Снимка: Сливенска св. митрополия

В последните години стана навик на някои медии преди празника на Рождество Христово да повдигат въпроса за датата на празнуването му и календара, по който това трябва да стане. Един сайт, който не се ползва с особено доверие по отношение на коректността на църковната информацията, която представя, отново дава изкривена информация и манипулативни коментари.

В излязлата на 5 декември 2012 г. статия в същия сайт се говори за „календарния спор, който беше вече поставен и решен на Църковно-народния събор в Рилския манастир през 2008 г. Тогава делегатите на църковния форум с голямо болшинство гласуваха против връщането на стария стил (вижте тук)“, като дават линк към също така изкривена информация по този въпрос.

Тъй като в последно време темата се коментира широко и се споменава и моето име по повод предложението ми на първата сесия на VІ-я Църковно-народен събор, проведена от 14 до 18 май 2008 г. в Рилската света обител, бих искала да внеса яснота по въпроса.

Неправилно се тиражира, че на тази сесия е било отхвърлено предложение за връщане към т.нар. “стар стил”. Защото трябва да се знае какво точно бе предложено. Беше предложено да се допълни новият устав на БПЦ, който се обсъждаше тогава, с текст, касаещ извършването на богослужението в Църквата. Текстът е следният:

"І. Предлагам в чл. 2 след текста “Основа на устройството на Българската православна църква са: Свещеното Писание, Свещеното предание, Правилата на св. апостоли, свещените канони на Вселенските и Поместни събори, учението на св. Отци и настоящия устав.”, като изречение второ, да се допълни текста: “Тя извършва църковното богослужение според светоотеческия еортологий (църковния календар) и предписанията на богослужебния Устав"*.

Като МОТИВИТЕ към предложението за допълване на чл. 2 от Устава на Българска Православна Църква са около 8 стандартни страници и в тях са посочени причините и целта на предложението.

Причините накратко са, че при служението по т. нар. "поправен юлиянски" календар се нарушава Типикона - богослужебния църковен Устав относно неподвижните празници. Защото както пренебрегването на догматическите и каноническите определения води до отстъпление от Православието, така и посоченото пренебрегване на Типикона води до такова отстъпление. Това е коментирано в достатъчно много литература по тази тема, а в Интернет са достъпни също както докладът пред Всеправославното съвещание от 1948 г, така и „За новия и стария стил” по този въпрос от Архиепископ Серафим Соболев,(погребан в криптата на Руската църква в София и от когото мнозина просят и получават благодатна помощ),също и последната жалба срещу решението на Светия Синод за промяна на богослужебния юлиански календар на свещеник Марий Димитров и статиите на свещеник Божидар Главев “За новостилния разкол”, “Евангелие от Матея 18:17 – фаталният за отстъпленците стих”.

Целите на предложението бяха да се възстанови пълнотата на богослужебния живот в служението на Българската Православна Църква и да се изправят нарушенията на църковния богослужебен Устав относно неподвижните празници. Иначе казано - да се премахне причината, която води до съблазън и поради която много хора напускат Българската Православна Църква.

За осъществяването на прехода към светоотеческия еортологий – църковния календар (стария църковен, известен като „юлиански календар”) предложението ми беше в края на Устава да бъдат включени съответни преходни разпоредби, които показваха как се предвижда да стане връщането към светоотеческия календар.

Предложението за допълването на този текст беше подкрепено от покойния Доростолски митрополит Иларион, който пред събора каза, че „навремето се е подписал за новия стил, но този стил не е правилен, а е правилен старият стил и той трябва да бъде върнат”. За предложението гласуваха също Пловдивският митрополит Николай, Плевенският митрополит Игнатий, Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Викарният епископ на Сливенска епархия епископ Игнатий и много свещенослужители и миряни, сред които юристите, участвали в изработването на Закона за вероизповеданията Борислав Цеков и Мария Кьосева.

Предложението беше отклонено по чисто технически причини – юристи прецениха, че текст за календара не може да бъде включван в новия Устав. Истината е, че никой не отрече необходимостта от връщането на светоотеческия календар. При дискусията Митрополит Гавриил като причина за отлагането изказа довод, че народът щял да се обърка и нямало да разбере защо се прави това. Споменато беше, че трябва да се работи за просвета и разясняване на хората за тази необходимост от връщането към светоотеческия календар. Тези факти могат да се видят и от видеозаписите, документиращи заседанията на събора.

Така на първата сесия на VІ-ия Църковно-народен събор, проведена от 14 – 18 май 2008 г. в Рилската света обител, беше отклонено по технически причини единствено предложението текстът да влезе като член от устава на Българската Православна Църква, тъй като се счете, че текст за календара не може да бъде присъства в него (устава).

Искане за връщането към светоотеческия църковен календар, официално внесено и заведено в Светия Синод с №1093 от 24.06.1997 г., са подписали и повече от 200 свещенослужители от Българската Православна Църква, между които архиереи и митрополити. То е препотвърдено и от такова с №1146 от 27.06.2001 г. и с редица други, чиито номера не е нужно сега да се изброяват едно по едно. Към тях и до днес продължават да постъпват нови и нови заявления за присъединяване.

В правомощията на Светия Синод на БПЦ е да постанови решение, с което да отмени административния акт за промяна на богослужебния юлиански календар (по прот. №35/22.12.1967 г., обнародван с Окръжно послание №5953/18.07.1968 г.), като го обяви за нищожен и възстанови фактическото положение преди издаването му, т.е. да се възобнови в пълнота богослужебната употреба на утвърдения от Вселенските Събори Църковен юлиански календар.

Всяка спекулация, че „Светият синод на Българската православна църква ще забрани категорично служенето по стария календар в някои енории към каноничната патриаршия, където това се прави по изключение с благословението на покойния патриарх Максим“, както беше тиражирана от един вестник, е напълно несъстоятелна. Първо, защото не отговаря на истината и второ, защото подобно решение би противоречало на каноните и съответно, съгласно чл. 69, ал. 2 и на Устава на БПЦ, и би било незадължително за членовете, клирици и миряни на Българската Православна църква – Българска Патриаршия, като противоречащо на каноните.

Да не забравяме, че всеки епископ при хиротонията си дава следната клетва: "Обещавам да пазя каноните на св. Апостоли и на 7-те Вселенски и благочестивите поместни събори, узаконили запазването на правите повеления, и каквито канони и свети устави в разните времена и години са наредени от истинските поборници на Светата Вселенска източна Православна вяра, с това мое обещание и тях потвърждавам, че ще ги пазя здраво и ненарушимо до края на моя живот. И всичко онова, що те са приели, и аз приемам, а което те са отхвърлили, и аз отхвърлям. <...> Ако нещо от обещаното тук от мен потъпча, или се покажа противен на божествените правила <...> веднага да бъда лишен от целия свой сан и власт, без всякакво обяснение и слово, и да стана чужд на небесния дар, даден ми от Св. Дух, при посвещението чрез ръковъзлагане".

Катя Златкова Тодорова от гр. София, Софийска духовна околия, съгласно решение на Софийския епархийски съвет, протокол №7 от 4 юли 2005 г., надлежно утвърдена и провъзгласена от Светия Синод на БПЦ на 16 юни 2005 г. с протокол №4 за член на Църковно-народния събор.

* В църковната лексика не се употребява понятието “стар календар” и “юлиански календар”, понеже църковният термин е именно църковен календар или съответно - светоотечески еортологий, тъй като няма друг, който Православната Църква да признава за църковен календар. – бел. К.Т.