на митр. Гавриил (мимоходом ще отбележим, че в Двери не правят разлика между цитат и парафраза, тъй че винаги трябва да имаме едно на ум):

“Както тогава, така и сега - изяснихме, че този въпрос не е сред приоритетите на нашата Църква", каза митрополит Гавриил. "След като съборът не промени календара, сега синодът не може да го направи", заяви архиереят”.

Тук се налага да внесем известна яснота. Владиката правилно казва, че църковният календар не бива да се променя и че синодът не може да го прави. Но църковният календар в БПЦ все пак е променен и то тъкмо от Синода през 1968 година. Това решение освен всичко друго е и в нарушение на решенията от Всеправославното съвещание в Москва през 1948 г., където се взема компромисното решение да се запази съществуващото статукво към онзи исторически момент, тоест които „кривнали” с календара – „кривнали” (гърци и румънци), но дотук. Повече – не! Само че БПЦ не спазва дори това компромисно решение и в нарушение на взетото съборно решение променя календара едва двадесет години по-късно. Следователно това, което сега се иска, не е промяна на календара, както пишат Двери, а точно обратното – отмяна на промяната на календара, отмяна на тази излишна, вредна, нагла и абсолютно самочинна промяна, която няма никакво оправдание. Вижда се значи, че Двери.бг освен с математиката са зле и с граматиката, защото има съществена разлика между промяна и отмяна, докато за дългоносата чета тези две думи изглежда са синоними.

Докога това упорство и пълна неспособност за диалог в рамките на нормалния разсъдък?! Та нали ако някой е против промяната на календара, той непременно би трябвало да бъде за отмяна на промяната. Затова ще призовем госпожите и господата от този сайт да спрат да внасят допълнителни усложнения в тази и без това достатъчно сложна материя, от която и на децата стана ясно, че нищо не разбират! Защото използвайки думите на митр. Гавриил, те се стремят да внушат на хората, че някой иска да промени в Църквата нещо, което едва ли не си е нейно и исконно й принадлежи, докато на практика е точно обратното! Църквата трябва да се отърси от нещо, което е било, е, и винаги ще бъде чуждо за нея. Именно сегашната ситуация няма никакво разумно оправдание. Ако календарът може да бъде променян, защо да не се върне старият, който освен че е по-удобен и приложим за Православното богослужение за разлика от папския инвалид, е и календарът, по който се е служило в продължение на две хилядолетия без абсолютно никакъв проблем? А ако пък календарът не може да бъде променян, защо е бил променен през 1968 г. и защо тази промяна се отстоява толкова фанатично с абсурдния довод, че тогава може, а днес вече не можело да се променя? Значи промени от Православие към икуменизъм и отстъпление - може, но виж обратното - от отстъпление към Православие са нежелателни и недопустими! Що за двоен стандарт? Или може би тези новокалендарни фанатици са забравили, че нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа (Прит. 20:10)?! И как при това положение ще бъдат лекувани разколите на календарна основа и какво да правят онези, които не желаят да следват курса на отстъпление от Православието при положение, че се поеме още по-самоуверено в тази посока? Кой ще отговаря за онези души, ако те, бидейки съблазнени, постъпят неразумно и напуснат каноничната Църква, чувствайки се изпъдени от нея?

По-нататък следва становището на някакъв нов чешит самозабравили се миряни, титулувани като „църковни анализатори”, а всъщност специалисти по разпространяване на слухове: „Църковни анализатори подозират, че въпросът с календара се повдига отново от свещ. Марий Димитров, който служи в храма на село/квартал Челопечене по Юлиянския календар, и негови привърженици. Те се надяват в усложнената обстановка след смъртта на патриарх Максим да прокарат своята дългогодишна идея да върнат стария календар”.

Не знаем каква е тази нова специалност „църковен анализатор”, но съдейки по наименованието, това са явно хора външни за Църквата, защото е странно да правиш дисекция на нещо, от което ти самият си част. Смятаме обаче, че най-общо казано един уважаващ себе си анализатор би трябвало да се занимава не с подозрения, клюки и слухове, а с анализиране на конкретни данни. С подозрения се занимават журналисти, които поради некадърност и мързел не са успели да се доберат до необходимата информация, та се налага да си я измислят. В случая обаче се оказва, че причината дори не е обичайната за Двери.бг немарливост, а става въпрос за злобна недобросъвестност, която впрочем също не е необичайна за тях.

От името на свещ. Марий Димитров и неговите енориаши сме упълномощени да заявим, че през разглеждания период не са подавани никакви жалби и че в случая става въпрос за долнопробна лъжа. А това, което Двери.бг крият или не знаят, е че Светият Синод от години е затрупван с хиляди жалби от вярващи православни християни, в които се моли за връщане на стария календар. Тази информация е от напълно достоверен източник за разлика от дезинформациите в Двери, които се поднасят на читателите. Затова пак ще повторим, че в „подозренията” им, че „се готви подписка на тази тема, която ще бъде подадена в канцеларията на синода в близките дни” от страна на о. Марий Димитров няма дори частица истина.

Нататък следват обичайните им банални внушения: „Привържениците на стария стил издигат в култ Юлианския календар, вярвайки, че неговото следване гарантира чистота на вярата, напредък в благочестието и отделяне от еретиците. За съжаление в нарушение на църковната канонична дисциплина зографските монаси начело с игумена о. Амвросий от години насаждат сред вярващите от Българската православна църква заблуждението за "спасителната роля" на стария календар и Св. Синод не взима мерки срещу това своеволие”.

Пак старата песен от изтърканата плоча на стария грамофон - спасителен ли е календарът или не. За пореден път ще заявим, че привържениците на стария стил не издигат календара в култ, а искат да стоят твърдо и цялостно в Преданието на светите отци, от което църковният календар е неделима част. Ако съпротивата срещу определена реформа е издигане в култ на жертвата на реформата (в случая църковния календар), тогава какво да кажем например за светите отци, които са били против използването на безквасен хляб при Светата Евхаристия, защото утре и този въпрос може да стане актуален. Те как ще бъдат квалифицирани от „църковните анализатори”? Като артосопоклонници? Хилядите преподобни отци, които са се борели против реформи и промени в манастирските устави, как ще бъдат окачествени: като буквоядци и параграфопоклонници? Ами тези, които казват, че каноните трябва да се спазват, а не да се нарушават или променят и прочее и прочее? Що за извратено мислене е това! Нима пишещите в Двери.бг си мислят, че хората са толкова наивни, та не разбират, че така всяка безсмислена и вредна реформа в Църквата (каквато безспорно е промяната на календара през 1968 г.) може да бъде оправдавана с твърдението, че противниците й са идолопоклоници?! И защо толкова се дразнят, когато някой учи, че старият календар е спасителен? Това не е просто някакъв си стар календар, който няма нищо общо с Църквата, а оттам и със спасението. Това е църковният календар, отеческият календар, който Църквата е ползвала от самото си създаване чак до ХХ век. Да не би да са паднали от Марс тези тъй наречени анализатори. И как са паднали? На главите си ли?

Нима е толкова трудно за проумяване, че щом т. нар. стар календар е църковен, значи е спасителен, както е спасително и всичко, на което учи и което практикува Светата Църква. Или може би незнайно как църковният календар, според тях, се е оказал неспасителен, а спасителен е вече новият календар? Но как и кога се е получила тази странна сотириологична рокада? И нека в отговор не ни пробутват глупостите, че „каквото приеме Църквата – това е”, защото Църквата не страда от шизофрения и не може днес да приема едно, а утре – обратното, без никакви уважителни причини. Това се прави от отстъпниците вътре в нея, въпреки светоотеческите завети, хилядолетната традиция и волята на Божия народ. Как може в продължение на векове новият календар последователно да бъде отхвърлян и дори анатемосан, а изведнъж в началото на ХХ век – да бъде приет? Ясно как - посредством неговите промоутъри в Православието – масоните и жалките им слуги, които се изкарват пред другите като велики знатоци, сдобили се незнайно как с правото да съдят и поучават останалите.

Цялата статия на Двери е изтъкана от лъжи и полуистини. Цитираният в нея иеромонах Никанор също потвърди пред нас, че думите му са предадени изопачено и готовността му за преминаване по нов стил е била силно преувеличена.

По-надолу в своята статия тези яростни поборници срещу разколите без никакви притеснения цитират доц. Дилян Николчев от БФ на СУ, който както е известно, беше в редиците на Пимено-Инокентиевия разкол: „Всяко заиграване с календара е опасно и може да доведе до допълнително разделение на Църквата”. Ако тези думи са наистина негови, грижата на един разколник за единството на Църквата е непонятна. Не става ясно обаче, защо отмяната на промяната на календара е заиграване с календара? Откога лечението на болестта е „опасно заиграване” с болестта? Не е ли опасно заиграване именно забавянето и безкрайното протакане на лечението? Налудничаво, нали? Ако четейки Двери.бг, изпитате усещането, че сте в лудница, да знаете, че проблемът не е във вас.

Накрая статията им завършва така, сякаш някой е прекъснал захранването на ума на пишещия. Изведнъж на финала най-неочаквано биваме запознати кога в България бил въведен григорианският календар за... гражданска употреба! Какво общо има това с темата за въвеждането на този календар в Църквата, която е и предметът на всички тези дискусии, само авторът от Двери знае или пък може би не, защото е завършил статията си така, сякаш внезапно е заспал, докато е писал.

