„Страхът Господен е чист”
Пс. 18:10

„Тази система поробва човека”, излага накратко един наш кореспондент съдържанието на книгата на В. П. Филимонов „Човекът трябва да си остане човек”. „Картата, а след това и чипът се явяват връзка с външния свят. Без нея човек няма да може нито да купува нито да продава. Неудобният човек или хора ще бъдат просто изключени от системата и ще останат на улицата не притежавайки нищо. Затова още сега на началния етап е нужно да се разпространява информация и да се осъществява съпротива срещу тази система”.

Системата, при която няма да можем нищо да купуваме и да продаваме обаче, ни е обещана от Свещеното Писание.

Не бива да хабим сили и средства за съпротива срещу всевъзможни неща, които биха могли да се окажат зародиш на тази система. Не е известно от какви точно личинки тя би могла да се излюпи. Животът няма да ни стигне за това – да проследяваме всичко и да се борим с неизбежното. И защо? За да имаме все пак възможност „всичко да си купуваме и да продаваме” и да „затормозим” появата на чиповете? Нима това е целта на нашия живот?!

Не е ли по-добре да хвърлим останалите си сили за укрепване в Светата вяра, за да можем заради Господ Иисус Христос да не бъдем обзети от страх, когато бъдем лишени от възможността „всичко да купуваме и да продаваме”? Не ви ли се струва, че днешните активни борци с утрешното зло рискуват, когато това „утре” настъпи, да се окажат в състояние на война с вчерашните представи за злото? И тъй като всичките им сили ще са изхабени за противостоене на това зло, ще възприемат разпространението на чиповете като безусловно зло. Но това не е най-голямото зло.

Най-голямото зло не са тоталното гонение срещу християнството и повсеместната му забрана, а малодушието на християните неспособни да изберат отхвърлянето на света, репресиите и верността на Христа до смърт. В основата на паническия страх пред чиповете на практика е любовта към този свят. Те всячески се стремят да не загубят този несигурен статут, който богоборческият свят предоставя на днешните християни, разрешавайки им великодушно да се ползват от световните блага, без да изисква до някое време да се заплати с отречение от Христа.

Те – борците с ИНН и чиповете - полагат всички усилия да предотвратят откритите гонения срещу християните. Но те няма да могат да ги предотвратят.

Те искат да се „предпазят” и да избегнат този решаващ изпит, който всеки вярващ ще трябва да държи и да издържи. Те наподобяват лениви студенти, които хвърлят всичките си сили не на подготовка за изпита, а на неговата отмяна. Те се надяват да избегнат това приготвено за всеки кръстен огнено изкушение, що се праща за изпитание, за което св. ап. Петър заповядва „не се чудете като на случка, странна за вас” (1 Петр. 4:12).

Резултатът от тази дейност ще бъде такъв, че те ще се окажат неподготвени за мъченичеството за Христа. Всички техни сили ще са изразходени за недопускане на гоненията и когато неизбежното все пак дойде, борците за отмяна на изпита ще се окажат неподготвени по предмета на изпита.

В желанието си да отдалечат страшните за тях времена на чиповете те са направили войната със Системата дело на живота си, но когато тази война бъде загубена, вярата им ще рухне. Те ще претърпят морално поражение и ще бъдат сломени. Когато най-лошото за тях все пак се случи, ще се окаже, че те не са готови да умрат, но да не приемат чиповете.

А ние трябва да бъдем готови! Трябва да съгряваме в себе си постоянно тази готовност. Всеки ден трябва да сме готови да умрем за Христа. Такава готовност се достига и се усвоява посредством осъзнаването на днешните, а не на утрешните опасности за вярата и чрез решимост, противостоейки им, като рискуваме своето благополучие. Имащите такава закалка на душата няма да приемат победата на тоталната Система за окончателно поражение на Църквата, а чипът за тях няма да бъде по-страшен от смъртта.

За днешните борци със „зачатъците на Системата” развитието на тази Система за „поробване на човека чрез изключването му” от възможността за придобиване на земни блага се оказва по-страшно от смъртта, което е неправилно.

По-страшно от смъртта е отречението от Христа.

За „търсещите алтернативи” „изключването” от света е по-страшно от смъртта. Обаче: В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света (Иоан 16:33).

Тази е победата, която победи света - нашата вяра (1 Иоан 5:4).

Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си изпитвайте (2 Кор. 13:5).

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев