Господ е заповядал изучаването на вярата да бъде и теоретично, и практическо, съединил е тези два пътя на изучаване с неразрушима връзка и заповядал след теоретичното познание непременно да последва практическо.

Без второто първото няма никаква цел пред Бога. Без второто първото не може да ни донесе никаква полза (Мат. 7:21-23). Второто служи като доказателство за искреността на първото и се увенчава с придобиване на Божествената благодат (Иоан 14:21-24).

Първото можем да уподобим на основи, а второто - на здание, издигнато върху тези основи. Зданието не може да бъде издигнато, ако преди това не бъдат поставени необходимите основи, а слагането им ще си остане безполезен труд, ако върху тях не бъде построено здание.

Плодовете от човешките науки и способите за тяхното достигане си остават недостъпни и неразбираеми за хора, които не се занимават с тези науки. Плодовете и способите за тяхното достигане в науката на науките – науката, слязла от небето и дадена на човеците от Бога - в науката, която из основи променя човека, претворявайки го от плътски и душевен в духовен, в християнството - още повече са недостъпни за онези, които не се занимават с неговото изучаване законно, по начина, установен от Бога.

Безразсъдна е надеждата на някои, че плодовете от изучаването на християнството, неговите възвишени и дълбоки тайни ще са за тях напълно ясни, без каквото и да било изучаване на християнството. Искате да узнаете тайните на християнството? Изучете го.

Школското изучаване на вярата по буква не само е много полезно, но е и необходимо, тъй като така се придобиват подробни познания за християнството по учението на Православната Църква. В течение на осемнадесет столетия нападали християнството за да го унищожат, а особено силно днес нападат безбройни лъжеучения. Днес повече от когато и да било е налице огромна нужда от здраво обоснована проповед и задълбочено изучаване на християнството. Но теоретичното изучаване изисква то непременно да бъде съпътствано от деятелно изучаване. „Законът на свободата се почита с изпълнение на заповедите”*, пише св. Марк Подвижник. Християнският труженик трябва да получи представа за Царството Небесно не само от слушане на проповеди за него, но и опитно (Мат. 13:52).

Без тази представа учението по буква се превръща предимно в човешко учение и ще послужи само за развитието на падналото естество. Печално доказателство за това виждаме в иудейското духовенство по времето на Христа. Учението по буква оставено само на себе си веднага поражда самомнение и гордост и така отчуждава човека от Бога. Външно представяйки себе си за познание за Бога, то всъщност може да се окаже и съвършено незнание и отхвърляне на Бога. Проповядвайки вяра, човек може да изпадне в неверие. Тайните, открити за безкнижните християни, много често се оказват скрити за най-учените мъже, които са се задоволили само с теоретичното изучаване на богословието като една от човешките науки.

„Отреклите се от света, дори и да не знаят азбуката, но биват по-мъдри и просвещавани от Божествената светлина повече от онези, които цялото Писание знаят наизуст, но търсят начин да се прославят в този свят. Свещеното Писание ни е дадено от Бога за наше спасение и прослава на Божието име. Заради това трябва да го четем, да се поучаваме от него и да го разбираме. А когато го четем за наша прослава и за да се напълним със знания, тогава то не само не ни е от полза, но ще ни бъде и във вреда”**. А такъв е именно характерът на богословието в целия инославен Запад - и при католиците, и при протестантите.

Слово о чувственном и о духовном видении духов.

Превод: свещ. Божидар Главев

* Преп. Марк Подвижник, За духовния закон, глава 32, Добротолюбие, част 1.

** Святый Тихон Воронежский, Том 15, письмо 32.