Все пак видно е, че тази „новина” не е съвсем изсмукана от пръстите. Явно някой е осведомил журналистката от в. „Монитор” за своите намерения или желания, приписвайки ги на целия Св. Синод като нещо, което евентуално предстои да се случи. Възможно е сред митрополитите или епископите на БПЦ да има хора, които желаят точно това - не отмяна на промяната от 1968 г., а напротив – пълно узаконяване на беззаконието. Но както и Двери.бг процедиха през зъби, Св. Синод не планира да разглежда на този етап календарния въпрос, което значи, че всичките „подозрения” за забрани на стария календар и натиск върху служещите по него, са представяне на желаното за действително. Крушката обаче си има опашка и зад тази „новина” вероятно стоят хора, които са силно заинтересувани нещата да се развият точно така: държащите на чистотата на вярата да бъдат принудени или да напуснат каноничната Църква или да служат по новия стил и така да им се затвори устата.

Кой има интерес това да стане именно по този начин, за да се провокират горните два изхода със забраната на стария календар? Възможните отговори са два: от една страна това са разколниците-старокалендарци, а от друга - убедените и активно действащи икуменисти в БПЦ. Първите – поне някои от тях – напоследък са особено активни в медийната си кампания срещу каноничността на БПЦ, агентурното минало на архиереите, каноничната дисциплина в БПЦ и т. н., и стриктно следят какво се случва в нея и как вървят приготовленията за избора на патриарх. Дават интервюта и пресконференции, чести гости са в телевизионните студия, изобщо налице е стремеж към запознаване на българската общественост с тяхното съществуване и дейност. Техният призив е „вярващите у нас да се осъзнаят и да се присъединят към нас, за да има истинска канонична православна църква в България”, според собствените им думи. Кои са тези разколници-старокалендарци? Старостилната общност в манастира в с. Копиловци, с духовен лидер архимандрит Касиан, която е към един от многобройните гръцки разколнически "синоди". При една евентуална забрана на стария календар, те разчитат разочарованите и отблъснати от подобно действие на Синода старостилци в БПЦ да я напуснат и да се влеят в техните редици, които понастоящем са твърде рехави. Освен това архимандрит Касиан отдавна бленува епископска митра, а при този недостиг на пасоми няма да има пред кого да я показва.

Има обаче и други лица, които се стремят към същото, но се намират вътре в БПЦ. Едва ли ще изненадаме някого, ако посочим най-заинтересованите от забраната на църковния календар и маргинализирането на тези, които апелират към спазване на Свещ. Предание, а именно - проф. Иван Желев и агитката от Двери.бг заедно със симпатизантите им в богословските среди. Какво печелят тези хора, ако обстоятелствата в БПЦ се подредят точно така? Професорът ще си разчисти пътя от пречкащите му се идейни опоненти. Бидейки духовен приемник на печално известния новокалендарен апологет и отявлен икуменист проф. Тодор Събев, Иван Желев aka агент Ангелов от години с все сила тегли БПЦ по пътя към отстъплението и към готвения „Велик Събор”, като твърдо е решен да доведе нещата докрай, тоест до отпадане на Църквата ни от вселенското Православие и обединяването й с еретиците. Затова тези, които държат високо знамето на верността към светоотеческото Православие, трябва с всички сили и средства да бъдат насила направени разколници или в най-добрия случай да им се запуши устата. Този план е работил много пъти в Църковната история, та има значи проф. Желев откъде да черпи вдъхновение.

Дали горните две лица – архим. Касиан и проф. Желев действат в комбина или това са солови проекти на всеки един от тях – няма никакво значение. Не можем да кажем и дали ги свързва старо приятелство или здрава колегиална агентурна връзка, както твърдят запознати. Важното е, че имат общ интерес от подобни провокации и не стоят със скръстени ръце.

Тук ще кажем само още няколко думи за целта на това занятие. С пълното узаконяване на новия и пълната забрана на стария календар отстъпленците целят разчистването на пътя за въвеждането на още много промени, докато единственото устойчиво нещо в Църквата, на която и икуменисти и разколници гледат като на корпоративна собственост, стане промяната – бушуващият поток от мнения на падналия човешки ум. Този бушуващ поток обаче в Църквата винаги ще среща камъка Христос, за Когото е писано: „всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже” (Лука 20:18). И независимо от това, че майсторите-зидари и техните калфи и ратаи постоянно се опитват да отхвърлят този камък, писано е: „той стана глава на ъгъла” (20:17). Следователно трябва да сме наясно, че не ние, а отстъпленците водят загубена битка, защото каквото и да стане оттук нататък трябва да помним, че, както пише един мой руски събрат: „За онези, които водят битка за Христа, всяко поражение е победа”.

Което значи, че който се сражава за Христа, не може да загуби, а който се сражава срещу Христа, каквото и да спечели, накрая ще загуби всичко.