Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

За грешките на нашата мисия сред мюсюлманите

 

 

Неотдавна по радио «Ехо от Москва» беше проведено запитване: «боите ли се от ислямизация». Седемдесет процента от московчаните отговарят, че се боят от ръста на исляма. Докато в същото време нашите либерали, представителите на властта и дори на патриотическото движение в един глас тръбят за «многовековния опит на съвместно съжителство на християни и мюсюлмани в Руската империя» като идеал за сътрудничество на две цивилизации.

Набира скорост и евразийската идеология за близостта на двата свята — ислям и Православие уж като противоположни на западната цивилизация. При това общественото съзнание се раздира между две взаимноизключващи се представи: от една страна, митът за «мирното съществуване на две конфесии, вярващи в Един Бог», а от друга — очевидният факт на увеличаващия се ислямски тероризъм по цял свят. Затова си струва да посочим някои неща от нашата история, тъй като това, което наблюдаваме в началото на третото хилядолетие от съществуването на християнството, вече нееднократно е ставало и преди в нашата страна.

Действително, на територията на Русия православни и мюсюлмани живеят заедно още от X век, когато Волжка България е била обърната в ислям. И през всичкото това време не е имало и едно столетие, в което да не се е водила борба с ислямския свят. Имало е векове, когато е побеждавало християнството, имало е и мрачни столетия, когато са властвали мюсюлманите (Златната Орда приема ислям в 1314 година). Това «мирно съвместно съществуване» струвало на руснаците няколко милиона жертви, пострадали по време на набезите или продадени в робство. Трябва да благодарим на Божията Майка, задето православните в Русия са победили «безбожните агаряни», (както са наричани мюсюлманите в нашите богослужебни книги).

Именно благодарение на военните победи на християните е било възможно и съвместното съществуване на тези два свята. В онези православни страни, където побеждавал ислямът, християнството често изчезвало, защото неговите носители буквално бивали изколвани. Така че опитът на руснаците в контактите им с мюсюлманите е много богат.

Имало е и войни (не случайно «басурманин»* в руските поговорки е синоним на враг), и плен, и потушаване на въстания, и вярна служба на някои мюсюлмани, служещи на белия Цар, и най-главното -  масово обръщане на мюсюлмани към Христа.

Имало е и такива времена, когато християните вярно изпълнявали своя дълг и разнасяли благата вест сред погиващите. Може да се приведе за пример касимовското ханство, в което множество татари приемат Православие, и християнската проповед в Казан и Астрахан след завоюването на тези територии от Иван Грозни, които после принасят обилен плод.

Но по време на управлението на известната с лоша слава Екатерина II политиката на Империята доста се изменила. Вместо да изпълняват възложената от Бога още на св. Константин обязаност да защитават Църквата и да способстват за присъединяването на нови Божии чеда към нея, руските императори започнали да съдействат за разпространението и усилването на исляма и други лъжливи вярвания като будизма и западните ереси. Именно руските императори носят отговорност за това, че казахите били обърнати не в християнство, а в ислям (Екатерина II пратила при тях имами). И тъкмо политиката на Екатерина и нейните приемници доведе до появата на чеченския проблем, когато на Кавказ били допуснати при езичниците пропагандатори на исляма. Вече следващото поколение новообращенци повдигнало вълна на терор, довела до многовековна война. Така заиграването с неправоверието и лъжата, водено уж за благото на Русия, докара на страната ни огромни беди. И това не е случайно: Бог не подкрепя тези, които заради земните блага пренебрегват небесните. Той има Свои хора и сред татарите, и сред казахите, и сред чеченците, но предателството на руските царе, издигащи джамии там, където биха могли да се построят православни храмове, ги е завлякло в душепагубната геена.

Именно и в това се заключава най-страшното: че руските царе строили със свои пари джамии на мюсюлманите, утвърждавайки последователите на Корана в заблужденията им. Ние не можем да си представим византийският император или московският велик княз да строи джамии или езическо капище. Но така постъпвали осветскостените императори, научени от западните хуманисти, сякаш Богу е безразлична вярата на хората.

Така се държат и днес властите в Руската федерация. И резултатът е същият: ръст на ислямския тероризъм и засилена ислямска пропаганда, в това число и сред руснаци (проектът «Руски ислям» също набира сили).

За съжаление, сега става това, което никога не се е случвало през всички векове досега в Църквата: не само властите, но и някои църковни хора утвърждават мюсюлманите в техните заблуди, казвайки им, че ние с тях вярваме в Един Бог! Това твърдение е ерес и измама по отношение на мюсюлманите.

Тогава какво да правим? Отговорът е очевиден. Мюсюлманите са прелъстени от най-древния враг — сатаната, и затова с тях можеш да се договаряш само до време. Практиката показва, че те живеят мирно само тогава, когато чувстват над себе си силна държавна власт. Това е единственият способ да бъдат умиротворени в границите на държавата. Но Църквата има къде-къде по-мощен способ за въздействие на заблудените: това е безкомпромисното свидетелство на Господа Иисуса Христа - Единственият Спасител на хората. Само в Него е възможно и примирението между народите.

Нашата мисия сред мюсюлманите е единствената реална възможност за нормален живот с ислямските народи и в този, и в бъдещия век. Та нали тогава обърналите се към Бога и приели свето Кръщение, ще станат наши братя, а колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно (Пс. 132:1)!

Благодатный огонь

Превод: Десислава Главева

* Басурман — название на неправославен, обикновено прилагано към мюсюлмани – бел. прев.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template3.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти