За свещенството
Писмо до един попечител*
Ти си чувал еретиците да казват: „Всички християни са свещеници и затова не са ни нужни специално поставени свещеници. Всеки кръстен получава при кръщението си свещеническо достойнство. Следователно, всеки християнин или християнка могат да извършват свещенически действия, които сега вършат само ръкоположените свещеници”.
Знай, че това е огромна заблуда! В такъв случай би могло да се каже и че всички християни са апостоли, обаче ние знаем, че нашият Господ е избрал за апостоли точно определени хора. Апостолите на свой ред са ръкополагали в началото дякони, после свещеници и епископи или патриарси. За това ясно е написано в Деяния апостолски (виж Деян. 6:6, 14:23) и в посланията на св. Апостол Павел (виж 1 Тим. 3, 4:14, 5:17, 22, Тит. 1:5).
И св. Апостол Иаков твърди, че на старейшините църковни – презвитерите на Църквата - е дадена властта да извършват свещенодействия. Прочети неговите слова от Посланието: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне” (Иак. 5:14).
Както виждаш, това разпореждане на Църквата е било дадено още от светите апостоли, за да могат презвитерите църковни, имащи власт от Светия Дух, да извършват тайнствата Божии и да ръководят кръстения народ, като го водят към спасение.
Слава Богу, че е така! Защото ако това не беше установено от Божия Промисъл, тогава всеки можеше да се обяви за свещеник и в християнството щеше да настъпи разкол още от самото начало. Щеше да настъпи разкол и във вярата, и в църковния порядък. Нима тогава църковният кораб щеше да преодолее тези разколи от всичките изминали деветнадесет века, подобно на деветнадесет бурни океана?
И по закона на Ветхия Завет не всеки е можел да бъде свещеник, а само този, който е бил поставен за това и посветен. Но и в онези времена се намерили бунтовници, които незаконно си присвоили властта да извършват свещеническите обязаности. Там четем за Корея, Датана и Авирона, които въстанали срещу Моисей и Аарон, викайки: „цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставяте по-горе от народа Господен?” (Чис. 16:3). Но Господ им се разгневил и ги наказал жестоко, и „земята разтвори устата си и погълна тях и къщите им, и всички Корееви люде и всичкия имот, и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри” (Чис. 16:32-33).
И така, ние виждаме, че двата Завета говорят за едно: няма воля Божия всички вярващи да бъдат свещеници. Но има едно достойнство, което е по-високо от свещеническото и което е достъпно за всички верни, ако те искат да го придобият. Това е светостта. Апостолите наричат всички истински християни свети. Имената на светиите са записани в календара и в Книгата на вечния живот. На огромно множество селяни и занаятчии липсата на земното свещеническо достойнство не им е попречило да влязат в списъка на Божиите светии. А има свещеници - еретици и разколници, на които и свещеническият сан не е помогнал да се избавят от вечна погибел.
Желая ти мир и здраве от Господа!
Миссионерские письма
Превод: Десислава Главева
* попечител – в началото на ХХ век лице, което е на изборна длъжност и се грижи за благоустройството на поверено нему учебно заведение; или лице, завеждащо някакво попечителство, например „Попечителство за народната трезвеност”, каквито е имало обичай да се създават; или просто попечител над друго лице – бел. прев.