Ако ти още не си се кръстил – част 8

Възражение осмо:

"Аз така съм възпитан..."

"Аз съм комунист, така съм възпитан и затова няма да се кръстя. Защото иначе ще трябва да призная, че цял живот съм се заблуждавал."

И какво от туй, че са те възпитавали като комунист? Ако някое учение се е оказало погрешно, нима е разумно заради някаква принципност да продължаваш да го следваш?

А и къде е сега комунизмът? Какво даде той на човека за неговия вечен Живот? Всички негови земни обещания се оказаха една огромна измама. Къде е царството на свободата, обещано от Маркс? И не бива да казваме, че някой е попречил да бъде построено това „забележително общество”. Комунистите го строиха кажи-речи цяло столетие и въвлякоха в този чудовищен експеримент към една трета от населението на планетата. И на края какво? Десетки милиони трупове, разгромени държави, обеднели и съсипани от терор народи. Упадък на културата и превръщане на хората в уроди.

В действителност комунизмът обеща една „недостижима земя”, която подобно на линията на хоризонта, колкото се приближаваш към нея, толкова тя се отдалечава все повече и повече. Сигурно ще споменеш онези социални придобивки, които даде комунистическият режим. Няма да оспорвам това, макар и по този въпрос да има какво да се каже.

Но кажи честно – какво ти обеща лично на теб комунизмът за след смъртта? НИЩО. „Вечната памет” на потомците, която я продължи двадесет години, я - не, и после – само един буренясал гроб. И толкоз! А за какво са им на бурените безплатна медицина и „всеобщо” образование? Но най-удивителното в тази измама е, че на конкретния човек не се обещава нищо. Всички блага са предназначени за далечните потомци от недостижимото бъдеще. И при това личността, кой знае защо, е длъжна да жертва всичко заради тази мечта. Но защо все пак? Заради материалната удовлетвореност на хората от тридесетото столетие?

Нима досега не си разбрал, че просто си бил въвлечен в истинска дяволска измама? А казваш: „Нима е възможно да съм се заблуждавал цял живот?” Това е все едно ограбеният да се пита учудено: „Нима е възможно да съм ограбен?”

А ти самият, приятелю, нима не приличаш на него, когато твърдиш, че не е възможно цял живот да си се заблуждавал? С какво ще влезеш във Вечността, след като вече е ясно, че комунистическата мечта се оказа именно блян и заблуждение? Каква полза от всичко това зад гроба? Все пак най-добре е да признаеш (макар и късно) своята грешка и с покаяние да дойдеш при Бога, за да можеш поне на стари години на понатрупаш макар и мъничко богатство за вечния Живот.

<< предишна || следваща >>

„Если ты еще не крестился”

Превод: свещ. Божидар Главев